На 20 май Иран заплаши да разшири войната отвъд Близкия изток, ако Съединените щати атакуват отново, след като американският президент Доналд Тръмп заяви, че само един час го е разделил от рестартиране на военната кампания. Шест седмици след като стопанинът на Белия дом спря операция „Епична ярост“, преговорите за прекратяване на войната са до голяма степен в застой. Техеран представи ново предложение на Вашингтон тази седмица, но според огласеното в публичното пространство, в него се повтарят условия, отхвърлени преди това от Тръмп, включително искания за контрол над Ормузкия проток, обезщетение за военни щети, отмяна на санкциите, освобождаване на замразени активи и изтегляне на американските войски от района.
Американският президент заяви на 18 май и отново ден по-късно, че е бил близо до решение да нареди нова бомбардировка, но я е отложил в последния момент, за да даде повече време за дипломация. „Бях на един час разстояние да взема решението днес“, каза Тръмп пред репортери в Белия дом на 19 май.
Иран пък заплашва многократно да отмъсти за всякакви нови атаки, като атакува страни в Близкия изток, в които се намират американски бази. В сряда Техеран намекна, че ще удари и цели по-далеч. „Ако агресията срещу Иран се повтори, обещаната регионална война този път ще се разпростре отвъд региона“, се казва в изявление на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, разпространено по държавните медии.
По повод на последните дипломатически събития, иранската информационна агенция „Тасним“ съобщи, че министърът на вътрешните работи на Пакистан е пристигнал в Техеран. Исламабад беше домакин на единствения кръг от мирни преговори миналия месец и предава послания между страните.
Иран до голяма степен затвори Ормузкия проток за всички кораби, освен за своите, откакто започна американско-израелската кампания през февруари, причинявайки най-голямото прекъсване на световните енергийни доставки в историята. Съединените щати отговориха миналия месец със собствена блокада на иранските пристанища. Техеран твърди, че целта му е да отвори отново пролива за приятелски страни, които спазват условията му за ползване. Това потенциално може да включва такси за достъп, което според Вашингтон би било неприемливо.
Два гигантски китайски танкера, натоварени с общо около 4 милиона барела петрол, са напуснали Ормузкия проток на 20 май. Иран обяви миналата седмица, докато Тръмп беше в Пекин за среща на върха с колегата си Си Дзинпин, че е постигнал споразумение за облекчаване на правилата за китайските кораби.
Министърът на външните работи на Южна Корея заяви също на 20 май, че корейски танкер преминава през пролива в сътрудничество с Техеран.
Стопанинът на Белия дом пък отлага военния удар срещу Иран, тъй като съюзниците от Персийския залив настояват за подновяване на преговорите. Агенцията за наблюдение на корабоплаването Lloyd’s List съобщи, че най-малко 54 кораба са преминали през пролива миналата седмица – почти два пъти повече от предишния седемдневен период. Но това все още е само малка част от около 140-те кораба на ден, които обикновено са прекосявали тесния воден път преди войната.
Междувременно, агенция „Блумбърг“ информира, че Индия планира да изпрати празни танкери през пролива в Персийския залив, за да се заредят с петрол за първи път от началото на войната. Трима индийски правителствени източника са коментирали за агенция „Ройтерс“, че това е по-скоро надежда за бъдещето, като усилията все още са насочени главно към осигуряване на транзит в обратната посока: изход за корабите, блокирани в Персийския залив.
Самият Тръмп е под силен натиск да сложи край на войната, след като препускащите нагоре цени на енергията навредиха на Републиканската му партия преди изборите за Конгрес през ноември. След прекратяването на огъня публичните му коментари се променят от заплахи за възобновяване на бомбардировките до декларации, че мирното споразумение е на път. Въпреки че заяви, че е бил близо до рестартиране на войната на 19 май, той каза също, че преговорите вървят добре и ще приключат „много бързо“.
Вицепрезидентът Джей Ди Ванс, който ръководеше американската делегация на единствения кръг от мирни преговори през април, също говори за напредъка, отбелязвайки: „Намираме се в доста добра ситуация тук.“
Колебанията в позициите на Съединените щати доведоха до колебания в цените на петрола от час на час и от ден на ден, макар и с ясна възходяща тенденция седмица след седмица. Фючърсните контракти на черното злато сорт „Брент“ се понижиха с около 2.75% в сутрешните часове на 20 май до близо 108 долара за барел. В 16.28 ч. горивото се търгуваше за 108.77 щ. долара за барел (спад от 2.26% за деня).
„Инвеститорите са нетърпеливи да преценят дали Вашингтон и Техеран действително могат да намерят общ език и да постигнат мирно споразумение, като позицията на САЩ се променя ежедневно“, посочва Тошитака Тазава – анализатор във Fujitomi Securities.
Американско-израелските бомбардировки убиха хиляди в Иран, преди да бъдат преустановени с прекратяването на огъня в началото на април. Израел уби също и хиляди и прогони стотици хиляди жители от домовете им в Ливан, където нахлу в преследване на подкрепяната от Иран терористична групировка „Хизбула“. Иранските удари срещу Израел и съседните държави от Персийския залив пък взеха десетки жертви.
Прекратяването на огъня в Иран до голяма степен се спазва, въпреки че в началото на май имаше скок в атаките срещу корабоплаването и държавите от Персийския залив, когато Тръмп обяви военноморска мисия за повторно отваряне на пролива, само за да я отмени след около 48 часа. Тази седмица имаше нов залп от дронове към Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, които заявиха, че идват от Ирак, където действат съюзнически на Иран милиции. Йордания пък съобщи на 20 май, че е свалила дрон.
Тръмп и израелският премиер Бенямин Нетаняху заявиха при започването на войната, че целите им са били да ограничат подкрепата на Техеран за регионалните милиции, да демонтират ядрената му програма, да унищожат ракетния му потенциал и да улеснят иранците в свалянето на управляващите на Ислямската република. Но Иран досега е запазил запасите си от обогатен уран с почти оръжеен клас и способността си да заплашва съседите си с ракети, дронове и милиции. А духовните управници на страната, които потушиха масовото въстание в началото на годината, не са се сблъсквали с никакви признаци на организирана опозиция от началото на войната.
