Вярвам в института на временните комисии, но нека създадем първо постоянните. Това призова председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов по време на дебатите по промените в Правилника за организацията и дейността на 52-рото Народно събрание. Така, въпреки възраженията на опозицията, с 9 гласа „За“ и 5 гласа „Против“ бе прието изискването, предложено от „Прогресивна България“ временни и анкетни комисии да се предлагат само с подписите на поне 1/5 от народните представители.
Димитър Петров от „Прогресивна България“ обясни, че са се спрели на една пета, защото, връщайки се назад във времето в историята на различните парламенти у нас, отчитат, че когато е имало подобно съотношение, парламентаризмът е бил на високо ниво.
От опозицията се чуха гласове, че става въпрос за парламентите по времето на Орешарски, на тройната коалиция, на третия кабинет на Борисов и упрекнаха вносителите в неверни внушения. Те настояха да се запази правото на една парламентарна група да предлага създаването на временни и анкетни комисии.
Росица Кирова от ГЕРБ-СДС даде пример, че в почти всички европейски парламенти имат анкетни и временни комисии по различни теми и те вършат работа. Добави, че в крайна сметка решението дали да се създаде една подобна комисия е право на мнозинството, тъй като след като подобна комисия бъде предложена, тя трябва да бъде гласувана в пленарната зала. Ето защо според нея не е нужно правото на инициатива на опозицията да бъде ограничавано.
Велислав Величков от „Продължаваме промяната“ заподозря мнозинството от „Прогресивна България“, че поставяйки подобно изискване, иска да пази статуквото, защото няма да се създават никакви анкетни комисии, каквито през последните няколко години са вършели работа – теза, която подкрепи и Божидар Божанов от „Демократична България“.
Галин Дурев от „Прогресивна България“ коментира, че политиката е лесна, защото има математически измерители и ако гражданите бяха припознали парламентарния стил, наложен след 2021 г. – с многото временни и анкетни комисии, то тогава Божидар Божанов е щял да има достатъчно депутати, за да инициира подобни парламентарни процедури. Депутатът от „Демократична България“ му отговори, че това не е адекватен аргумент, тъй като никой по време на предизборните кампании не е питал потенциалните си избиратели дали са останали доволни от анкетните и временни комисии и дали именно заради това ще ги подкрепят.
И Божанов от „Демократична България“, и Кирова от ГЕРБ-СДС на няколко пъти повториха, че парламентът освен законодателна има и контролна, и учредителна функция. Кирова даде пример, че исторически парламентите са възникнали с идеята да изпълняват ролята на възпиращ механизъм, заради което настоя, че тяхната първична функция е контролна.
Член на комисията от „Прогресивна България“ обръна внимание, че ако депутатите от опозицията твърдят, че контролната функия е от първостепенно значение, тя ще трябва да си върне дипломната по право.
Кирова я призова да не пренебрегва функцията на парламентарния контрол и подчерта, че още от Древна Гърция и от първия парламент в Европа на първо място народното събрание е имало за цел да контролира властта – монарха, а по-късно се е появила и законодателната функция, като в хода на времето двете са започнали да се приемат за еднакво важни.
