Шанхай е финансовият и търговски център на Китай. Политиката на реформи в града започва през 1992 г. – с десетилетие по-късно, отколкото в южните провинции. Дотогова голяма част от доходите на града отива безвъзвратно в столицата Пекин. Дори след намаляването на данъчното бреме през 1992 г., данъчните постъпления от Шанхай съставят 20-25% от постъпленията на цял Китай (до 90-те тази цифра е около 70%). В днешно време Шанхай е най-големият и развит град на континентален Китай.
В началото на 21 век между Шанхай и Хонконг започва остра борба за правото да се нарекат икономически център на страната. Сред предимствата на Хонконг са по-добре развитата правна система и по-големият опит в банковите дела и сферата на услугите. Шанхай има силни връзки с централното правителство и други райони на континентален Китай, както и по-мощна производствена и технологична база. След предаването на Хонконг на Китай през 1997 г., ролята на Шанхай във финансовата и банковата сфера, както и в качеството му на място за разполагане на главните офиси на редица компании, се засилва, повдигайки въпроса за необходимостта от адекватна и съвременна работна сила. От 1992 г. икономиката на Шанхай расте ежегодно с повече от 10 на сто.
През 1990 г. в Шанхай е създадена Шанхайската фондова борса, първата на територията на континентален Китай. След реформите в сектора през 2005 г. капитализацията на борсовите акции силно нараства.
Както и много други региони на Китай, Шанхай преживява строителен бум. Съвременната архитектура на града се отличава с уникален стил, в частност, горните етажи на високите здания, заети от ресторанти, които по форма напомнят летящи чинини. По-голямата част от строящите се в днешно време в Шанхай здания са високи жилищни постройки, различаващи се по височина, цвят и дизайн. Организациите, отговарящи за планироването на развитието на града, обръщат все по-голямо внимание на създаването на зелени зони и паркове в рамките на жилишните комплекси, с цел подобряване качеството на живот на шанхайците, което напълно съответства на лозунга на световното изложение "Експо 2010 Шанхай": "По-добър град – по-добър живот".
Исторически, в Шанхай има доста голямо западно влияние, и в днешно време градът отново поема ролята на главен център на Китай при общуването му със Запада. Един от примерите за това е откриването на информационния център за обмен на медицински знания между западни и китайски институции за здравеопазване "Pac-Med Medical Exchange". В района Пудун са разположени домове и улици, доста приличащи на деловите и жилищни райони на съвременните американски и западноевропейски градове. Издигнати са редица големи международни търговски и хотелски зони. Въпреки високата гъстота на населението и големия брой посетители, Шанхай е известен с ниските си нива на престъпност спрямо чужденците.
Шанхай е най-големият град в Китай и един от четирите градове-провинции, подчинени пряко на централното правителство. Разположен е в източната част на страната, при вливането на река Яндзъ в Източнокитайско море.
В миналото известен главно с риболова и текстилната си промишленост, значението на Шанхай нараства през 19 век, благодарение на благоприятното разположение на неговото пристанище и обстоятелството, че Нанкинският договор от 1842 година го определя като един от градовете, отворени за международната търговия. Градът бързо се превръща в процъфтяващ център на презокеанската търговия и през 30-те години вече е многонационално финансово и бизнес средище. Либерализацията на китайската икономика след 1990 година предизвиква нов тласък в развитието на града и през 2005 година Шанхай се превръща в най-голямото товарно пристанище в света.
Шанхай е и популярна туристическа дестинация, известна както с исторически забележителности, като кварталите Уайтан и Чънхуан Мяо, така и с модерния и разрастващ се район Пудун. Символът на града е кулата "Перлата на изтока". Днес градът е най-големият център на търговията и финансите в Китай и е определян като "витрината" на най-бързо развиващата се голяма икономика в света.
Успехът на Шанхай е закономерен. Градът има една от най-добрите образователни системи в Китай. Той е първият в страната, който въвежда 9-годишно задължително образование. Шанхай е значим център на висшето образование в Китай с над 30 университета и колежи. Голяма част от най-престижните университети в страната се намират именно тук, като например Университетът Фудан, Университетът Джиао Тонг, Университетът Тонгджи, Източнокитайски нормален университет, Шанхайски университет, Шанхайски университет по международни отношения и Шанхайски университет по финанси и икономика.
Според проучване държавните училища в Шанхай се славят с най-доброто качество на образование в световен мащаб.
Шанхай е разположен в делтата на река Яндзъ на източния бряг на Китай, приблизително по средата между Пекин и Хонконг. Територията на общината включва полуострова между река Яндзъ и залива Ханджоу, третият по големина китайски остров Чунмин и няколко по-малки острова.
До началото на 20 век Шанхай става най-важният град в Китай. Тогава Шанхай е център на популярната култура, на споровете на интелигенцията и на политическите интриги от ерата на Република Китай. Шанхай в даден момент дори се превръща в третия най-голям финансов център в света, след Ню Йорк и Лондон, и най-натовареният търговски град от Далечния изток. След идването на комунизма през 1949 г., Шанхай страда от тежките данъци на централната власт и от края на навлизането на чужди капитали, докато много от "буржоазните" елементи в града са премахнати.
След връщането на пазарната икономика в политиката на Партията спрямо Шанхай през 1992 г., градът успява отново да задмине бързо развиващи се градове като Шънджън и Гуанджоу. Днес той се смята и за един от моторите на китайската икономика и финанси. Шанхай има и своите проблеми като голямата имиграция и социалното неравенство между бедни и богати. Въпреки предизвикателствата, обаче, многото небостъргачи и модерния начин на живот в града често символизират ускореното икономическо развитие на Китай като цяло.
Жителите на другите региони, като правило, описват шанхайците като меркантилни, самоуверени и надменни хора, гледащи отвисоко на провинциалистите. В същото време, шанхайците са предмет на възхищение, благодарение на вниманието си към детайлите, добросъвестното изпълнение на договорките и професионализма си. В много китайци съществува убеждението, че шанхайците-мъже обикновено са „под чехъла“ на жените си. В това има известна доза истина: шанхайските мъже често едновременно изпълняват задълженията за осигуряване на прехраната, на баща, на готвач, водопроводчик, дърводелец и т. н.