На днешния ден можем да си спомним за Даниел Габриел Фаренхайт (на немски: Daniel Gabriel Fahrenheit, 1686 – 1736 г.), който прави първия живачен термометър в света.
Германският физик и инженер, работи през по-голямата част от живота си в Холандия. Скалата на Фаренхайт е предложена от него през 1724 г. и е наречена така в негова чест.
Преди това през 1709 г. той изобретява спиртния термометър.
Скалата, която Фаренхайт разработва, е първата стандартизирана и прилагана в целия свят. По Скалата Фаренхайт температурата на замръзване на водата е 32 градуса по Фаренхайт (записва се като 32 °F), а точката на кипене е 212 °F. Така точките на кипене и замръзване имат разлика от 180 градуса. По тази причина единицата за тази скала, един градус по Фаренхайт, е 5/9 от един келвин (или от един градус Целзий).
При минус 40 градуса, скàлите по Фаренхайт и по Целзий се пресичат.
Принципът, на който е създадена тази скала (според самия създател), е следният: нулата по Фаренхайт съответства на най-ниската измерена температура през зимата на 1708/1709 година. По този начин физикът е искал да избегне използването на отрицателни температури, които по тогавашните температурни скали са се налагали дори при ежедневна употреба.
По-късно той е бил в състояние да достигне отново тази температура (около -17.8 °C) с помощта на смес от лед, амониев хлорид и вода. За 100 градуса по своята скала Фаренхайт е избрал телесната температура на кон, която по това време е смятана за по-стабилна от човешката, а именно 100 °F са около 37.8 °С.
В общи линии, това е температурна скала, лишена от всякаква строга формална логика. Поради тази причина в днешно време тази скала почти не се използва (международно са приети градусите по Целзий и по-строго научните келвини). За ненаучни цели градусите по Фаренхайт все още се използват в Съединените щати, Канада и в някои други страни, например Белиз.
Като юноша Даниел е изпратен в Амстердам, където започват да го обучават за търговец. Той обаче се интересува от съвсем друго – от все по-популярните научни инструменти и тяхното конструиране, и много скоро зарязва търговията.
Около 1707 г. започва да обикаля най-големите пазари за такива инструменти в Европа. Установява се в Хага и започва да работи като стъклодухач. В същото време майстори барометри, алтиметри и термометри.
От 1718 г. Фаренхайт чете лекции по химия в Амстердам. Посещава Англия през 1724 и същата година е избран за член на Кралското дружество, което обединява научния елит в страната.
Той работи до последния ден от живота си, като малко преди смъртта си подава документи за патент за машина, която изпомпва вода от дренираната почва в участъците в Холандия, които са под морското равнище.
