Поредният битов инцидент в Студентски град, завършил със смърт, разбуни за кратко духовете в държавата. От министерства, учреждения, университети и студентски съюзи заваляха вопли за кардинални промени в статута на „българския Лас Вегас“. В многогласието от мнения се чуха както доста смислени, така и напълно невъзможни за реализация предложения. В публичното пространство бяха хвърлени идеи за връщане на централизираното управление на общежитията, дискотеките и кафетата, забрана на алкохола, вечерен час за студентите, обособяване на отделни университетски кампуси и дори преместване на студентския район. От всичко изговорено се разбра главно, че държавата на този етап няма работеща концепция, а явно и средства, за да разреши проблемите в размирния столичен район. И ако не се намери политическа воля, далновидност и доста пари, за да се действа спешно, няма да е далеч денят, в който ще трябва отново да окачваме траурните знамена.
На първо място, е необходимо управляващите да си изяснят каква ще е
бъдещата цялостна визия
на Студентски град. В момента той е абсурдно създание, събиращо в едно лошите останки на социализма и крайните залитания на демокрацията. Нещо средно между квартал със студентски общежития, университети и жилищни блокове и „прокълнато място“ за алкохолен туризъм, денонощни купони и разврат. Там се преплитат напълно противоречащи си държавни, общински, университетски и частни интереси. Новият подробен градоустройствен план на района се бави почти две години, тъй като реституционни интереси и над 65 жалби в съда блокират всякакви възможни действия. Но пък и Столичната община няма ясна идея, кампуси за бъдещите висшисти ли ще строи, или просто иска да спечели съдебната битка с наследниците на имоти?
След предишния фатален случай, през май 2009-а, работни групи, общински представители и комисия към Народното събрание решиха да възстановят образователния характер на Студентския град и
наложиха мораториум за строителството
на територията му, който е в сила и до днес. Целта на ветото бе да се спре инвазията на кръчми, казина и всевъзможни увеселителни заведения. С драстичното решение обаче май „изгоря мокрото“, а плевелите си останаха. Защото плановете на голяма част от строителните инвеститори в градчето предвиждат да бъдат построени именно студентски общежития. Така се получи парадоксът – че държавата иска „да изчисти“ района, но сама е създала омагьосан кръг, блокиращ инициативата на хора, които биха могли да го направят.
Има воля Студентският град да бъде превърнат в академичен кампус, казва депутатът от ГЕРБ Ирена Соколова. А и колегата й Александър Ненков изтъкна, че в „чакащия“ устройствен план свободните зони около общежитията и висшите учебни заведения са предвидени за кампуси, както е и в други държави. Но Ненков признава, че процедурата по връщане на земи в тази част на столицата е почти приключила и вече са построени около 40 жилищни сгради (срещу 52 общежития), затова наименованието „Студентски град“ не е точно.
По всичко личи, че път назад няма, но държавната и столичната управа упорито искат да изгонят собствениците на земи, без дори да са намерили механизъм, за да ги компенсират адекватно. И без да се интересуват, че някои от тях всъщност искат да развиват инфраструктурата, а не да правят барове. По план университетите трябва да вземат „на вересия“ незастроените площи за студентски кампуси, само че откъде ще намерят милионите, за да ги вдигнат, след като дори бюджетите им за студентска дейност са крайно недостатъчни? Трагичните инциденти по правило се случват в университетските общежития, а накрая вузовете ще се окажат възнаградени за безхаберието си. И то при положение, че доказано не могат да контролират собствеността си.
Друг е въпросът, че инфраструктурата на Студентски град прави
обособяването на студентски кампуси
почти невъзможно. Жилищни сгради, блокове, заведения, магазини и университетски бази там са разхвърляни в пълен безпорядък, затова създаването на „миниградчета“ за икономисти, филолози, инженери или медици в съществуващите рамки си е чиста проба утопия. Далеч по-полезен ход за държавата би бил например тя да се раздели със собствеността си и да се оттегли. След известна вътрешна реконструкция и саниране на сградите, 2-3 хиляди студентски апартаменти биха могли да бъдат продадени за прилична сума от порядъка на 75-80 млн. лева. С толкова пари могат да се построят няколко мегакампуса далеч от изкушенията на Студентски град, а сегашното „чудовище“ би следвало да остане обикновен жилищен квартал, в какъвто така или иначе се е превърнал. Подобна теза застъпва и ректорът на Медицинския университет проф. Ваньо Митев. Според него е необходимо кампусите на студентите да бъдат преместени на друго място, тъй като е невъзможно да се затворят дискотеките, които са частна собственост.
