От днес (10 януари) започва общественото обсъждане на проекта на Статута за националното участие на Република България във Венецианското биенале за архитектура. Документът е публикуван в сайта на Министерството на културата, а кампанията приключва на 10 февруари, точно в 17 часа.
Според тълковните речници, "Статут (от лат. statutum – постановление) е юридическата регламентация (т.е. устав, правила), които определят правомощията и процедурите на всяка една организация. В този смисъл, става дума за проект на подзаконов нормативен акт, който ще регламентира процедурите за кандидатстване и участие в най-важния архитектурен форум в света.
Подобен регламент е важен – достатъчно е да си спомним скандала около участието на България във Венецианското биенале за изкуство през 2011 година. Тогава артистичната общност обвини министъра на културата Вежди Рашидов, че е продал националното ни участие на чуждия куратор Джордж Лукс, а той самосиндикално си избрал кои художници да представляват България. Министър Рашидов се опита да обясни, че в случая държавата няма пръст в селекцията, тъй като не е платила и една стотинка за българското участие в арт форума.
Едно уточнение.
Безадресната употреба на словосъчетанието Венецианско биенале е много погрешна, защото става дума за няколко различни – и по съдържание, и като периодика – културни форума. Истинското име на най-старото и най-познато Венецианско биенале за изкуство е "Арт биенале" и се организира на нечетни години от… 1895 г. насам. Второ по възраст е "Биенале Музика", чието първо издание е през 1930 г., а през 1934 г. тръгват още две биеналета – Международният театрален фестивал и Международният филмов фестивал.
Първата Международна изложба на архитектурата (Венецианското биенале на архитектурата) е организирано през 1980 г., а от 2000 г. се провежда на всяка четна година. До този момент България е участвала в него само веднъж – през 2008 г., като за целта бе наета старинна сграда на венецианския остров Гуидека. То мина под наслова "Вulgаrіа: Тhе Yоung Аrсhіtесtѕ" и бе по идея на арх. Георгий Станишев, брат на тогавашния премиер Сергей Станишев.
Едва през 2018 г. Министерството на културата си постави за цел да създаде условия за дългосрочно участие на страната ни в тези престижни международни форуми. Най-напред в обръщение бе пуснат проекта на Статут за национално участие на Република България във Венецианското биенале за изкуство, а днес тръгва обсъждането и на втория проектодокумент – Статут за национално участие на Република България във Венецианското биенале за изкуство.
Акцентите са няколко:
– участието на Република България в Биеналето се одобрява с решение на Министерския съвет;
– с приемането на това решение, правителството определя координатор (физическо лице) и организатор ( държавен културен институт или друга публичноправна организация свързана с архитектурната дейност) на националното участие;
– организаторът избира комисар на националното участие, който се одобрява от министъра на културата; разпределя средствата за финансиране на българското участие в Биеналето -по заявка на комисаря, и организира конкурс за избор на кураторски проект;
– финансирането на националното участие се осигурява със средства от държавния бюджет, от дарения и други източници…
Още миналата година от Министерството на културата предложиха за тазгодишното архитектурно биенале да бъдат заделени 500 000 лв., от които 150 000 за наем на подходящо помещение и 350 000 лв. – за реализацията на проекта, за транспортни разходи и застраховки, за рекламни материали, за командировъчни и хонорари.
От Камарата на архитектите в България (КАБ) не останаха по-назад и обявиха – също миналата година, че са готови да финансират българското участие, като членовете на КАБ – София област предложиха да вложат в начинанието целия годишен бюджет на структурата си.
Тазгодишното Венецианско архитектурно биенале ще се проведе под мотото "Как ще живеем заедно?” и ще продължи от 23 май до 29 октомври.
