Въпроси към Димитър Костов подуправител на БНБ отговарящ за управление "Банков надзор"
Г-н Костов след приключването на прегледа на качеството на активите и констатациите в него че банковата система е стабилна, обществото живее с убеждението, че поне в близките няколко години случаи като тези с КТБ няма как да се повторят. Може ли да се каже, че такива прегледи на качеството на активите са панацея срещу банкови фалити и ако това е така, защо не се въведе законова регламентация за редовното им провеждане поне през три години? Не мислите ли че една подобна практика би дисциплинирала банковия сектор и би подпомогнала значително работата на надзора?
След прегледа на качеството на активите БНБ излезе с надзорни препоръки към няколко банки (нарочно не уточнявам колко) да предприемат мерки за увеличаване на капиталовата си база. Бихте ли уточнили каква част от тези препоръки са за увеличаване на капитала от първи ред и каква част са за увеличаване на капиталовите буфери? Как отделните банки изпълняват тези препоръки (ако е възможно по подробно)? Има ли императивно задължение към банките и към кои от тях да увеличат капитала с привличане на външни инвеститори и докъде те са стигнали в изпълнението на тази задача? Ще доведе ли според вас изпълнението на ангажимента за увеличение на капитала с привличане на външни инвеститори до смяна на мажоритарния собственик във въпросните банки и в кои от тях?
От поемането на мандата на подуправител отговарящ за управление "Банков надзор" започнахте мащабна реформа в този да го наречен сектор на БНБ. Какви са основните моменти в нея? Кои от поставените задачи успяхте да изпълните и какво още ви предстои?
Предприетата реформа доведе ли до промени в методиката за надзорна оценка на състоянието на банките и какви са те. Промени ли се броя и структурата на надзорните екипи за инспекции на място, както и подходите им за анализ на финансовото състояние на проверяваните от тях банки?
В оценката по Програмата за оценка на финансовия сектор (FSAP) на МВФ и на Световната банка се препоръчва банковия надзор да актуализира системите за оценка на финансовото състояние на банките CAMEL и CAEL. Бихте ли припомнили как работят тези системи и какви промени смятате да въдете в тях?
Нееднократно специално внимание се обръща на необходимостта от по-задълбочена оценка на концентрацията на риска на банките и на кредитите на свързани лица? Необходими ли са в тази насока да се направят законови промени и ако да какви? Промени ли банковия надзор практиките си за оценка на тези рискове и в каква посока?
В доклада по FSAP се обръща специално внимание на необходимостта от специално надзорно внимания върху решаването на проблема с проблемните (необслужвани/ просрочени кредити). Отбелязва се че след въвеждането на правилата за оценка на риска и провизиране по МСФО 9, които влизат в сила от началото на 2018-а, техния обзм значително ще нарастне. Какви надзорни мерки предвиждате в тази посока и нужни ли са някакви промени в законодателството за намаляване на риска от за банките от тези проблемни вземания?
От 2018-а за българският финансов и в частност за банковия сектор отново се появява понятието валутен риск свързано с баланса между активите и пасивите в евро. Бихте ли обяснили как то ще влияе както върху рисковото тегло на активите им в това число и върху държавните ценни книжа в евро, така и върху капиталовата адекватност на банките, и върху активността им на кредитния пазар?
Като говорим за банков пазар не ви ли притеснява факта, че на практика липса активен междубанков пазар – предлагане на ресурс между самите банки. Това не води ли до проблеми в осигуряването на при необходимост на краткосрочна ликвидност в сектора, както и до коректното изчисляване на лихвения индекс СОФИБОР? Къде според вас е ключа за активизирането на този пазар?
