Истината за това какво се случи с Корпоративна търговска банка никога няма да излезе наяве. Върховният административен съд отряза всяка възможност за това с прекратяването на процеса за отнемането на лиценза на банката. Отказвайки на всички потърпевши от фалита: вложители, акционери, облигационери и управители на КТБ да поискат нова експертиза за състоянието на банката от независими международни експерти, съдът не остави никакъв шанс да разберем дали изобщо е имало предпоставки лицензът на КТБ да бъде отнет или не. А оттук-нататък въпросите какво е било финансовото й състояние и законосъобразни ли са били действията на БНБ повече изобщо няма да бъдат повдигани – поне не и в производството по несъстоятелността на КТБ, защото са извън предмета му. Те просто ще си отмрат – без отговор и без виновни.
Почти всички подадени жалби по казуса "КТБ" до момента, а те са няколко десетки, вече са отхвърлени с един и същи мотив: липса на правен интерес. И делата са прекратени. В началото на седмицата същото се случи и с жалбата, към която имаше най-голям интерес – срещу отнемането на лиценза на банката,. Тя бе подадена от четирима акционери: "Бромак" АД,"Бългериан Акуизишън Къмпани II" С.а.р.л. със седалище в Люксембург, Вера Ахундова и Орлин Русев.
Само по себе си, прекратяването на делото за лиценза на КТБ не беше неочаквано. В "Параграф 22" го предвидихме още когато заваляха първите определения, с които съдът оставяше последователно и методично без право на жалба на практика всички заинтересовани, дръзнали да оспорват което и да било решение на БНБ, издавано в хода на проточилото се с месеци производство. Още преди седмици прогнозирахме, че това най-вероятно ще е съдбата и на основното дело. Затова резултатът не ни изненада.
Изненадваща беше само бързината, с която се произнесе съдебният състав и която е дотолкова нетипична за върховните ни съдилища, че нямаше как да не възбуди подозрение. А фактът, че прекратяването на делото стана само няколко дни след като финансовият министър Владислав Горанов публично обяви, че очаква предсрочна развръзка на съдебния казус с банката съвсем вмириса работата.
Всъщност процесът трябваше да продължи на 9 февруари. За тази дата трябваше да бъде призована и самата КТБ, в лицето на нейните квестори, които понастоящем я представляват. А според всички определения на съда до момента, именно КТБ чрез квесторите се оказа единствените, които имат право да оспорват отнемането на лиценза. Точно те са впрочем и единствените, които не подадоха такава жалба.
Но още преди квесторите да стъпят в съда делото, за което бяха призовани, бе прекратено. На 13 януари, три седмици преди насрочената за процеса дата, съдиите Иван Раденков и Таня Вачева внезапно прозряха, че жалбите на акционерите в КТБ са недопустими, защото те нямат правен интерес да обжалват решенията на БНБ. И просто сложиха точка на делото.
Налага се да поясним отново, че според съда правният интерес няма нищо общо с чисто житейската и икономическа логика – правният интерес е налице, когато един административен акт засяга адресата си пряко, лично и непосредствено. А тези три условия в случая с акционерите на КТБ според съда не са налице. Или поне не и според двама от членовете на състава – Раденков и Вачева.
Единствено третият съдия – Соня Янкулова, си позволи да напише особено мнение и да изрази несъгласие с тази позиция на съда. С мотива, че да се остави възможността за обжалване на акт на БНБ само и единствено за квесторите, назначени от същата тази БНБ и изцяло зависими от нея, на практика граничи с отказ от правосъдие.
"Да се остави без съдебен контрол един акт на държавен орган, с който се отнемат права и за който законодателят е постановил, че подлежи на съдебен контрол само защото правният субект, който към този момент представлява банката, е в пряка зависимост от органа, чийто акт се цели да бъде предмет на съдебен контрол и поради това няма правен интерес от неговото оспорване, ми се струва, че е заобикаляне на закона – използване на правни техники за създаване на "теоретични и илюзорни права", по израза на Съда по правата на човека. Не допущам, че правовата държава целенасочено е създала илюзорни права. Дори и фактически да възникват ситуации, в които се достига именно до това, съдът е този, който стъпвайки на основните права на правните субекти и изпълнявайки конституционното си задължение да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, следва да превърне илюзорното право в практически осъществимо и ефективно", пише съдия Янкулова.
Вярно е, че квесторите са били назначени при поставянето на банката под специален надзор, поискано от управителите на самата банка – заради проблем с ликвидността и с цел тя да бъде оздравена. В този случай управителите не само могат да поискат помощ от БНБ, те са длъжни да го направят по закон, макар и прекрасно да знаят, че това ще доведе до временното им отстраняване. Съгласието на управителите обаче е било за назначаване на квестори в производство по поставяне на банката под специален надзор, т.е. в производство, което има за цел да оздравяване на банката, те не са дали съгласие квесторите да представляват банката и при оспорването на решението за отнемане на лиценза й. "Когато си дал съгласие да ти се прелее кръв, не значи автоматично, че се дал съгласие и да ти се ампутират двата крака", казва съдия Янкулова.
Според нея съдът трябва да стъпи на европейското законодателство, което има пряко действие в държавите-членки и се ползва с приоритет пред нашите закони. И да се съобрази с практиката на съда в Страсбург и Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. За да даде възможност на акционерите да обжалват актовете на БНБ.
"Съдът по правата на човека в своята практика приема възможността акционери, а не акционерното дружество, да имат възможност да защитят права на акционерното дружество, но само като изключение от общия принцип, че акционерите и акционерното дружество са самостоятелни и отделни правни субекти, с произтичащи от това различни права и задължения. Тъй като е изключение от принцип, основополагащ за същността на акционерното дружество, Съдът по правата на човека го допуска само при наличието на изключителни обстоятелства. Такива изключителни обстоятелства Съдът по правата на човека приема, че са налице, когато е ясно установено, че за дружеството е невъзможно да се защити чрез органите си за управление, създадени въз основа на учредителния акт или когато са налице комплекс от факти и обстоятелства, които установяват ясно конфликт на интереси между назначеното да управлява банката лице и банката (Capital Bank AD v. Bulgaria) или когато на банката е назначен квестор (синдик), спрямо което назначение банката не е имала ефективен достъп до съд (Credit and industrial Bank v. Czech Republic), или когато в производството по несъстоятелност не може да се извърши преценка на законосъобразността на акта, с който е отнет лиценза на банката (Capital Bank AD v. Bulgaria)", сочи съдия Янкулова.
Дали ще има някаква полза от това "особено мнение" – ще видим тепърва, когато и петчленните състави на Върховниа административен съд започнат да се произнасят по камарата жалби, свързани с "казуса КТБ". А дали можем да очакваме изненади? Едва ли. В една "илюзорна" държава, с "илюзорно" правосъдие и "илюзорни" права, изненадите също би следвало да са "илюзорни".
Въпросът всъщност е дали България е такава страна.
