Г-н Пулев, за да говорим за растеж, първо трябва да догоним държавите членки на ЕС пред нас, а това предполага изпреварващи темпове. С каква скорост се движеше България спрямо партньорите ни в ЕС през 2022 година?
– Дано не прозвучи нескромно, но на ниво министерство успяхме да реализираме всички приоритети и доказахме, че сме екипът на ускорението и растежа. Министерството все още е „пеленаче“, но вече успяхме да се еманципираме и да постигнем целите си. Успехите ни са в две основни посоки, а европарите са основния базов ресурс, подкрепящ иновациите, дигитализацията и редица други актуални дейности.
Сенчестият сектор също чака с нетърпение европейските средства.
– Предприели сме стъпки и в тази посока – за чисти и прозрачни процеси, каквото е и мотото на нашето министерство. Както казах, победите ни са в две основни направления: структурните фондове на ЕС и НПВУ.
В структурните фондове усвоихме целия банков ресурс, за който отговаря МИР. Започнахме от 0 (нула) одобрени програми и с приемственост и ефективно управление убедихме Европа, че имаме нужния професионализъм. В момента одобрените програми са 2, а общият ресурс е 5 млрд. лева.
От гледна точка на НПВУ, Министерството на иновациите е абсолютен шампион на ниво държавни институции и ведомства. Когато влязох в кабинета си, в министерството имаше една отворена процедура по Плана за възстановяване и устойчивост. Заварихме и „цели“ 4 (четири) входирани проекта. Проведох редица срещи с работодатели и с браншови организации и стигнах до едно много странно заключение: основните бенефициенти по тези програми – каквито са малките и средни предприятия – изобщо не знаеха, че НПВУ е отворен, работи и не обслужва нечии политически цели. Ето защо, заедно с екипа, областните управители, представители на местната власт и регионалните медии, обиколихме цялата държава. Разяснявахме, че пари има, че НПВУ работи и дава възможности за глътка въздух в условията на кризи. Ето по този начин, за много кратко време, входираните предложения от четири станаха… над 10 хиляди!
Трябва да отбележа, че много от хората, с които се срещахме, бяха скептично настроени, обезверени и не виждаха никакъв смисъл да пишат проекти и да кандидатстват за финансиране по програмите. След разясненията ни те откриха смисъла и се включиха. Особено активни бяха фирмите, които никога досега не бяха кандидатствали.
Важно е да се отбележи, че от структурна гледна точка интензитетът на програмите вече е около 50 процента. Докато преди 80-90% от цялостната инвестиция е била безвъзмездна помощ и това е привличало недобронамерени участници и фирми фантоми. Тоест – сега говорим за реални инвестиции срещу истински проекти. Първият списък с бенефициенти обявихме преди края на 2022 г. – общо 953 фирми.
Кога започват първите конкурси по новата програма за конкурентноспособност за 3 млрд. лева?
– Първата фаза е изпълнена – две програми, 5 млрд. лв. и един добре работещ Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Три милиарда лева са по конкурентноспособност, а 2 милиарда – по програмата за научни изследвания, която няма еквивалент в историята на управление на европейски средства. Това е първата програма, която приоритизира взаимодействието между наука, университети и бизнес. Сега влизаме на пълни обороти във Фаза № 2 по работата на НПВУ – това, което ще се случи в следващите 6 месеца. До началото на лятото ще вкараме много сериозни финансси в реалната икономика по приоритетните оси – двете програми по структгурните еврофондове и ПВУ. Само по линия на МИР, това са 1 млрд. лв. за половин година. И то само за подкрепепа на микро-, малкия и среден бизнес.
Има ли вероятност тази огромна сума по нашенски да бъде компрометирана от субективен фактор в управлението?
– Работим за отварянето на тези мерки по най-чистия и прозрачен начин. Смятаме, че процесът ще бъде необратим, независимо кой управлява държавата. Много държим на проследяването на обратната връзка с ЕС. За второто и третото плащане по НПВУ има доста законодателни и оперативни изисквания на Брюксел.
Като отговорен за еврофондовете и конкатно лице с европейските институции, министър Пеканов би следвало да е доста доволен от дейността на МИР.
– Абсолютно. На ниво държава приносът на МИР беше доста сериозен, за да го докараме до ресурс от 5 млрд. лева. На база добър синхрон в служебния кабинет, другите ведомства също постигнаха отлични резултати. От нула одобрени програми, те станаха десет. А общият ресурс, който ще взеле в националната икономика, вече възлиза на 20 млрд. лева.
Съществува ли риск някои бизнес среди или сектори да останат извън потока на тези средства – поради неинформираност или липса на контакт с ведомствата?
– Този риск винаги го има. Точно затова сме максимално активни и контактни с бизнеса. Получихме обратната връзка от 27 области на държавата. По места ни казваха, че досега бизнесът не е бил посещаван от министър, който да се престраши да говори очи в очи.
Какво съдържа програмата на МИР за подкрепа на общините, заложена ли е в нея идеята за повече автономност по места?
– Навсякъде в обиколките ни посланието към нас беше, че няма достатъчно ресурс за общините. Ще променим това с всички инструменти под шапката на Фонда на фондовете, с европейските програми, чрез Българската агенция за инвестиции. Общините реално не могат да бъдат ползватели на тези средства, но насърчителните мерки имат два основни компонента – помагаме на бизнеса за отваряне на нови работни места (чрез прихващане на осигуровките) и изграждаме инфраструктура. Това косвено помага на общините.
Имате ли специални акценти за Северна България, която икономически изостава от останалите райони на страната?
– Да. Използваме няколко лоста, за да помогнем на Северна България. Първо – с преки посещения по места и информиране за възможностите за кандидатстване за европейски средства. И второ – в ББР разработваме продукти, адресирани към регионалните дисбаланси.
Как бизнесът комуникира с Фонда на фондовете и как може да се възползва от възможностите му?
– Искам да вдигна въпроса с едно ниво нагоре. Фондът на фондовете е ключова структура за структуриране на различни финансови инструменти. Там една трета от средствата стигат до бенефициентите под формата на дялови инструменти. Случващото се в момента в България е изключително интересно – една перфектна буря от гледна точка на предприемаческата екосистема, защото все пак ние сме министерство на стартъпите, на иновациите, на мислещите хора. Успяхме да договорим ресурс в размер на 1 млрд. лв. ексклузивно за дялови инвестиции. А преди празниците МИР подписа споразумение с Европейския инвестиционен фонд, което съвсем скоро би трябвало да бъде ратифицирано и от Народното събрание. Съвсем неотдавна предприемаческата екосистема у нас беше в експериментална фаза, силно субсидирана от Европа, но сега можем да се похвалим с компании, оценени на над 1 млрд. долара, имаме няколко копмании, оценени на по 100-300 млн. долара. Говорим за предприемаческа екосистема буквално на стероиди. Надяваме се траекторията да се запази.
Казвате, че МИР все още е „пеленаче“.Покрива ли се адекватно името на ведомството с периметъра на ресорите му?
– Това е точното име. И ние показахме, че това е министерството на младите и мислещите хора, на инженерите и на предприемачите.