Като говорим за ликвидна подкрепа в доклада по FSAP изрично се подчертава необходимостта БНБ и правителството съвместно да изградят ефективен механизъм за ликвидна подкрепа на банки в ситуация на криза която да е съобразена с принципите на валутния борд. Според вас в този контекст необходимо ли е да се въведе законов механизъм който да регламентира автоматичното предоставяне на ликвидност от фискалния резерв за банки подложени на ликвидна атака. Трябва ли в някои от законите например в този за публичните финанси да се предвиди перманентна държавна гаранция която да се активира в подобни случаи. Какви според вас са нужните промени в законодателството в тази насока за да се изгради функционален механизъм за предоставяне на ликвидност?
На 22 май 2017 г. Изпълнителният съвет на Международния валутен фонд (МВФ) обсъди и одобри „Оценката на стабилността на финансовата система в България” се казва в прессъобщение на финансовата институция.
Докладът предизвика интерес в Изпълнителния съвет и по време на дискусията, която бе общо положителна за България, позиция изразиха 21 от 24-те директори. Те поздравиха българските институции за предприетите стъпки за възстановяване на доверието в банковата система след 2014 г. и подкрепиха продължаване на усилията за укрепване на финансовия сектор. Европейската централна банка и Европейската комисия отделно представиха коментари в подкрепа на изводите и препоръките от доклада в областта на банковия сектор.
МВФ дава независима, всеобхватна и задълбочена оценка на текущото състояние на финансовата система на страната и извършеното от регулаторните институции, в частност Българската народна банка (БНБ), през последните две години. Изводите и препоръките от оценката идват в края на важен етап от изпълнението на мерките за реформиране и развитие на банковия надзор и изграждането на рамка за управление на кризи в банковия сектор, и очертават насоки за последващи действия в съответните области.
Финансовата система на България през последните години показа устойчивост на шокове, въпреки затварянето през 2014 г. на четвъртата по големина банка в резултат на измами и вътрешни злоупотреби, се казва в прессъобщението на МВФ. Тогава случаят повдигна въпроси относно жизнеспособността и на други банки, някои от които претърпяха отлив на депозити, и порoди опасения във връзка с упражнявания от БНБ надзор. С цел възстановяване на доверието властите, освен искането за извършване на оценката по Програмата за оценка на финансовия сектор (FSAP), проведоха преглед на качеството на активите на банките и небанковите финансови институции, предприеха реформи в банковия надзор и въведоха нова функция по преструктуриране на кредитни институции.
Банковата система се стабилизира след затварянето на банката през 2014 г., благодарение на започнатите реформи и наличието на значителни капиталови и ликвидни буфери. Прегледът на качеството на активите през 2016 г. осигури задълбочена оценка на практиките на банките за определяне на обезценките, качеството на кредитните данни, и процесите за оценка на обезпеченията. На ниво банкова система следва да бъдат намалени необслужваните кредити, а някои банки, за които прегледът установи необходимост, следва да изпълнят съответните капиталови планове.
Постигнат е напредък в укрепването на банковия надзор след оценката през 2015 г. на съответствието на надзорните практики на БНБ с Базелските основни принципи, но са необходими още действия и ресурси. Рамката за управление на кризи в банковия сектор е изградена на здрава основа, но предстоят още важни стъпки, включително одобряването на плановете за преструктуриране на системно важни местни банки и разработването на инструменти за осигуряване на възможност за ликвидна подкрепа от страна на централната банка, се казва още в прессъобщението на МВФ.
1. Финансовата стабилност на България беше разтърсена през 2014 г. от колапса на четвъртата по големина банка в системата поради злоупотреби и злоупотреби с вътрешна информация. Неуспехът повдигна въпроса за жизнеспособността на други банки, които впоследствие излязоха от депозити, и изрази опасения относно надзора от страна на Българската народна банка (БНБ). За да възстановят доверието, властите освен че поискаха тази оценка на финансовия сектор (ПСФП), проведоха преглед на качеството на активите (AQR) за банки и небанкови институции и започнаха реформи в надзора на БНБ и въведоха нова функция за разрешаване на проблемни банки. След разпадането на банката през 2014 г. финансовата система се стабилизира, отразявайки значителните капиталови и ликвидни буфери и наличието на големи чуждестранни институции. Независимо от това, все още съществуват рискове, включително за някои банки, които са показали слабости в AQR и стрес-тестовете на властите, както и за системата поради високи неизпълнени заеми. Споразумението с валутния борд допринесе за стабилността, макар да ограничава способността на БНБ да предоставя ликвидност на последна инстанция по време на финансов стрес.
