Обща е оценката, че бюджетът за 2015 г. и прогнозните бюджети за 2016 и 2017 г. са силно рестриктивни. Приходите се увеличават с по 1% за 2015 и 2016 г. и с 2% за 2017-а. Делът им в БВП се запазва през следващия тригодишен период около 36 процента. Разходите през същия период остават почти непроменени – около 33 млрд. лева. Но намаляват от 39.8 на 38.2 на сто към БВП, а бюджетният дефицит се свива от 3 на 1.8 процента. В редица жизненоважни сфери като здравеопазване, сигурност и други планираните разходи са занижени, поради което ще се наложи актуализация на бюджета през 2015 г. за покриване на недостига.
Рестриктивният бюджет за 2015 г. се базира на крайно песимистичните оценки за растежа на БВП – с 0.8%, на потреблението с 0.5% и на капиталообразуването – с 0.1 процента. Тези темпове са два – три пъти по-ниски от очакваните за 2014 г. и от прогнозите за целия ЕС. Те могат да се окажат верни само ако парламентът и правителството не започнат още в началото на 2015 г. дълбоки реформи в социалната сфера и държавното управление. Защото без истински реформи ще се запазят неблагоприятните условия за правене на бизнес – тежката бюрокрация, корупцията, организираната и битовата престъпност, неадекватното правораздаване. И ще се изостри противоречието между интересите на гражданите като платци на данъци и осигуровки и като получатели на публични услуги. Засилващата се административна принуда не е в състояние да елиминира негативните последствия от това противоречие за публичните финанси. Отлагането на наложителните реформи в обществото и подмяната им с имитация на такива вече шест години блокират възможността България да излезе от застоя и бедността.
От запазване на сегашното положение са заинтересовани само заслепените от алчност политици, които действат по правилото “грабвай парите и бягай”. Печелят също магнатите на сенчестия и криминалния бизнес, а краят е предизвестен. Натрупващите се дисбаланси отново ще избухнат и днешните управници ще изчезнат в политическото небитие, както предишните. А най-ловките ще си сменят маските, за да се върнат отново във властта.
Няколко са реформите, които можеха да започнат през 2015 г., ако сегашните управляващи бяха в състояние да осъзнаят поне собствените си интереси като политици:
Най-неотложна и с незабавен ефект е
реформата в здравноосигурителната система
Тя може да се извърши чрез гласувани от народните представители поправки в Кодекса за социално осигуряване (КСО), с които гражданите внасят здравните си осигуровки по лична медицинска сметка (ЛМС) в избрана от тях банка. Като се запази сегашният им размер от 8%, плащани по равно от работника и работодателя. С натрупаните пари по личната си сметка, а при нужда и със заем срещу бъдещи постъпления, титулярът на сметката плаща разходите си за медицинска помощ и лекарства или купува здравна застраховка с пакет медицински услуги от някое застрахователно дружество. Здравните осигуровки на учениците, пенсионерите, безработните и недееспособните, както и досега, ще се внасят от държавния бюджет в НЗОК, превърнала се в Национален застраховател. За тази част от населението (около 4 милиона) по същество се запазва съществуващото положение.
Преходът към новата здравноосигурителна система не е свързан с допълнителни разходи. Рисковете са минимални.
Финансовият и социалният ефект
от такава здравна реформа е незабавен и изключително значим:
Премахва се противоречието между интереса на всеки гражданин да укрива доходи и да плаща по-малко осигуровки в НЗОК, но да ползва повече, по-качествени и скъпи медицински услуги. От което касата сега губи между един и два милиарда лева годишно. Работещите граждани ще са заинтересовани да декларират пълния размер на дохода си (до максималния осигурителен праг), за да получават по личните си сметки повече постъпления. Акумулираните средства за здравеопазване ще се удвоят, без да е нужна административна принуда и тотален, но неефикасен контрол. При тези условия значителна част от сивата икономика ще излезе на светло, рязко ще се подобри бизнес средата. Всеки притежател на лична медицинска сметка ще има интерес да оптимизира разходите си за лечение, като контролира чрез парите количеството, качеството и цената на ползваните медицински услуги. И като полага повече грижи за опазване на своето здраве. Много от хората, които сега системно увреждат по един или друг начин здравето си, ще се принудят да променят своето поведение. Частните и автономните държавни здравни заведения ще се стремят да предлагат по-качествена и на конкурентни цени медицинска помощ, за да привличат пациенти и да увеличават приходите си. Техният брой, териториално разпределение и финансови резултати ще се оптимизират под влияние на конкуренцията. Корупционните практики и разхищенията в здравеопазването ще останат без питателна среда.
