От няколко месеца се очаква директорът на Националната служба за охрана (НСО) Ангел Антонов да бъде отпратен от този пост и най-сетне управляващите дадоха картбланш за това чрез проверка на ведомството, която извърши военната прокуратура. Военните магистрати са активирани по сигнали до президента Румен Радев, които той е препратил на главния прокурор Сотир Цацаров. При това проверката е в напреднала фаза и наред с Антонов са разпитани вече десетки негови подчинени.
"Това е в кръга на нещата, няма интрига. Това е работа на президента", коментира лаконично вътрешният министър Валентин Радев. "Това са ръководители – нормално е да бъдат сменяни от време на време. Няма интрига", реагира сдържано и президентът Радев. Както може да се предполага обаче, става въпрос за злоупотреби с власт и пари. Проучват се обществени поръчки и порочни практики на ръководството донесли ползи на външни на службата лица, сочени за приятели на Антонов.
От сигналите излиза, че
шефът на НСО ползвал като бащиния служебния автопарк
и ловното стопанство "Кричим". Гуляите и ловните хайки на компанията били за сметка на стопанството, което обаче отчита загуби от дейността си. Близки и роднини на Ангел Антонов се возели и шофирали лично чисто нови автомобили, предоставени от вносители на държавното охранително ведомство за тестдрайв. За превоз на правоимащите пък били ползвани частни коли вместо служебните.
В сигналите се твърди, че скъпите автомобили и ловът били реалните приоритети на Антонов. Лично ползвал четири лимузини и два джипа, като изписвал части за служебния "Мерцедес", които отивали за ремонт на личния. Служебният магазин за стоки от първа необходимост пък бил обърнат на склад за ловни трофеи и пресен дивеч, докарван с коли от провинцията. Служителите в стола на НСО били ангажирани с приготвяне на туршии и компоти за шефа по рецепта за диабетици. Антонов отглеждал дори кучетата си в двора и за сметка на ведомството, а дежурните гардове разкарвали костюмите му за химическо чистене.
Достоверна информация, че на Ангел Антонов му изстива постът, се носи в администрацията още от есента на миналата година. Още от лятото се говореше обаче, че новият президент Румен Радев няма да го търпи дълго и
иска да го замени с бившия директор на полицията Тодор Гребенаров
Антонов е също кадър на МВР, преминал скоростно през ръководството на ГДБОП и Главна дирекция "Криминална полиция", за да оглави НСО в края на май 2014 година.
Антонов беше назначен от бившия държавен глава Росен Плевнелиев, който се съгласи с предложението на тогавашния вътрешен министър Цветлин Йовчев. Очевидната му пригодност да оцелява при всички управления разцъфна при ГЕРБ. А скандалът със снемането на охраната на Лютви Местан, след като бе "отлъчен" от ДПС, само потвърди версията, че Антонов е избор на титулярните политически играчи.
После Ангел Антонов мина метър при медийните разкрития за безплатно ползвани от НСО луксозни джипове, купени с държавни средства за ловни стопанства и предназначени уж за луксозен ловен туризъм. В тон с чадъра над Антонов беше и непукизмът на ведомството след инцидента с разхлабените болтове на колата, в която се возеше опозиционно изявяващият се председател на Върховния касационен съд Лозан Панов.
Още самото назначаване на Ангел Антонов за шеф на държавната охранителна служба породи скандал с коментарите има ли право да заеме този пост. Той не беше назначен според изискванията Закона за НСО, а по действащите до приемането му правила, които дават водеща роля на кабинета при назначението и не предвиждат мандат. Плевнелиев пък отказа да издаде указ за преназначаването му според новите разпоредби, което остави трайно усещане за нелегитимност на избора. Това беше подчертано и с безцеремонната схема за производство на Антонов в звание като военнослужещ, тъй като старият правилник подчиняваше службата на Закона за отбраната и въоръжените сили.
Буквално за часове Ангел Антонов беше прехвърлен от МВР в резерва на армията и
от главен комисар притича през цялата военна йерархия
до генерал-лейтенант. За целта управниците се позоваха на разпоредби, валидни само при война. При това беше допуснато и несъответствие на това звание с изискванията за новозаетата длъжност, според които шефът на НСО трябваше да е генерал-майор. По Закона за отбраната и въоръжените сили военен не може да заема длъжност за по-ниско звание от неговото. И още един гаф и погазване на закона – Ангел Антонов беше произведен в армейски кадър далеч след пределната 40-годишна възраст за постъпване в армията.