2. Управлението на AQR / стрес-тест на властите през 2016 г. идентифицира капиталовите нужди на три банки, докато останалата част от системата показа значителни капиталови буфери. Упражнението осигури задълбочена оценка на балансите на банките, по-специално на нивата на обезценяване, качеството на кредитните данни и практиките за оценяване. От AQR / stress test, капиталовият дефицит за трите банки възлиза на около 0,3% от БВП. Стресният тест на FSAP показа по-изразени ефекти, макар и в широк смисъл с тези на властите. Основните разлики в подходите бяха следните: i) FSAP изключи приходите от лихви от неизпълнени експозиции както в изходните, така и в неблагоприятните сценарии, докато подходът на БНБ – в съответствие с методологията на ЕБО – изключи само приходите от лихви в неблагоприятния сценарий; И ii) FSAP симулира тригодишен спад на БВП в неблагоприятния си сценарий в сравнение с неблагоприятния сценарий на БНБ за две години спад на БВП и възвръщаемост на растежа през третата година.
3. Важно е трите банки да предприемат надеждни планове за рекапитализация и планирането на възстановяването и разрешаването да бъде приоритетно съответно. Снабдяването с капитал от нови добросъвестни инвеститори би спомогнало за повишаване на доверието и за разрешаване на проблемите, свързани с управлението. БНБ следва да действа своевременно, ако банките не изпълняват ангажиментите си по нареждане на БНБ. Освен това планирането на възстановяването и разрешаването на кризисни ситуации за тези банки следва да бъде част от по-широкото планиране за извънредни ситуации, което обхваща финансирането, подкрепата за ликвидността и правните и оперативните съображения, свързани с решенията съгласно неотдавна приетия Закон за регламентиране на Директивата на ЕС за възстановяване и рециклиране на банките, ,
4. Беше постигнат известен напредък в укрепването на надзора след оценката на основните принципи на Базел през 2015 г., но са необходими повече работа и ресурси. Новият модел на управление на БНБ включва по-добро отчитане на риска пред Управителния съвет на БНБ. Стратегическите решения трябва да бъдат взети от ГК в три области: (i) трябва да има набор от цели на пруденциалната политика; Ii) необходима е рамка за оценка на постигането на целите на политиката; И iii) формалните политики и рамки трябва да определят условията, при които ГК и подуправителят на надзора (СГД) ще ускорят действията по надзора и мерките за ранна интервенция. Отделът за банков надзор (BSD) се нуждае от персонал и системи, които да отговарят на оперативните цели, които включват проверки на място и мониторинг на място; Последващи действия с ключови констатации на AQR (напр. Проверка на лечението на нерегламентирани лихвени проценти, концентрации на риска и рискове, свързани със свързани лица); И изисквания, произтичащи от предстоящи промени в правилата (напр. Прилагането на МСФО 9 през 2018 г.). Индикаторите за риска изискват обективни критерии, а рейтинговите схеми на БНБ (т.е. CAEL и CAMELOS) се нуждаят от повторно калибриране, за да отразяват по-добре рисковите профили. БНБ следва да формализира Процеса за надзор и преглед (СРЕП), който определя изрични капиталови изисквания по стълб 2 по отношение на задълженията на ЕС. БНБ е насочена към 2017 г. за приемането на нови процедури за банков надзор и инспекции
5. Докато механизмите за финансова безопасност и управление на кризи се основават на стабилни основи, те са изправени пред решаващи предизвикателства. Властите въведоха всеобхватен инструментариум за разрешаване на проблемите, определиха БНБ за орган за разрешаване на проблемите на банките и създадоха механизми за финансиране на мерките за разрешаване на проблемите. Въпреки това, никоя от компонентите на финансовата безопасна мрежа не е напълно разработена. Рамката за ранна намеса (ЕИФ) не разполага с количествени политики и процедури за ескалация и не осигурява плавен преход от ранната намеса в решение. За всички практически цели няма спешна помощ за ликвидност (ELA) поради липса на средства и поради избор на политики, които възпрепятстват ефективната помощ за ликвидност. Фондът за гарантиране на депозитите е недостатъчен, за да покрие изплащанията на вложителите на най-малката средна банка, освен ако ФГВБ няма да вземе допълнителен значим заем и / или да събира извънредни премии. Фондът за разузнаване на банките едва наскоро започна да събира премии и не е в действие. За нито една от 13-те мажоритарни банки в страната няма финализиран план за възстановяване и решаване на проблемите (RRP).