Пенсионната реформа и балансирането на бюджета
Реформата на държавното пенсионно осигуряване започна от началото на 2000 г. чрез въвеждане на Допълнително задължително и Допълнително доброволно пенсионно осигуряване по индивидуални партиди в частни пенсионни фондове (за лицата, родени след 31.12.1959 г.). Тя предвиждаше ежегодно покачване на вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване с 1 процентен пункт, докато достигне 10% от осигурителния доход. И съответно редуциране на осигуровката за ДОО. Но увеличението на вноската по индивидуалните партиди беше прекратено, когато тя достигна 5% от осигурителния доход.
Вместо да продължи блокираната вече 10 години реформа, сегашното коалиционно правителство направи безразсъден опит да прехвърли в Държавното обществено осигуряване част от осемте милиарда лева, натрупани по индивидуалните партиди на гражданите. Уж за да имат свободен избор. С очевидната цел да бъде намален огромният дефицит на НОИ от 6.1 млрд. лв. (което е 57% от разходите му през 2015 г.). Притежателите на индивидуални партиди обаче биха дали спестените си пари на фактически банкрутиралия Национален осигурителен институт само ако бъдат излъгани, че частните пенсионни фондове са несигурни и могат да фалират, а държавата винаги гарантира изплащането на пенсиите от НОИ. И като се скрие от тях истината, че с удължаване на живота, застаряване на населението и намаляване дела на работещите дефицитът на държавното пенсионно осигуряване ще става все по-голям. Поради което и държавният бюджет няма да е в състояние да го покрива дори и да се увеличават стажът и възрастта за пенсиониране. Пенсиите неизбежно ще се намаляват чрез инфлацията или чрез “замразяването” им, както направи ГЕРБ при предишното си управление. Но ако въпреки недостига на средства управляващите увеличават пенсиите, дефицитът и дълговете на НОИ, а следователно и на държавния бюджет, ще нараства неудържимо. Докато настъпи финансов колапс. Както се случи в някои “социални” държави.
Единственият начин да се предотвратят крахът на пенсионната система и колапсът на бюджета е да продължи блокираната вече 10 години пенсионна реформа. Като с промени в КСО индивидуалните партиди по допълнителното задължително пенсионно осигуряване се преобразуват в Лични пенсионни сметки на осигурените лица. А петпроцентната осигурителна вноска (вече внасяна в ЛПС) отново продължи да се увеличава всяка година с 1 процентен пункт, докато достигне 10 на сто от осигурителния доход. Тогава едно лице с 1000 лв. месечна заплата, 40 години осигурителен стаж и 5% средна възвръщаемост на натрупаните средства по ЛПС ще разполага при пенсионирането си на 65 години със 152 203 лева. Които може да получи накуп или като месечна пожизнена пенсия от 1018 лева. Тази пенсия е изчислена, като пенсионният фонд от 152 203 лв. се раздели на Анюитетния фактор 12.46 и на 12 месеца (152215 :12.46 : 12 = 1018). (АФ е 12.46 при 20 г. среден период на преживяване след пенсиониране и 5% възвръщаемост.)
Фактическата величина на пенсията ще бъде по-ниска поради неизбежните рискове, свързани с временната незаетост, колебанията в доходите и пенсионните осигуровки и други. Но ще е близка до получаваната заплата и няма да се влияе от произвола на правителствата и застаряването на населението.
Преходът от Държавното обществено осигуряване, основано на разходно покривния принцип към капиталови Лични пенсионни сметки, ще е продължителен и труден. Защото при намалението на осигуровките за НОИ с още 5 процентни пункта (до 7.8%) неговият дефицит от 6.1 млрд. лв. (и респективно бюджетната субсидия) рязко ще нараснат. Финансовата система може да стигне до безизходна дългова криза. Която не е предизвикана от реформата, а от натрупания през предишните десетилетия невидим и неотчетен многомилиарден непокрит дълг на държавата към пенсионерите във вид на получени и незабавно изхарчени осигуровки за плащане на текущите пенсии.
В действителност тежестите на прехода към капиталови Лични пенсионни сметки ще бъдат съществено смекчени под влияние на породените от самата реформа позитивни тенденции: За да си осигурят пенсии, близки до заплатите, работещите граждани ще декларират пълния размер на своите доходи до максималния осигурителен праг, получавайки по личните си пенсионни сметки освен своите 5% осигуровки и още 5% от работодателя. При което постъпленията по ЛПС (а следователно и вноските в ДОО, изчислявани към същия деклариран доход) ще нараснат с 30-40 процента. Значителното свиване на дела на сивата икономика ще доведе до нормализиране на пазара и конкуренцията, подобряване на бизнес климата и ускорен растеж на БВП, на личните доходи и на осигурителните вноски.
Логично е удържаните до момента осигуровки за пенсии в НОИ да се прехвърлят по Личните пенсионни сметки на работещите граждани (родени след 31.12.1959 г.) чрез безлихвени, но индексирани с инфлацията облигации, гарантирани от държавата. Падежът на тези облигации ще е към датата на пенсиониране на всяко лице. Така общата сума на пенсията ще се формира от постъпленията по ЛПС и стойността на падежираните облигации.