Сегашните разкрития доказват само, че обещанията и уверенията за превръщане на НСО в модерна охранителна служба, която да излезе от сянката на бившето УБО, са силно преувеличени. След като работи десетилетия наред при нестихващи скандали и неясна правна регламентация, приемането на устройствения й закон беше сочено за панацея. Той обаче утвърди ведомството като някакво подобие на преторианска гвардия – съчетаваща охранителните функции с обслужването на неустановим брой субекти. И това става благодарение на закона, който трябваше да изчисти профила й и да създаде механизми за контрол върху дейността й.
Обявените мотиви бяха да се оптимизира използването на ресурсите на НСО и те да бъдат насочени към други форми на охрана по закона – на определени или застрашени лица, мероприятия и обекти. Службата беше задължена да предоставя годишен доклад за дейността си на президента и на кабинета, но не и да оповестява поименно охраняваните и транспортираните лица. Общият контрол върху службата беше възложен на държавния глава, а непосредственият – на шефа й, който сам решава кои данни да бъдат класифицирани.
Удивително е с каква последователност и колко
неубедително Законът за НСО утвърди транспортните функции на службата
покрай охранителните. Още при определянето на основните й функции и дейности е включено "осигуряване в пределите на своята компетентност на организацията и функционирането на специалните комуникации на охраняваните лица". Веднага след това става ясно, че за осъществяване на функциите си НСО реализира дейности в няколко насоки, една от които е осигуряване на "специализиран транспорт". Същата категория е уредена и като отделен вид охрана, която може да се прилага отделно или в комбинация с другите.
Специализираният транспорт е определен като "дейност по охрана, организирана и осъществявана по специфичен начин, за безопасен, безпрепятствен и навременен превоз на определените с този закон лица". Ползваните автомобили са със "специален режим на движение, представляват специално оборудване за целите на сигурността или в тях допълнително са вградени компоненти и/или елементи за повишаване на сигурността". В добавка при осъществяване на тази дейност може да се прилага и "съпровождане, пилотиране или ескортиране".
На практика при наличие на "усложнена среда за сигурност" за определен кръг лица обхватът на предоставяната охрана може да бъдат разширен, а срокът й – удължен, дори никой да не ги заплашва и самите те да твърдят, че не желаят охрана. Тези лица са президентът, председателят на Народното събрание, премиерът, членовете на Конституционния съд, заместник-председателите на Народното събрание, председателите на двете върховни съдилища, омбудсманът, кметът на столицата. Това става с решение на комисия с председател – шефа на НСО, а нейни членове са председателят на ДАНС и главният секретар на МВР.
Информационният обмен и взаимодействието между службите се уреждат със съвместни инструкции, които, разбира се, са засекретени. В условията на бежанска криза и терористична заплаха е повече от ясно, че комисията може да снабди всяко подлежащо на охрана лице във всеки един момент с различна по обем охрана. И това да остане законосъобразно напълно скрито за обществото. На практика мерките за оптимизиране на ресурсите на държавната охранителна структура не подлежат на публичен контрол, а
разширената в пъти номенклатура на охраняваните лица
ги прави напълно илюзорни. Включително и заради включването на мъглявата категория "други лица, свързани с националната сигурност, посегателството спрямо които би подронило, отслабило или създало затруднения на властта в републиката".
Съвсем в духа на новия закон и в грубо нарушение на обществения интерес беше прието и министерско постановление, с което бяха определени възнагражденията за звание на офицерите и сержантите в НСО. Размерът им е обаче "поверителен”, като режимът на секретност беше утвърден по искане на Ангел Антонов. По закон той прави предложението за заплатите и надбавките към тях на служителите. До приемането на Закона за НСО заплатите на офицерите и сержантите от службата бяха публични, каквито са и на останалите военнослужещи.
Предишният механизъм за допълване на основните заплати предвиждаше това да става от икономии на разходи за персонал. В тези случаи остатъкът може да се използва текущо или с натрупване за изплащането на допълнителни възнаграждения и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за издръжка. НСО прави сама съответните вътрешнокомпенсирани промени по бюджетите си за увеличение на разходите за издръжка и уведомява министъра на финансите. Същото правило важи и при намаляване на числеността на персонала.
В крайна сметка реалните брутни възнаграждения в службата никога не са били известни, а законът ги обгърна в пълна мъгла. И очевидно никакъв закон не е в състояние да промени традицията на властови слугинаж срещу привилегии и разпасаност за сметка на данъкоплатеца. И е твърде вероятно отстрелът на Ангел Антонов да е част от сделка с условието да бъде подхвърлен на публиката, след което да го пренасочат към друга апетитна структура.