6. БНБ има опит в прилагането на макропродуктивни мерки. Като се има предвид ЦБ, БНБ в миналото е разгърнала макропруденциални политики, насочени към ограничаване на бързия растеж на кредитите, включително убеждаване на банките да бъдат по-консервативни в кредитирането и поддържане на по-високи капиталови буфери. Мандатът за макропруденциален надзор е включен в Закона за банките БНБ трябва да поддържа стабилност чрез предотвратяване или намаляване на системните рискове, засягащи банките. Този мандат подкрепя въвеждането на мерки, чиято цел е да се намали системният риск в периоди на икономически възход и който да забави натрупването на отрицателни външни последици от високите НПР и задлъжнялостта при бъдещи икономически спадове.
7. Необходима е по-целенасочена стратегия за преодоляване на високите нива на неизпълнение на задълженията. Определени счетоводни, обезпечаващи оценки и практики за управление на риска са допринесли за възпирането на намаляването на NPL. Това се случва във време, когато банките ще трябва да изградят разпоредби за подготовка за прилагането на правилата за провизиране на очакваните загуби от кредитни загуби по IFRS 9, които да започнат следващата година. В Европа оценките за въздействието от МСФО 9 са, че квотите за загуба от заеми може да се наложи да се увеличат с 18-33% от сегашните нива. За постигане на целта за намаляване на надхвърлянето на високите нива на неизпълнение на задълженията, FSAP насърчава разширяването на макропруденциалния мандат на БНБ за въвеждане на подходи за надзор, за да се насърчат по-надеждните провизии, отписването на счетоводните отчети за НПУ и подобрените практики за оценяване на обезпеченията. БНБ трябва да работи с други национални органи, банковия сектор и инвеститорите, за да подобри пазара на нелихвени приходи и обезпечение.
Препоръки
1. Анализирайте и стрес-тествайте най-големите експозиции поотделно, като се има предвид и потенциалните парични потоци от обезпечението в случай на неизпълнение
2. Осигуряване на подходящ персонал и ресурси на всички органи за финансов надзор и осигуряване на значително обучение и изграждане на капацитет на персонала.
Укрепване на правната и оперативна рамка за правна защита на настоящите и бившите служители на всички органи за финансов надзор.
