Мораториумът за износ на дървесина “взриви” бранша

сечище

Сериозният конфликт между властта и фирмите, износителки на дървесина, прерасна и в протестни действия пред Народното събрание. Браншовиците излязоха на улицата, след като на 4 март депутатите въведоха мораториум върху износа на необработен дървен материал за срок от три месеца с цел да спрат незаконната сеч. Този срок трябваше да даде време на парламентаристите да приемат законодателни промени, с които да се подобри контролът върху добива на дървесина. Забраната заплашва над 100 фирми с фалит. Апокалиптичната картина, която чертаеха протестиращите, включи и заплахата, че това ще доведе до съкращаването на близо 8000 служители. Загубите в сектора пък бяха изчислени на около 40 млн. лева. Към 10 млн. лв. ще са неизплатените заплати.

Щетите за държавния бюджет бяха изчислени на 29 млн. лева. Към тях бяха добавени загуби от близо 4 млн. лв. за пристанищата и 6 млн. лв., с които ще "олекне" транспортният сектор. Факт е, че годишно страната ни изнася около 1 млн. куб. м дървен материал главно към Турция, Гърция, Македония и Сърбия. Протестиращите обвиниха управляващите, че предприетата мярка е лобистка и е в полза на големи преработвателни фирми у нас. Аргументите им са, че само за последните дни след гласуването на мораториума, който трябва да влезе в сила от 6 април, цената на дървесината е паднала с 8 лв. на кубик.

Недоволните изтъкнаха факта, че нито една от фирмите износителки не е била санкционирана. Народните представители Румен Христов (Реформаторски блок) и Цвета Караянчева (ГЕРБ), които се срещнаха с протестиращите, признаха, че забраната за износ е непазарна мярка, която пречи на бизнеса. Караянчева не отрече и че не разполага с данни някоя фирма износител на дървесина да е уличавана досега в незаконна сеч. При тази констатация депутатите поеха ангажимента да свалят забраната по-бързо. Това, разбира се, може да стане само ако Министерството на земеделието внесе своевременно подготвените поправки в Закона за горите.

Само преди седмица в земеделското министерство бяха представени за обсъждане мерките, с които ведомството смята да ограничи незаконната сеч у нас. Едно от предложенията е държавата да изкупува малки горски територии от частни собственици, за да ги защити от бракониерски набези. Става дума за малки парцели от частни гори, в които държавните лесничейства могат да осигурят по-лесно стопанисване на горския фонд. Намеренията на министерството са да започне да изкупува горски имоти под 20 декара. Тази мярка засяга над 1.5 млн. собственици и над 2 млн. парцела. В момента горските терени се търгуват по цени от 200 до няколко хиляди лева за декар.

Според заместник-министъра на земеделието Георги Костов тази мярка е изключително важна, тъй като най-често незаконната сеч е в частни гори, където опазването им е по-трудно. Освен изкупуване държавата ще предлага и възможност за сключване на договор за стопанисването им от съответното държавно горско предприятие. В този случай собствениците на парцели ще получават рента срещу това, че се използва теренът им.

Агроведомството ще поиска да бъдат въведени и GPS устройства за проследяване на камионите с дървесина и въвеждането на електронни билети за превоз на дървен материал. През април ще започне да действа и новата електронна система, чрез която Изпълнителната агенция по горите ще проследява движението на добитата дървесина посредством издаден електронен превозен билет. В наредбата за сечта в горските територии при отгледната сеч няма да се допуска еднократно отсичане на повече от 30% от запаса на насаждението, а при възобновителната сеч този процент ще бъде от 20-30% от запаса на насаждението. Част от предложенията за онлайн контрол бяха представени в края на миналата година от депутати от "Коалиция за България", които  настояха във всеки момент контролните органи да имат информация за превозите. Идеята ще бъде реализирана с промени в наредбата за контрол и опазване на горските територии.

Обмисля се и въвеждането фирмите "с доказани мощности за преработка" да имат предимство в държавните търгове за покупка на технологична дървесина. Тепърва обаче ще бъдат  уточнявани критериите и изискванията към тях. Очакванията са те да засягат както оборудването, с което разполага компанията, така и наетите служители и други показатели. Предвижда се още да се върне практиката за дългосрочно договаряне на доставки за по-големите ползватели, както и да се ограничат продажбите през стоковата борса, срещу които недоволстват работещите в бранша. Освен това се предлага собствениците на обектите, в които се преработва дървесина, да бъдат задължени да осигурят постоянно видеонаблюдение. Министерството настоява и за повишаване на нивото и на квалификацията на лесовъдите, които издават разрешенията за сеч в горите. Освен това те трябва да преминават и изпит за квалификация на всеки две години. А тези, които не издържат теста, ще бъдат лишени от възможността да упражняват тази професия.

Агроначалниците настояват и за промени в Наказателния кодекс и в Закона за административните нарушения и наказания, за да може да бъдат наказвани и социалнослабите крадци на дървесина. В момента се събират едва 12% от глобите за незаконна сеч, защото част от нарушителите са с нисък социален статус и нямат законни доходи или имущество. От години Агенцията по горите настоява нарушителите без доходи да полагат общественополезен труд.

Тези намерения може би са много добри, но всички сме наясно, че записаното на книга у нас рядко се реализира, тъй като основният проблем не е в законодателството, а в контрола за спазването му.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст