Съдиите извършват немалко действия на съдебна администрация: дават разрешение за сключване на брак на ненавършили пълнолетие деца, разрешават използване на СРС, разрешават разпореждането с имущество на малолетни и пр. Могат ли да носят съдиите наказателна отговорност заради това, че са взели примерно неправилно решение? пита се Васил Йорданов в "Правен свят"
Конституцията казва:
"Чл.132. При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер."
Текстът е ясен – функционалният имунитет не обхваща само правораздаването, но и съдебните актове, чрез които не се осъществява правораздаване. Съдебната власт не се осъществява само чрез правораздаване. Т.е. ако не се докаже, че съдията е извършил умишлено престъпление при даването на съответното разрешение или отказ да даде разрешение – напр. е бил подкупен, логично няма как да носи наказателна отговорност. Съдебната практика на ВКС категорично и безпротиворечиво зачита функционалния имунитет.
Поради тази причина призивите да се търси наказателна отговорност от съдии за това, че са извършили според някого неправилно съдебно администриране, са неоснователни. Или по-точно казано – противоконституционни. И в цивилизованите държави това не се прави.
Друг е въпросът, че всеки има свободата на словото да коментира дали един съдебен акт е правилен или не. Дори да няма представа от фактите и обстоятелствата, при които актът е издаден.
Че има неправилни съдебни актове, спор няма. Поради това и немалко от актовете, подлежащи на обжалване, се отменят от горестоящите инстанции. Но това, че съдията не е спазил закона в такъв акт, т.е. допуснал е грешка по приложение на правото и установяване на фактите, не е основание да му се търси наказателна и друга отговорност. Иначе голяма част от съдиите щяха да имат образувани наказателни и дисциплинарни дела за това, че не са приложили точно закона. Практиката обаче е категорична – за такива действия не се образуват такива производства.
За правилността на издадените актове от съдиите не може да се търси и дисциплинарна отговорност, освен ако това не представлява умишлено нарушение. Причината е, че в чл. 307 от ЗСВ, където се изброяват дисциплинарните нарушения, не се предвижда такова нарушение. Съдията няма служебно задължение да не допуска грешки, защото това е невъзможно. Хубаво би било да не се допускат грешки, но това е цел и въпрос на компетентност, а не задължение. Допускането на грешки може да е основание да не те повишават, да те преместят в отделение, където делата са по-леки и пр. Но това са мерки от друг характер. Ако съответният магистрат няма навършени 5 г. юридически стаж и ако грешките са твърде много, той може да не получи статут на несменяемост. Но това също не е дисциплинарно наказание.
Основание за водене на дисциплинарно производство може да има при извършена умишлена грешка, но умисълът трябва да се докаже. В този случай по аналогия би следвало да се приложи текстът от конституцията, който предвижда търсене на отговорност за умишлени действия на магистрата.
Функционалният имунитет има изключително важно значение, защото пази магистрата от възможност да се въздейства върху вземаните от него решения. Ако има заплаха от наказателна и дисциплинарна отговорност при неумишлени нарушения, т.е. при грешки, то магистратът става лесно зависим или иначе казано изчезва съдийската независимост. Наличието на евентуално неспазване на закона от магистрата при постановяване на съдебните актове само по себе си не може да бъде основание за образуване на наказателно или дисциплинарно производство срещу него.