3. Приемете многогодишен план за действие с подробни дейности за продължаване на укрепването на банковия надзор
Прилагане на цялостна стратегия за надзор на целевите банки в рамките на AQR
Въвеждане на регламент (въз основа на член 45) относно определянето на критерии за свързаните лица, които да обосноват заобикаляне (например, включително неспособността да се идентифицира крайният бенефициер, между другото)
Въз основа на 2017 проверки, се прилагат средства за защита срещу концентрациите и свързаните с тях рискове
Прилагане на подход, основаващ се на риска, към надзора за борба с тероризма и борбата с тероризма, в съответствие със стандартите на силите за финансови действия
4 Засилване на публичното оповестяване на макропруденциалната политика, включително целите и разсъжденията за политиките и начина, по който те трябва да работят, и последваща оценка на ефективността
5 Прилагане на цялостна стратегия за намаляване на НПД, включително използване на инструменти за надзор. Стратегията следва да наложи (i) стабилно обезпечаване през 2017 г. (съгласно IAS 39) и през 2018 г. (съгласно МСФО 9), като се основава на усилията на BCBS и свързаните с това надзорни насоки; (Ii) да налагат отписване на нерегламентирани задължени лица, когато събирането е малко вероятно; Iii) издава надзорни насоки, определящи практиките за минимално обезпечение; И (iv) повишаване на отчетността и разкриването на информация от страна на БНБ
6 Да се даде приоритет на плановете за възстановяване и преструктуриране за (1) банките, за които AQR 2016 и стрес-тестът са показали недостиг на капитал, и (2) повечето D-SIB, притежавани на местно ниво.
Гарантиране на гладък и решителен преход от ранната намеса към разрешаването.
Съгласувано с АРП, да се определят съвместни стратегии на БНБ и МФ за предоставяне на ликвидност на банките, подкрепени от цялостен набор от инструменти.
Под надзора на FSAC с разширен мандат и членство, укрепване на рамката за управление на кризи
Финансовата система на България е доминирана от банките, с голямо присъствие
Дъщерни дружества и клонове на чуждестранни банки (вж. Приложение I). Активите на финансовата система възлизат на 115% от БВП, а активите на банковия сектор възлизат на 101% от БВП. Има 27 банки, от които 13 дъщерни дружества и 5 клонове на чуждестранни банки. Присъствието на чуждестранни банки съставлява 77% от общите банкови активи към юни 2016 г. Има девет вътрешни банки с общ дял от 23.3% (включително третата по големина банка). Сред деветте банки са една държавна банка и една общинска банка, които заедно представляват само 3% от общите банкови активи. Първите пет банки представляват 59% от всички банкови активи. Банковата система е депозирана (83% от пасивите), а активите са доминирани от кредитиране, като около половината от заемите са деноминирани в чуждестранна валута (предимно в евро).
Някои банки изпитаха изтичане на ликвидни средства след рухването през 2014 г. на системна банка, която бе внедрена в консерватория и по-късно затворена от БНБ. Тъй като ликвидният натиск заплашваше да се разпространи, властите обявиха спешни мерки за възстановяване на стабилността. Помощта за ликвидност бе предоставена от правителството с одобрението на ЕК, тъй като капацитетът на БНБ да предоставя ликвидност на заемополучателя на последна инстанция беше ограничен от АРП (каре 1). Въпреки че програмата е била достъпна за всички банки, единственият потребител на ликвидност е най-голямата национална банка и по това време третата по големина в системата), която е загубила 10% от депозитите си за един ден. За банката, която не успя през ноември 2014 г., вложителите впоследствие бяха възстановени от Фонда за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ), който трябваше да се ползва с официална подкрепа.
Показателите за стабилност на банковия сектор в цялата система се подобриха от 2014 г. насам, но уязвимостите остават (вж. Фигури 2 и 3). Показателите за капитала от първи ред и общата капиталова адекватност са високи до 21,2% и 22,7% съответно към юни 2016 г. Съотношението на ликвидните активи нараства до 31% към юни 2016 г. от 26% през 2014 г. по отношение на активите. Като цяло банките остават рентабилни, като възвръщаемостта на активите достига 1,8% през второто тримесечие на 2016 г. През първото полугодие на 2016 г. се наблюдава рязко, но неравномерно разпределение на печалбите на банките, дължащо се на намалени оперативни и провизионни разходи, -повтарящи се елементи. Въпреки положителните агрегирани стойности, банковият сектор остава относително хетерогенен, като някои банки извършват лошо от средното. Резултатите от AQRs в банковия сектор, както и в пенсионния и застрахователния сектор, сочат уязвими места, особено в свързаните с тях кредити и свързаните с тях кредити на някои банки, особено тези, които са собственост на вътрешния пазар, което гарантира натрапчивост в надзора.
