Държавите членки на Европейския съюз и Европейският парламент постигнаха договореност да увеличат енергийната ефективност на стопанството като част от плановете си да орежат вредните емисии и да се еманципират от руския суров петрол и природен газ. Двете страни са се споразумели да редуцират потреблението на енергия с 11.7% до края на десетилетието. Това е доста по-амбициозна стойност от оригиналното предложение на Европейската комисия за 9%, но е под целевите 13%, обсъждани след нахлуването на Русия в Украйна.
Пестенето на енергия набира все по-голяма популярност като ключов инструмент, който ще помогне на Стария континент да преодолее безпрецедентната криза за синьо гориво и за електроенергия. Успоредно с общата целева ефективност, която Брюксел изложи като част от климатичните си планове, тя зададе и изискване за доброволна редукция на консумацията на природен газ с 15% през зимните месеци, която планира да удължи.
„От жизнена важност е да не сме зависими от Русия в Бъдеще и същевременно да изпълняваме климатичните си цели“, заяви Нилс Фулсанг – левоцентристки законодател, преговарящ от името на ЕП. Той допълва, че „споразумението е не само добро за климата, но също и лошо за Путин“.
Изпълнението на целевите параметри няма да е лесно. ЕС успя да постигне предишната си целева ефективност за 2020-а благодарение на изключителни обстоятелства – ясна препратка към икономическото влияние на пандемията, докато правилата за по-ефективни сгради все още се договарят. Единствената постигната договореност за тях е всяка година да се обновяват 3% от публичните сгради.
Според постигнатото споразумение между ЕП и ЕК, което трябва да бъде подписано официално както от законодателния орган, така и от страните членки, държавите ще трябва да увеличават с по 1.9% годишно спестената енергия до края на десетилетието.
