На днешния ден през 1896 г. престолонаследникът на българския трон княз Борѝс III Търновски приема православието. Негов кръстник става руският император Николай II.
Престолонаследникът е роден на 30 януари (18 януари стар стил) 1894 г. в Двореца в София Пълното му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски.
Негов католически кръстник е папа Лъв XIII, а православен кръстник е император Николай II.
Източноправославното кръщение става през 1896 г. в Софийската катедрала, като императорът кръстник се представлява от граф Голенишчев-Кутузов.
Този исторически акт е продиктуван от записаното в приетата през 1879 г. Търновска конституция. Чл. 37 от основния закон гласи: „Господствующа в Българското княжество вяра е Православно-християнската от Източно изповедание.” А следващият чл. 38 уточнява: „Българский Княз и потомството му не могат да изповядват никоя друга вяра, освен Православието. Само първий избран българский княз, ако принадлежи към друга вяра, може да остане в нея.”
Първият български княз Александър Батенберг е протестант и си остава такъв, докато е на престола – 26 август 1886 година .
Следващият български княз Фердинанд Кобурготски е католик и избирането му на престола е противоконституционно, защото нарушава чл. 38 от Търновската конституция. Той полага клетва пред Великото народно събрание в Търново на 2/14 август 1887 година. Това предизвиква реакцията на Великите сили. Франция, Германия и Русия обявяват избора за незаконен. Високата порта не изразява мнение, а Австро-Унгария и Англия заемат двусмислена позиция: изборът е законен, на не може да бъде признат без съгласието на Високата порта, съгласно Берлинския договор .
И всичко това поставя Фердинанд и България в крайно несигурно положение.
За да се избегне нарушението на Търновската конституция, на 15 май 1893 г. ІV Велико Народно събрание променя този член и родоначалникът на династията си остава законно католик. Но си остава въпросът за вероизповеданието на престолонаследника. Княз Фердинанд І лично се заема с неговото решаване, защото желае да укрепи позициите си пред руския император. Той прави няколко безнадеждни опита да получи специално разрешение от папа Лъв ХІІІ, но каузата му е обречена. Тогава княз Фердинанд решава да действа против волята на Ватикана, семейството и жена си княгиня Мария Луиза и оповестява, че престолонаследникът ще приеме православно вероизповедание.
За целта на 22 януари 1896 г. князът издава манифест, който е прочетен в парламента от премиера д-р Константин Стоилов. Същия ден Николай ІІ телеграфически поздравява Фердинанд за „патриотическото решение”. Новината е посрещната с радост от българския народ.
Императорският пратеник граф Голенишчев-Кутузов донася мирото от Кремъл в ковчеже от скъпоценни камъни. От Цариград пристига самият български екзарх Йосиф І. На 2 февруари съборната църква „Св. Крал” (днес „Св. Неделя”) са изпълнени с хора. В 9.30 ч. започва тържественият молебен. В катедралния храм пристигат княз Фердинанд І и министрите. Детето е облечено в бели дрехи. В ръцете на граф Кутузов то взема първо причастие в новата вяра. След ритуала екзарх Йосиф І прочита акта за приемането на Борис Търновски в лоното на православната църква. После 52 топовни салюта отекват във въздуха.
През следващите пет дни всички Велики сили, подписали Берлинския договор преди 18 години, признават Фердинанд за княз на България. Неустановеното положение на страната в Европа най-после е узаконено.
Не всички обаче са доволни. Папа Лъв ХІІІ отлъчва Фердинанд и много от роднините му скъсват с него всякакви отношения. Майката княгиня Мария Луиза е дълбоко засегната и крайно огорчена. Ревностна католичка, тя не може да приеме, че невръстният й син ще се откаже от вярата на предците си. Следващите деца на княжеското семейство – Кирил, Евдокия и Надежда, са кръстени като католици.
Борѝс III Обединител
(официално: Негово Величество Борисъ III, по Божията милость и Народната воля, Царь на Българитѣ, Принцъ Саксъ-Кобургъ-Гота и Херцогъ Саксонски ) е престолонаследник и княз Търновски от раждането си на 30 януари 1894 г. до 2 октомври 1918 г. и цар на България от коронацията си 3 октомври 1918 г. до смъртта му на 28 август 1943 година. Той е син на цар Фердинанд I , който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война .
Цар Борис III умира неочаквано от инфаркт след кратко боледуване в 16:22 ч. на 28 август 1943 г., скоро след завръщането си от визита при Хитлер.