„Това е жилищен район на София и ние не можем да имаме обособена част само за студентите. Там живеят хора, които не могат да бъдат спрени да имат заведения. Това не е заградено място, в което се влиза със специални студентски пропуски“, смята и заместник-ректорът на Софийския университет доц. Евгения Бенова. С приета от ръководството на Алма Матер заповед в отдаваните под наем техни помещения не е позволено да се продава алкохол, но въпреки това се стига до ситуации, в които заведение за хранене се превръща в дискотека, а университетът после не може да изгони наемателите.
Колкото и да е странно, но именно
вузовете се оказаха най-големите рентиери
в квартала. В голяма част от 235-те обекта, отдадени под наем от висшите училища, се продава алкохол, призна неотдавна главният секретар на Министерството на образованието, младежта и науката Красимир Вълчев. От ведомствения министър Сергей Игнатов пък тръгна идеята, да се върне предишната централизация в управлението на общежитията и така да се наложи по-строг контрол. „Не е работа на университетите да продават кисело зеле и да перат чаршафи“, съгласява се ректорът на СУ проф. Иван Илчев. Вузовете веднага изявиха готовност да върнат „горещия картоф“ на държавата. Според ректора на УНСС проф. Стати Статев инициативата трябва да бъде подета от изпълнителната власт, но не било ясно дали тя ще може да се справи. „Ако искаме да имаме истински кампус, той трябва да бъде поставен по съвсем друг режим – отделен териториално, със собствена охрана, без денонощни заведения, магазини и купони. По-сериозният контрол е възможен при единно управление и командване“, изтъква Статев. Кметът на район „Студентски“ Димитър Дилчев също настоява за ред при настаняването и режима на търговските обекти, като се обявява и за централизирано и по-ефективно финансово управление.
Лансираното от Сергей Игнатов дружество „Студентски столове и общежития“ обаче едва ли има сили да дръпне здраво юздите в „грешния град“. Още повече че това име не звучи съвсем чисто, след като преди време бе замесено в лобистки скандал за отдаването под наем на дискотека „Плаза“. Освен това държавата за последните 20 години не е сложила камък върху камък в Студентски град и е трудно да повярваме, че скоро натам ще потекат реки от пари. Колкото и да са незначителни, почти всички инвестиции в подобряването на материалната база и управлението на собствеността там са направени от университетите.
ТПС: Част от бъдещите висшисти искат качествено образование, а останалите – денонощен купон.
каре
Полицията е за „драконовски мерки“
Студентите да бъдат гонени от общежитията, ако бъдат хванати два или три пъти с алкохол в стаята, предлага началникът на столичното Седмо РПУ Ани Петрова. Според нея е абсолютно недопустимо, докато кандидат-висшисти се опитват да учат, в съседство да се прави шумен купон. Една от мерките за повишаване на сигурността в Студентски град е категорично да се забрани внасянето на алкохол в общежитията, смята Петрова. Промяната може да се въведе с изменение на вътрешния правилник за реда в блоковете. За да бъде сериозно затегнат пропусквателният режим, от полицията настояват портиерите да не допускат пияни, както и да се въведе вечерен час – 24 часа. Подобна мярка обаче би задължила охранителите да се оборудват с дрегери за отчитане на алкохол и да влизат в постоянни пререкания със студенти, работещи на нощни смени.
Организациите на студенти също излязоха с идеи как да се промени статуквото в района. Председателят на Националното представителство на студентските съвети Ангел Георгиев предлага да се въведат глоби, санкции и дори изключване от университет за пиянски сбирки и разюздано поведение в стаите. От своя страна Студентският съвет на Нов български университет подготвя проект за промяна в режима на работа на питейните заведения, нощните клубове и баровете в Студентски град. Ще се изисква работното време на всички търговски обекти да бъде установено между 06.00 и 23.00 часа.
