Христо Алексиев се очертава като най-спорната фигура в кабинета нареден от президента Румен Радев. Той идва от Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), където бе заместник – генерален директор, точно по времето когато емблематичната за модела КОЙ компания – "Водстрой 98", заедно с няколко сателита си осигури камара от обществени поръчки за стотици милиони левове използвайки рамкови споразумения. Малцина си спомнят, че преди да влезе в НКЖИ през 2007 г. като заместник – генерален директор, той бе част от политическия кабинет на тогавашния министър на транспорта от БСП Петър Мутафчиев. Още тогава назначението на 27 годишния по онова време Алексиев предизвика сериозни брожения в националната компания, тъй като му бе дадено да организира и контролира дейността на двете дирекции, които пряко отговарят за европейските проекти и стратегическите инвестиции. И сега целият транспортен сектор е "настръхнал" срещу това назначение.
Николай Павлов, служебен министър на енергетиката
Подобно на предшественичката си Теменужка Петкова, и Николай Павлов влиза като почти непознато лице в енергетиката. До назначаването си той бе изпълнителен директор на "Булгаргаз" ЕАД, а преди това бе финансов директор и член на съвета на директорите на НЕК. Още докато бе в електрокомпанията, от имотната му декларация подадена до Сметната палата, стана ясно че заедно със съпругата си Надежда са успели да натрупат близо 300 хил. лева във влогове в наши финансови институции.
Теодор Седларски, служебен министър на икономиката
Седларски е добре познато име в академичните среди. Той е декан на Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и щатен преподавател в катедра "Икономика" от 2005 година. Завършил е Виенския икономически университет а също и в швейцарския университет "Санкт Гален". Работил е в Deutsche Bank – Франкфурт, Германия, а преди това и в банка "Биохим". Има поредица от научни публикации на икономическа и финансова тематика.
