И на първо, и на второ четене – със 189 гласа „За“, с 10 гласа – „Против“ (всички те на депутати от „Възраждане“) и с нито един „Въздържал се“ – мнозинството прие законопроект за ратифициране на договора, с който е създаден Европейският механизъм за стабилност. Така България стана част от него него и по своеобразен начин си гарантира застраховка при фалит. Европейският механизъм за стабилност е създаден с цел осигуряване на допълнителна финансова стабилност в рамките на Европейския паричен съюз. Механизмът изпълнява тази цел като предоставя заеми, техническа помощ и експертиза на държави членки от еврозоната. Заемите са нисколихвени и с по-благоприятни условия от тези на международните финансови институции, като се предоставят под условие държавите да провеждат реформи и да водят благоразумна фискална политика.
Преди приемането на законпроекта на първо четене, Димо Дренчев от „Възраждане“ поиска прегласуване с аргумента, че сега България ще внесе 992 млн. евро в един фонд, от който той се надява, че страната ни никога няма да има нужда, но че тези пари реално могат да бъдат изразходвани по много по-рационален начин.
За да представи законопроекта, в пленарната зала бе дошла Людмила Петкова – заместник-министър на финансите. Тя обясни, че през 2021 г. е прието споразумение за изменение на договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, което ще влезе в сила, след като бъде ратифицирано от всички държави в еврозоната.
Договорът за създаване на Европейския механизъм за стабилност предвижда всички държави-членки на еврозоната да станат членове на Механизма, след влизането в сила на Решението на Съвета на Европейския съюз за приемане на еврото на съответната държава.
Споразумението засилва ролята на Европейския механизъм за стабилност в превенцията и управлението на кризи, включително чрез въвеждане на предпазен механизъм за банковия сектор. От присъединяващата се държава се изисква да се присъедини към Споразумението за изменение заедно с присъединяването си към Договора за Европейския механизъм за стабилност.
Договорът и Споразумението за изменението му следва да бъдат ратифицирани заедно с приложения, поясняващи езиковите изменения, които следва да бъдат направени в двата акта като пряка последица от присъединяването на Република България, както и е подробни технически условия, които включват процедурата по влизането в сила на членството на страната, както и записания и внесения капитал на България в механизма.
Европейският механизъм за стабилност се финансира, като набира средства чрез продажбата на облигации на финансовите пазари. Това е източникът на средствата, които той предоставя под формата на заеми на държавите, възползващи се от него.
Самият Механизъм разполага с общ уставен капитал, който в момента възлиза на 709 млрд. евро, като държавите членки внасят само част от него. Делът на внесения капитал на всяка държава членка се базира на алгоритъма за записване на капитала в Европейската централна банка и отразява индивидуалния дял на държавата спрямо населението и БВП на Европейския съюз.
Уставният капитал на EMC след присъединяването на България ще бъде 714.7 млрд. евро, от които реално внесен капитал – 81.7 млрд. евро. Тъй като БВП на глава от населението на България е под 75% от средното за ЕС, страната се ползва от временна корекция за период от 12 години, което води и до по-ниски вноски във внесения капитал на EMC. В резулта на това началният внесен капитал на България е 603.21 млн. евро и ще бъде изплащан на пет равни годишни вноски от по 120.64 млн. евро.
Срещу този начален внесен капитал България се записва за начален уставен капитал в EMC в размер на 5.28 млрд. евро. В следващите седем години не се предвиждат допълнителни плащания от България.
След изтичане на периода на временна корекция през 2038 г. България ще извърши еднократно допълнително плащане от 388.69 млн. евро, с което общият уставен капитал на страната ще достигне 8.68 млрд. евро, от който внесен капитал – 991.9 млн. евро.
По време на дебатите по законопроекта Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС благодари на „Прогресивна България“, че са внесли законопроекта, предложен още от правителството на „Росен Желязков“. Той подчерта, че това не е разход, а инвестиция.
Константин Проданов от „Прогресивна България“ уточни, че присъединяването ни към Европейския механизъм за стабилност е своеобразна застраховка за страната ни в случай на фискални проблеми. Той отговори на критиците на законопроекта от страна на „Възраждане“, които твърдяха, че България няма голям дълг и че цената, която сега плаща за своеобразната застраховка, е твърде висока, че в началото на 90-те години България обявила моратирум върху външния си дълг и на практика фалирала. Тогава нейният дълг бил пет пъти по-малък.
Чрез механизма не се плаща на фалирали държави и ние не поемаме техни дългове, категоричен бе Проданов, като подчерта, че освен застраховка, Европейският механизъм за стабилност осигурява участие в уставния му капитал.
Проданов отговори и на упреците на „Възраждане“, че с днешното си гласуване ще разочароват избирателите си, с думите, че от „Прогресивна България“ никога не са обещавали излизане от еврозоната.
