В българската съдебна система оставките не са морален акт, нито са в резултат на натрупан обществен натиск. Обикновено те са закъснели и плод на фалшива осъзнатост. Такъв изглежда е и случаят с Борислав Сарафов. Той просто си събра куфарите на обвинител №1, едва когато последните избори обявиха идването на новата политическа конфигурация с буря и гръмотевици.
Оставката на Сарафов съвсем не дойде внезапно и основният фактор за нея бе резултатът от парламентарните избори и победата на “Прогресивна България”. Както е добре известно, изпълняващият функциите главен прокурор се оттегли няколко часа, след като Иван Демерджиев (“Прогресивна България”) му отправи такъв ултиматум.
И всичко това на фона на няколкото месеца борба, през които Сарафов отказваше да се съобрази с решенията на няколко съдилища, включително на Наказателната колегия на ВКС и Конституционния съд. Служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов също се опита да го отстрани, но нито Сарафов, нито ВСС реагираха.
Иван Демерджиев бе повече от категоричен, когато заяви “днес е последният шанс за оставка”, но е странно, че Сарафов остава на други ключови позиции като заместник-главен прокурор и директор на националното следствие, което се занимава с разследването на най-сложните и тежки престъпления.
Заради този казус Янкулов внесе предложение в прокурорската колегия за образуване на дисциплинарно производство срещу бившия вече и. ф. главен прокурор, но кадровиците изглежда си го карат по старому и продължават да го спасяват. Този път с аргумента, че има “недостатъци” в предложението на министъра.
Според прокурорската колегия длъжността на Сарафов по време на подаване на предложението била една, но към момента той е шеф на Националното следствие и заместник-главен прокурор. Този недостатък трябва да се отстрани, както и да се приложат всички доказателства за твърденията на Янкулов по сигнала на Теодора Георгиева.
Както е известно, сигналът е за заплахи срещу нея в чужбина и за посещенията ѝ в ресторант „Осемте джуджета” с Емилия Русинова. Ако министърът не изпълни дадените указания в срок до една седмица, прокурорската колегия ще остави без разглеждане искането му.
Самият Янкулов изрази недоумение как процесът не се е придвижил напред заради предпочитанието му да нарича в предложението си до кадровиците Сарафов “фактически изпълняващ функциите на главен прокурор на Република България” и заради доказателствата по точката с отстранения български европрокурор, които по думите му няма как да бъдат приложени, понеже не са част от доказателствения набор.
Колкото до основанията Андрей Янкулов – институционална намеса, незачитане на независимостта на съдебната власт, отклонение от професионалната етика и стандарти – те някак си бяха пренебрегнати.
Друго нещо, което предизвиква въпросителни, е дали наистина има някаква задкулисна договорка със статуквото, с дейното участие на “Прогресивна България”, за което алармираха председателят на БОЕЦ Георги Георгиев, адвокат Михаил Екимджиев и адвокат Велислав Величков от инициативата „Правосъдие за всеки“, който сега ще е депутат от „Продължаваме промяната“?
Интересното е, че през последните дни от ГЕРБ и ДПС бързо смениха позиции си за Борислав Сарафов. Тоест от писания, че Сарафов е легитимен и. ф. главен прокурор, до заключения от типа “достоен, но закъснял акт” и “процес по изпълнение на конституционните и законови норми в независимата съдебна власт”. Дали тази промяна е съвпадение, или най-елементарно обръщане на палачинката, всеки сам може да прецени.
При всички обстоятелства говорим за доста заплетено положение с начина, по който се избира главен прокурор, тъй като отговорът отново ще е политически, а не юридически.
Необходимо е да се отбележи и друго – Огнян Дамянов, който е член на прокурорската колегия на ВСС, съобщи, че Сарафов взел решението си още в края на миналата година, когато бяха и протестите срещу правителството на Росен Желязков. Но, ако това е било ясно тогава, защо системата го пазеше? Защо месеци наред Асоциацията на прокурорите и колегията, го представяше като стабилизиращ фактор?
Самият Сарафов обясняваше, че досега не е подавал оставка, „за да не допусне допълнителна дестабилизация на прокуратурата в условията на продължителна и тежка политическа криза“. А след изборите и по-точно на 22 април, удобно изтъкна, че “кризата този път е намерила своето успешно разрешение”, визирайки най-вероятно победата на “Прогресивна България”, която обеща борба с корупционния модел в управлението на страната.
Назначаването на Ваня Стефанова за и. ф. главен прокурор също не обещава нищо. Тя пък ни подсеща за фиаското по делото „Костинброд“, на което тя беше наблюдаващ прокурор. И как впоследствие Стефанова се издигна до заместник-председател на Държавната агенция “Национална сигурност” (2013-2015 г.). Случайност? Тя трудно вирее в нашите ширини.
Всички помним аферата “Костинброд” – през май 2013-та, в деня за размисъл на парламентарните избори, несъществуващата вече ТВ7 съобщи, че ДАНС и прокуратурата са пресекли мащабна манипулация на вота. Ставаше въпрос за 350 000 допълнително разпечатани бюлетини, които да са в полза на ГЕРБ.
Какво излезе обаче от цялата шумотевица, която след изборите бързо затихна?
Първоначално бе образувано дело за „престъпление против политическите права на гражданите”, но след като не бяха събрани такива данни, делото бе продължено с нова формулировка – „длъжностно престъпление”. Така в края на 2013 година срещу главния секретар на Министерски съвет по това време Росен Желязков бе внесен обвинителен акт, че не е контролирал изработката и доставката на изборните бюлетини. Оказа се, че и това е трудно да се докаже и Желязков беше оправдан.
Важно е да разберем какви ще са приоритетите на Ваня Стефанова като и. ф. главен прокурор за идните 6 месеца, понеже до момента тя не е излязла с публичен коментар или позиция, след като встъпи в длъжност.
Ясно е, че с получената оставка и няколко “ура” от различни страни проблемът няма да се реши. Смяната сега не може да се нарече реформа. Любопитен е случаят и с другия заместник-главен прокурор – Магдалена Лазарова. Ако не се стигне до бърза процедура за нов ВСС (да не забравяме, че идва и лятна ваканция за депутатите) тя ще може само след 6 месеца да заеме мястото на Стефанова. Освен това Лазарова беше и член на ВСС от квотата на парламента, номинирана от ДПС в периода 2012-2017 година.
Нека не се заблуждаваме. В случая нещата не се свеждат до една оставка или едно назначение. А до това дали съдебната система ще издържи на заложения стандарт – морални, етични и нравствени качества. Вариантите не са много – или ще се пречисти или ще замете мръсното под килима.