АКР / стрес тестът, завършен през август 2016 г., потвърждава, че системата като цяло е добре капитализирана, въпреки че три банки имат недостиг на капитал.3 Трите банки представляват 12% от общите активи на банковата система. Изпълнението на AQR предостави задълбочена оценка на практиките за обезценка на банки, качеството на кредитните данни и процесите на оценяване. Това доведе до корекции в корпоративните портфейли на банките, дължащи се на прекласификация на експозицията в размер на 1,9 млрд. Евро като неизпълнени заеми и корекции в провизиите за загуби от кредити. Корекциите и капиталовите недостатъци най-много засегнаха три банки, собственост на държавата (едната е системна). Систематично важната банка трябваше да изгради капитал от около 105 млн. Евро. Капиталовите недостатъци за две по-малки национални банки възлязоха на 19 млн. Евро. Най-малката от трите банки вече е набрала капитал чрез превръщането на дълга в собствен капитал. За другите две, включително една системна банка, собствениците и мениджърите на банки работят за изпълнението на планове за възстановяване, включително за набирането на допълнителен капитал, предмет на формален надзор от страна на БНБ. Властите се стремиха да накарат банките да постигнат капиталовите цели до средата на 2017 г.
BOX
Способността на БНБ да осигурява ликвидност на системата е ограничена от паричния съвет. Правната рамка я забранява да се намесва на паричните пазари и да отпуска кредити на банките, освен при появата на ликвиден риск, който може да засегне стабилността на банковата система. БНБ може да отпуска помощ за ликвидност само на банки с платежоспособност, в левове, с падеж не по-дълъг от три месеца; И до размера на извънредните международни резерви на БНБ. Помощта трябва да бъде напълно обезпечена с високоликвидни активи (например злато, определени чуждестранни валути, местни и първокласни ДЦК). В същото време банките, особено местните, също са изправени пред ограничения в управлението на ликвидността, като се има предвид, че вторичният пазар на ДЦК е малък, а паричните и междубанковите пазари са плитки.
Предвид тези ограничения БНБ предприе консервативни мерки за смекчаване на системните ликвидни рискове. Основното средство за управление на ликвидността е изискването за минимални резерви (RR). БНБ има мандат да определя (i) необходимото ниво (в момента тя включва диференцирана RR: 10% от привлечените средства в лева, 5% от средствата в чуждестранна валута); (Ii) възнаграждението от превишението на RR; И (iii) последствията от неспазването на изискванията. В допълнение, по отношение на еврозоната БНБ изисква от банките да имат по-високи минимални съотношения на ликвидните активи въз основа на очакваните падежи на активите и пасивите за определени времеви интервали. БНБ може да определи минимални изисквания за ликвидност и резерви за отделните банки. БНБ прие изискването за ликвидност на Базел (LCR) от 70% за 2016 г., 80% за 2017 г. и 100% за 2018 г.
Мерките на БНБ доведоха до излишна ликвидност. Съотношението на ликвидните активи е нараснало до 31% към юни 2016 г., което е по-високо от сегашното съотношение от 20%; И до 50% от краткосрочните задължения. Освен това равнището на депозитите в чуждестранна валута в БНБ достигна високи нива, тъй като банките имат ограничени възможности за инвестиции на национално равнище и по-ниски възвръщаемост на инвестициите в чужбина (напр. Особено нарастващ отрицателен лихвен процент на ЕЦБ).
9. Българската банкова система се характеризира със значителни капиталови буфери като цяло и генерира стабилна печалба, но остава уязвима от шокове. Основните уязвимости на банките са високите НПУ, концентрираните експозиции в няколко банки и относително високата задлъжнялост на корпоративния сектор. Независимо от силния икономически растеж наскоро, съотношението NPL остава постоянно високо, като повечето НПП се състоят от кредити, които са над една година след изтичане на срока (вж. По-нататъшно обсъждане в раздел "Стратегия за НПУ").
