Прекомерният натиск на Володимир Зеленски за бързо присъединяване на Украйна към Европейския съюз повишава напрежението с европейските столици в момент, когато Вашингтон обмисля дали да продължава да подкрепа Киев. Отказът на лидерите на ЕС да ускорят присъединяването на воюващата с Русия държава към блока подхранва разочарованието украинците, а все по-евроскептичната реторика на администрацията на украинския президент подкопава усилията за намиране на компромис.
Високопоставени украински служители използваха последните си срещи с колеги от ЕС и Съединените щати, за да критикуват начина, по който Европейската комисия процедира с разширяването, и да настояват за по-бърз график. Те настояват, че Брюксел се нуждае от Украйна точно толкова, колкото Киев напира да влезе в общността, според седем служители, присъствали на тези разговори.
„Членството не е подарък“, посочва един от тях, допълвайки, че в украинската страна „може би има някакво недоразумение по този въпрос.“ Втори пък коментира: „Те казват: „Длъжни сте ни. И това не е полезно.“ „Имаме истински проблем там“, тревожи се трети служител. „Зеленски и обкръжението му никога не са разбирали истински как работи (разширяването).“
През април лидерите на ЕС дадоха зелена светлина за заем от 90 милиарда евро на Украйна, за да стабилизира финансите си и да му позволи да закупи повече оръжия в защита срещу войната на Кремъл. Кредитът беше деблокиран след изборната загуба на унгарския премиер Виктор Орбан, който блокираше парите. Въпреки че споразумението за заем и участието на Зеленски на срещата на върха в Кипър миналата седмица помогнаха за частично спадане на напрежението, голямото разминаване между Киев и Брюксел за процеса на присъединяване остава.
Германският канцлер Фридрих Мерц заяви тази седмица, че надеждите на укщраинското правителство за бързо включване в блока са „нереалистични“, добавяйки, че цената на всяко мирно споразумение, водещо до членство в ЕС, „може да бъде част от територията на Украйна вече да не е украинска“.
Украйна получи статут на кандидат за ЕС през юни 2022 г. – четири месеца след руската инвазия. Зеленски поиска дата на присъединяване през 2027-а, но страните членки на общността се противопоставиха на тази идея. Те отхвърлиха също и предложението на ЕК за „предварително разширяване“, което да позволи на Киев само номинално членство, а след това постепенно да му даде достъп до предимства, когато той проведе неизпълнените реформи.
През последните седмици Франция и Германия предложиха поетапен процес, при който Украйна ще получи „символични“ облаги и постепенен достъп до механизмите на ЕС в замяна на постигане на ключовите етапи от реформите. Длъжностни лица заявиха, че това би означавало поне десетилетие преди да получи пълноправно членство.
Запитан от репортери в Киев миналата седмица за френско-германската идея, Зеленски призова Европа да „бъде справедлива“, отбелязвайки: „Украйна не се нуждае от символично членство в ЕС. Украйна се защитава и определено защитава Европа. И не защитава Европа символично – хора наистина умират“. И допълни: „Защитаваме я с всичко, което имаме, с всичките си сили… Ние защитаваме споделените европейски ценности. Вярвам, че заслужаваме пълноправно членство в Европейския съюз.“
Зеленски е инструктирал дипломатите си нито да провеждат, нито дори да участват в каквито и да било дискусии с правителствата на блока за подобни опции и да говорят само за пълноправно членство, споделили за „Файненшъл таймс“ двама висши украински служители.
В Кипър няколко европейски лидери са се опитали да отрезвят очакванията на украинския президент, твърдят запознати с разговорите лица, отбелязвайки: „Той трябваше да чуе някои сурови истини. Няма да е толкова лесно, колкото си мисли.“
Въпреки това, Зеленски е решен да отстоява максималистичната си позиция. Високопоставен украински служител твърди, че Киев е убеден, че ЕС ще стане „по-реалистичен след известно време“ и ще се доближи до украинската позиция.
Самите европейци разбират натиска, на който е подложен украинския президент след четири години война и съчувстват на неговото разочарование. Но подчертават, че процесът на разширяване трябва да бъде основан на заслуги и посочват, че с края на пряката военна и финансова подкрепа на Вашингтон и отдръпването от спрелия мирен процес, ЕС сега е най-важният партньор на Украйна. „Ние сме единствените приятели, които той има, така че може би е по-добре да си мълчи“, предупреждава добре информиран източник.
Дипломати и служители на ЕК посочват, че усилията за реформи в страната са намалели, особено в критичната област на върховенството на закона и мерките за борба с корупцията. Те цитират и пропуснати срокове през последната година за прилагане на законодателство, което би позволило на Киев да получи по-голям достъп до пазарите на блока за енергия и промишлени стоки.
Украинското правителство се противи също и на искането на Брюксел за увеличаване на данъците върху бизнеса като условие за отпускане на част от заема от 90 милиарда евро, твърдейки, че това би било изтощение за икономика, която вече понася разходите за война. Заключението: „Техният вътрешен стремеж към реформи е в застой…Това не е добре и всички го знаят.“
