Европейският съюз е изправен пред едни от най-напрегнатите бюджетни преговори през последните години. Предложението на Европейската комисия за дългосрочния бюджет на блока за периода 2028–2034 г. предизвика сериозно разделение между държавите членки. В центъра на спора е планът Брюксел да разполага с близо 1.8 трилиона евро, а с включените плащания по дълга от пандемичния фонд „Следващо поколение ЕС“ (NextGenerationEU) общите разходи могат да достигнат почти 2 трилиона евро.
Богатите държави от Северна и Западна Европа, които са нетни донори в бюджета, настояват за значително ограничаване на разходите. Те твърдят, че съюзът не може да увеличава постоянно бюджета си в момент, когато националните правителства са принудени да правят икономии и да ограничават публичните разходи. Срещу тях се изправя коалиция от 16 държави, сред които България, Полша, Испания, Италия и Румъния, които защитават традиционните европейски политики като земеделските субсидии, кохезионните фондове и рибарството.
Разделението показва колко трудно ще бъде постигането на компромис за следващата многогодишна финансова рамка на ЕС – документът, който определя приоритетите и разходите на съюза за седемгодишен период.
Нетните донори настояват за бюджетна дисциплина
Девет държави – Швеция, Дания, Финландия, Австрия, Нидерландия, Германия, Франция, Ирландия и Белгия, вече координират обща позиция срещу предложеното увеличение на бюджета. Според дипломати от няколко европейски столици министрите по европейските въпроси на тези страни провеждат среща след среща в Брюксел, за да изработят общ подход преди официалните преговори.
Основният аргумент на нетните платци е, че приносът им към европейския бюджет не може да расте неограничено. Швеция например предупреди, че няма политическа и финансова възможност за „драстично увеличение“ на националната вноска. Подобна позиция заемат и Австрия и Нидерландия, които настояват ЕС да се концентрира върху по-ефективно използване на средствата, а не върху постоянно увеличаване на разходите.
Според предложението на Европейската комисия бюджетът трябва да достигне около 1.26% от общия брутен национален доход на държавите членки. За сравнение сегашната финансова рамка за периода 2021–2027 г. е около 1.1% от общия брутен национален доход на съюза. Макар разликата да изглежда ограничена в процентно изражение, реалното увеличение се измерва в стотици милиарди евро.
Особено чувствителна тема за богатите държави са разходите за селско стопанство и кохезионна политика. Нидерландия вече заяви, че трябва да се търсят „значителни икономии“ именно в тези направления, както и в административните разходи на европейските институции. Хага смята, че средствата трябва да бъдат насочени към области с по-голяма „трансгранична добавена стойност“, като отбрана, иновации, индустриална конкурентоспособност и сигурност.
В последните години ЕС беше изправен пред поредица от кризи, сред които пандемията от ковид, войната в Украйна, енергийната нестабилност и засилената геополитическа конкуренция със САЩ и Китай. Това доведе до сериозен натиск върху европейските финанси и до необходимостта от нови инвестиции в отбрана, високотехнологични индустрии и енергийна независимост. Именно тези нови приоритети се използват като аргумент от нетните донори за преструктуриране на бюджета.
Допълнително напрежение създава и въпросът за т.нар. специални отстъпки, които някои държави получават върху вноските си в общия бюджет. Тези компенсации бяха въведени, за да намалят нетната тежест върху най-големите вносители в общността. Германия, Нидерландия, Швеция, Австрия и Дания продължават да се възползват от тези механизми, а останалите държави настояват те да бъдат премахнати. Според критиците тези отстъпки вече нямат икономическа логика и създават усещане за неравнопоставеност между членовете на съюза.
България и още 15 държави защитават кохезионните фондове
От другата страна на спора стои група от 16 държави, които настояват за запазване или дори увеличаване на средствата за кохезионна политика, земеделие и рибарство. Сред тях са България, Хърватия, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Испания.
Тези страни предупреждават, че предложението на Европейската комисия на практика води до реално намаляване на финансирането за традиционните политики на ЕС, ако се отчете инфлацията. Те подчертават, че кохезионната политика и Общата селскостопанска политика са основни инструменти за икономическо сближаване и за поддържане на конкурентоспособността на по-слабо развитите региони.
За България въпросът е особено важен, тъй като европейските фондове играят ключова роля за финансирането на инфраструктура, регионално развитие, земеделие и социални програми. Евентуалното намаляване на тези средства би оказало сериозно влияние върху публичните инвестиции и икономическия растеж на страната.
Европейският парламент също се включи активно в дебата. Евродепутатите подкрепиха през април още по-голям бюджет – около 2.01 трилиона евро по текущи цени. Според тях увеличението е необходимо, за да се компенсира инфлацията и да се гарантира изпълнението на стратегическите цели на съюза.
Европарламентът настоява за по-силно финансиране на програми като „Хоризонт Европа“, „Еразъм+“, Механизма за свързване на Европа, програмата за здравеопазване EU4Health и Европейския фонд за конкурентоспособност. Евродепутатите смятат, че ЕС трябва едновременно да поддържа традиционните политики и да инвестира сериозно в нови приоритети като дигитализация, зелена икономика, отбрана и иновации.
ЕП настоява и за гарантиране на помощта за Украйна, разходите за разширяване на ЕС и хуманитарната подкрепа. Според евродепутатите предложените от Комисията средства в тези области остават недостатъчни, а геополитическата ситуация все повече се изостря.
Друг ключов въпрос е изплащането на дълга по фонда за възстановяване, който беше създаден по време на пандемията. Очаква се обслужването на този дълг да струва около 168 милиарда евро през следващия бюджетен период. Част от държавите предлагат изплащането, което трябва да започне от 2028 г., да бъде разсрочено за по-дълъг период, за да се намали натискът върху бъдещите бюджети.
Паралелно с това Европейският парламент настоява за въвеждане на нови собствени източници на приходи за ЕС. Сред обсъжданите варианти са данък върху цифровите услуги, облагане на онлайн хазарта, разширяване на механизма за въглеродни емисии и данък върху печалбите от криптоактиви. Целта е бюджетът на съюза да стане по-независим от директните национални вноски.
Очаква се през юни кипърското ротационно председателство на Съвета на ЕС да представи т.нар. NegoBox – подробен документ с конкретните бюджетни параметри и възможните компромисни варианти. След това темата ще бъде обсъдена от европейските лидери на заседание на Европейския съвет.
