Чумата по партиите зарази и институциите
За тежката болест на днешните български политически партии сме писали достатъчно. Агонията им продължава, остава да видим кога ще настъпи краят на тази партийно-политическа система и най-вече какви ще бъдат щетите за обществото. Но, отвратени от „спектакъла“, който ни поднасят политиците, пропуснахме да видим и предотвратим нещо много по-опасно. Като острозаразна болест разпадът на партиите […]
Неписаните правила в политиката и доверието
През последните години на перманентна, системна политическа криза все по-често се чуват призиви за решаване на всевъзможни конфликтни ситуации чрез спазване на неписаните правила на политиката (в частност, на парламентаризма). Конкретният повод да се обърнем към темата за неписаните правила е поредната драма около избирането на председател на Народното събрание. Отново се чуват твърдения, че […]
Аман от талмудисти, или какво всъщност искат избирателите
Ако оставим настрана въпроса за законосъобразността на отминалите избори и евентуалното им частично касиране (който всъщност е най-важният въпрос), сме свидетели на тягостно дежа-вю в анализите и препоръките. Отново едни пишман-талмудисти се стараят да ни разяснят какво всъщност са искали да ни кажат избирателите със своето (не)гласуване и как трябва да се действа „по правилата […]
Надолу, надолу, надолу…
На пръв поглед, макар и (отново) изненадващо, резултатите от поредните предсрочни избори сочат за известно стабилизиране на българската политическа система. Ето само някои факти, които говорят в подкрепа на подобна интерпретация, въпреки че като цяло… нещата си вървят надолу. Първо – избирателната активност се повиши спрямо юни т.г. с 4.5% (300 000 гласа), като този […]
Никой не иска да управлява
Това, че българските партии не могат да управляват „добре“, т.е. в интерес на мнозинството българи, е известно отдавна. От няколко години стана ясно още нещо – че партиите не могат да управляват въобще (ако под управление на държавата разбираме що-годе устойчива и поносимо функционираща конструкция). Опитите да се натъмани нещо с надеждата, че „може и […]
Парламентът като епицентър на (не)моженето и (не)можещите
„Колко политици у нас са политици, понеже ги не бива за нищо друго; които, след като сами са се убедили, че не са в състояние да оправят собствените си работи, са добили кураж да оправят работите на цяла България? Колцина от нашите общественици гледат на обществената си кариера не като на едно по-тлъсто или по-постно […]
Избори без предизборна кампания
Партиите са на път да ни сервират нова екстравагантна иновация След множеството екстравагантни иновации през последните години, българските партии са на път да ни сервират нова – изборно преборване без реална конкуренция по правилата на предизборна кампания. И наистина, освен разхвърляни тук-там билбордове и ограничения в тесни общности кипеж в социалните мрежи, кампания няма. Партиите […]
Корабът потъва по план
Нищо няма да се промени, поне в положителна посока Корабът потъва по план. Традиционно в „Банкеръ“ в началото на всяка предизборна кампания представяме анализ на изходните позиции на основните участници. Наистина, при наложилата се честота на парламентарни вотове, стават безполезни някои важни аспекти на анализа, като съпоставянето на предизборните платформи – не е възможно партиите […]
Кандидат-депутатските листи са разджуркани, кашата е същата
Налага се впечатлението за хаотични движения, ръководени от надеждата, че ако кандидат-депутатските листи се разджуркат, това може да възстанови част от подкрепата на избирателите Въпреки някои оставащи неясноти, това, което е известно за кандидат-депутатските листи за изборите на 27 октомври, е в пълен синхрон с останалите политически, идейни, организационни и комуникационни симптоми на задълбочаващата се […]
„Български Драги“ ще има. Някога, но не сега.
За да е възможен „български Конте“ или „български Драги“, са нужни партии и политици, способни да мислят и действат (поне) като италианските. Българските партии видимо са се примирили с безпътицата, затова започнаха да предлагат все по-екзотични идеи за изход от кризата. На пръв поглед офертата за „равноотдалечен, непартиен премиер“ (при това „достатъчно разпознаваем общественик, подкрепен […]