10. Концентрационният анализ разкрива уязвимостта на няколко банки с концентрирани кредитни книги. Няколко банки имат големи експозиции в своите баланси, които представляват значима част от капиталовата им база. Концентрацията на портфейла от заеми, включително на свързани лица в някои местни банки, би могла да представлява по-голям риск от оценката по време на AQR и упражненията за стрес-тестване, извършени от властите (вж. Приложение II). Поради концентрираната експозиция няколко големи заема по подразбиране в някои банки имат потенциал да доведат до значителни кредитни загуби. Това
Подчертава необходимостта от анализиране и стрес тестване на отделни големи експозиции
11. Съществуват няколко рискове, които, ако се реализират, биха могли да окажат значително влияние върху банковата система. Те включват: (i) продължително забавяне на растежа в Европа; (Ii) промяна на нагласите на инвеститорите към нововъзникващите пазари, което води до финансов стрес; (Iii) увеличаване на геополитическото напрежение, свързано с държавите в региона; И (iv) несигурност на цената на активите при нефинансови задължения. Относителната вероятност и очакваното въздействие на тези рискове се обсъждат в Матрицата за оценка на риска (Приложение III). В част Б анализът на стабилността отчита рисковете от спада на външното търсене, финансовия стрес и несигурността, които засягат банките главно чрез загуба на кредити и по-високи разходи за финансиране. На агрегирано ниво банковата система показва устойчивост на уязвимостите в няколко избрани банки.
Направен е напредък в отговор на препоръката от 2015 г. Базелски основни принципи (BCP). БНБ одобри и изпълнява план чрез поредица от многогодишни действия, които имат за цел да се справят с проблемите, идентифицирани от доклада на БКП за 2015 г.6 FSAP предвижда някои допълнителни подобрения, за да се определят дейностите, сроковете, очакваните продукти и резултатите от тяхното използване , Определянето на приоритетите в 2016 AQR и стрес-тестовете наложи сериозен натиск върху ограничените надзорни ресурси и забави изпълнението на някои планирани препоръки на БКП.
Независимо от това, през 2017 г. – началото на 2018 г. се очакват съвкупност от нови политики, наръчници и наредби. Все пак все още има възможност допълнително да се разшири модела на управление на надзора, практиките за оценка на риска и отговора на натрупването на риск; Особено по отношение на местните рискове. Оценяването на нуждите и разпределянето на разумни допълнителни средства за надзор е от решаващо значение, включително предоставянето на инструменти за подкрепа и управление на процеса на оценка на риска.
Създаден е нов модел за управление на БНБ, който има за цел да повиши ефективността на надзор. Като част от реформите, започнали през 2015 г., дейностите на Департамента по банков надзор ще се ръководят от нови формални политики, които ще бъдат приети от Управителния съвет на основата на насоките на ЕБВ / ГЛ / 2014/13 , ГК вече е по-добре информирана за банковите рискове и за постигнатия напредък в обличането им чрез нов тримесечен отчет. BSD също подлежи на годишен вътрешен одит. Процесът на вземане на решения за надзор е рационализиран с по-активна роля, възложена на Консултативния съвет (AC), като съветва заместник-гуверньора, отговарящ за надзора (СГД). Съгласно новата договореност АС предоставя колективно становище по въпросите на надзора, включително по прилагането, така че СГД да може да взема информирани решения. Следва да се отбележи, че СГД остава по закон единственият орган, отговорен за надзора, с изключение на правомощието на ГК за предоставяне и отнемане на лицензи и да въведе специални мерки за надзор. FSAP подкрепя сега действащото споразумение за управление, но е необходимо да се засили отчетността, за да се осигури бърз и ефективен отговор на риска.
