И трите типа промени в НПК-Наказателно-процесуалния кодекс (два законопроекта на Министерския съвет, един на Йордан Иванов и група депутати от „Демократична България“) бяха приети на първо четене от мнозинството в 52-рото Народно събрание. За предложението на „Демократична България“ 199 депутати гласуваха „За“, като нямаше нито един глас „Против“ и нито един „Въздържал се“. Законопроектът им предвижда да се въведе съдебен контрол върху постановления по чл. 64, ал. 2 от НПК, както и да хармонизира законодателството с европейските правозащитни стандарти.
Предлага се създаването на нов чл. 64а, който урежда изрична процедура по обжалване на законността на прокурорското задържане. Въвеждането на право на жалба – незабавно след връчване на постановлението – ще гарантира, че лишаването от свобода ще бъде предмет на независима съдебна преценка в най-кратки срокове, уточниха вносителите от „Демократична България“.
Министърът на правосъдието Николай Найденов, който дойде в пленарната зала, за да защити предлаганите от Министерския съвет промени в Наказателно-процесуалния кодекс, обясни за първия предлаган законопроект, че приемането му се налага поради спешната необходимост за предприемане на действия по Националния план за възстановяване и устойчивост в частта му, свързана с противодействието на корупцията. По-конкретно той е свързан с изменение на правната рамка, гарантираща ефективността на наказателния процес.
С него се въвежда задължителен съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност на постановленията за прекратяване и спиране на наказателното производство от определен кръг корупционни престъпления. Този задължителен съдебен контрол ще гарантира в максимална степен справедливия съдебен процес за престъпления, в които до този момент фигурата на пострадалия изначално е липсвала. Тази липса е водила на практика до това, че няма заинтересовано лице, което да защити правата си, обясни министър Найденов.
На следващо място се правят промени в глава 31а – за особените правила за разглеждане на дела за престъпления от общ характер, извършени от главния прокурор или негов заместник. На първо място се предлага назначаването на прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора, разследващ обвинител № 1 или неговия заместник, като това следва да се осъществи в ред и срок, аналогичен с този по назначаването на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор.
Предвижда се това назначение да се извърши едновременно с назначаването на прокурора ad hoc, а не както е в настоящия момент – едва след привличане на главния прокурор като обвиняем или при постановяване на прекратяване на наказателното производство.
На следващо място се предлага постановлението за спиране и прекратяване на наказателното производство за престъпление, извършено от главния прокурор, да подлежи на задължителен съдебен контрол, предвид изключителната важност и високия обществен интерес, свързан с подобно производство.
В предложения законопроект се предвиждат и съответстващи изменения в Закона за съдебната власт, както и промени в Закона за специалните разузнавателни средства, тъй като в момента няма предвидена възможност за използването на СРС-та при престъпления, осъществявани от главния прокурор или негов заместник. Така вече прокурорът, разследващ главния обвинител, ще може да отправи искане за използване на специални разузнавателни средства.
В крайна сметка тези промени бяха подкрепени със 182 гласа „За“, 15 „Против“ (на депутатите от ДПС) и нито един глас „Въздържал се“.
По отношение на втория законопроект на Министерския съвет, който също бе приет с подобен резултат – 182 гласа „За“, 16 – „Против“ (на депутати от ДПС) и нито един глас „Въздържал се“ министър Найденов обърна внимание, че през 2009 г. Съветът на ЕС приел резолюция по отношение на Пътна карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица и на обвиняеми в рамките на наказателното производство.
В резултат на тази инициатива били приети 6 директиви – те най-общо посочват, че взаимното признаване на решения по наказателно-правни въпроси може да функционира единствено в духа на доверие, при който всички участници в наказателния процес приемат решенията на съдебните органи на другите държави членки като равностойни на своите. Това предполага не само доверие в адекватността на правилата на другите държави членки, но и доверие, че тези правила се прилагат адекватно, отбеляза министър Найденов.
В резултат на това за лицата, за които има данни или съмнения, че са участвали в извършването на престъпления, но те все още не са придобили качеството на обвиняеми, ще трябва да им се даде право те задължително да ползват процесуалните права и гаранции, записани в шестте директиви.
Министър Найденов уточни, че за правилното и пълно пригалане на тези директиви и в изпълнение на последващата съдебна практика, е необходимо в наказателното законодателство да се предвиди уведомяване за процесуалните права и процесуална възможност за тяхното ефективно упражняване от определена категория лица.
В тази връзка се предлагат изменения и в други закони, в които е уредено задържането на лица, за които има данни, че са извършили престъпление. Такива са Законът за МВР, Законът за ДАНС, Законът за митниците, Законът за военната полиция и Законът за екстрадицията и европейската заповед за арест.
Министърът на правосъдието обясни, че предлаганите промени в НПК могат да се обобщят в две групи – първата, която е водеща в законопроекта, е свързана с въвеждане на задължения на компетентните органи да уведомяват задържаните за процесуалните им права и за предоставяне на процесуални възможности за тяхното упражняване.
Втората група промени са продиктувани от няколко съдебни решения на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания на българските съдилища. Решенията по посочените дела води до извода, че за да може едно наказателното производство да се развие задочно по отношение на подсъдимия, то е необходимо в момента на привличането му като обвиняем, той да бъде уведомен за последиците от неявяването му и да му бъде разяснена възможността досъдебното производство да се проведе или съдът да разгледа делото в негово отсъствие. И тази промяна ще е свързана с промени и в други закони, уточни министър Найденов.
По време на дебатите представители на ГЕРБ-СДС, „Възраждане“, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ обявиха, че ще подкрепят и трите законопроекта.
