Играта тука има – тука няма взе да омръзва. От ГЕРБ или нямат въображение, или са тотално боси като опозиция, защото парламентарният им саботаж се повтаря. Управляващите обаче също не дават добър пример с процедурните хватки за осигуряване на кворум. Мнозинството дотолкова свикна с гледката на излизащи депутати, че прекрои пленарната зала по своя мярка. Решенията се взимат с минималния брой гласове при минимален кворум, но никой не се сеща, че когато копчето натискат не повече от 90 души в пленарната зала, мнозинството вече не е на страната на управляващите. Вероятно затова Народното събрание от известно време има една-единствена точка в дневния си ред – присъствието и отсъствието на властта.
Къде е Станишев?, не се умори да пита цяла седмица водачът на ГЕРБ Бойко Борисов. Но веднага щом забеляза, че телевизионните камери го загърбват в търсене на левия лидер, безсрамно копира примера му и сам се покри в партийната си стаичка. Точно пет минути след регистрацията за заседанието в четвъртък (10 октомври)председателят на най-голямата парламентарно представена партия напусна пленарната зала и не се върна. А мнозинството захапа въдицата и в кулоарите се понесе аналогичното охкане Къде е Борисов?.
Разбира се, питанките дойдоха на мода, след като в продължение на цяла седмица в края на септември народните представители недоумяваха Къде е Атака?, когато предстоят дебати и гласуване на първи за кабинета вот на недоверие. Дали пътуването им до Брюксел е било нарочно или по програма, е друг въпрос. Но при всички положения се очерта сериозна липса в парламента. И чак когато стана ясно, че всичките им депутати до един не са там, където трябва да бъдат по волята на избирателя, се появи единствената важна за момента въпросителна: Къде, по дяволите, се е дянал истинският парламентаризъм?.
За съжаление отговорът е някъде в сферата на вероятностите. Според едни се е загубил отдавна в лабиринта на парламентарния правилник, щом текстовете му позволяват внасянето на повторен вот на недоверие, преди първият да бъде гласуван, при това на една и съща тема, и то след обсъждане при неясен кворум. Други твърдят, че тлее нейде из съвестта на шепа народни представители, затворени в капана на собствената си партийност, в очакване на по-добри времена, за да го възкресят. Гражданите пък отдавна са го погребали под лозунгите и плакатите с надписи Оставка, за да възкръсне от пепелта на 42-то Народно събрание или да се прероди в образа на 240 нови политически лица.
Ще видим ли пак истински парламентаризъм, никой не знае… Важното е да продължаваме да питаме.