Реформата в съдебната система
Политическите зависимости и корупцията, разяждаща “независимата” съдебна система, които до голяма степен блокират дейността й, могат да се преодолеят само чрез дълбока и всеобхватна реформа. Като се отчитат добрите практики в развитите държави. Най-важните и наложителни промени са:
Първо, районните прокурори и съдии да се избират от гражданите, с възможност за отзоваване при груби нарушения на закона.
Второ, с поправки в Наказателния кодекс и Наказателнопроцесуалния кодекс наказанията да се приведат в съответствие с тежестта и обществената опасност на извършените престъпления, особено при рецидив. Умишленото отлагане и протакане на делата да стане недопустимо и невъзможно.
Трето, текстовете на законите да се прецизират, за да се сведат до минимум възможностите за субективно тълкуване и да се наложи правилото “съди законът, а не човекът”.
Четвърто, с прилагане на съвременни технически средства да се осигури постоянен контрол за спазване на закона и поддържане на реда на територията на цялата страна. Както и за пресичане на корупционните практики в самите правоохранителни органи и в съдебната система.
Ако се появи власт, която има воля да извърши такава реформа, България ще стане най-после правова държава, реално защищаваща живота, имуществото и спокойствието на гражданите и добро място за живот и правене на бизнес.
Реформата на държавната администрация
Тя е невъзможна при съществуващата политическа система, в която партийната олигархия използва административния апарат като най-важен инструмент за запазване и материализиране на своята власт. Сегашните безидейни партии могат да привличат членове, активисти и спонсори само като им осигуряват облаги от властта – топли места в апарата, възможност за безнаказано изнудване или рекетиране на ползвателите на публични услуги, предимства при държавните поръчки и публичните търгове.
При друга политическа система е възможно бързо да се въведе електронно управление в държавата, да се премахнат ненужните разрешителни и лицензионни режими, да се деполитизира държавният апарат, като назначенията в него се извършват единствено според квалификацията и деловите качества на кандидатите и открити конкурси. А също чрез въвеждане на информационна и контролна система с участието на потребителите на публични услуги, при която става невъзможно искането и получаването на подкупи и рекетирането на бизнеса от държавните служители. Когато тези промени се извършат в данъчната администрация и в целия финансов апарат, който разпределя 30 млрд. лв., кражбите и разхищенията на публични средства ще се намалят поне с 2-3 млрд. лева. България ще стане нормална и просперираща държава
Може ли да се промени политическата система?
Сменящите се във властта и обвързани с олигарсите партийни върхушки не искат и не могат при съществуващата политическа система да извършат спасителните за България реформи. Защото това би означавало сами да се откажат да използват институциите за обогатяване и да загубят сигурността, която пропорционалната избирателна система им дава да останат във властта. Лишавайки гражданите от правото на свободен избор извън партийните списъци.
Моето виждане за реформиране на политическата система, въпреки пасивната и активната съпротива на управляващите, е следното:
Първо, с референдум се въвежда незабавно мажоритарен избор и електронно гласуване за депутати в парламента и местните съвети. Задължителното гласуване, предлагано сега от управляващите, е само опит за отклоняване на вниманието и запазване на негодната пропорционална система, при която се гласува не за личности, а за партийни листи, спуснати от лидерите.
Второ, всеки кандидат за депутат се задължава да предложи на гражданите регистриран в съда “Договор с избирателите”, в който посочва своите цели, намерения и отговорности. А също да подаде оставка или да бъде отзован с решение на районния съд по искане на 50% от гласувалите избиратели при сериозно нарушение на Договора.
Трето, с нов закон за референдумите (национални и местни) се регламентират облекчени условия за провеждането им. Например, за национален референдум да са достатъчни 250 хиляди подписа на гражданите вместо 500 хиляди по сегашния закон. Парламентът и правителството се съобразяват с волята на гражданите.
Четвърто, премахва се държавната субсидия за партиите, с която се крепи гибелната за България политическа система.
Доколкото “реформаторското” мнозинство в парламента очевидно няма да предложи промени в политическата система, те биха могли да се прокарат, макар и по-трудно, чрез референдуми по действащото законодателство.
В България има достатъчно млади и образовани хора, които биха предпочели да се борят за спасяване на България чрез промяна на прогнилата политическа система, вместо да търсят реализация и добър живот в някоя богата и уредена държава. Между тях са и хората с изявени лидерски качества, които могат да трансформират растящото недоволство на мнозинството граждани в активни действия за реформиране на държавата. Включително и чрез организиране на референдуми независимо от желанието на управляващите.
Проф. Георги Петров, д-р на ик. н.
