Тракторният протест на зърнопроизводителите следва добрите френско-гръцки традиции в тази насока, но трудно го разбираме. Нещо повече, след като агроминистърът Явор Гечев подкара лично първата машина за затапване на Дунав мост с ангажимента да ретранслира недоволството в Брюксел, подозираме служебния кабинет в заиграване със зърнарите. Водещ отрасъл са, нека отстояват интересите си, но някои въпроси чакат отговори.
Така и не разбираме с какво украинския внос на зърно засяга фатално продажбите им, които уж са предимно в чужбина. Засичан ли е досега тир с украинско зърно, идващ от Румъния да разтоварва в България, която е нетен износител, при това в сериозни обеми? Та нали големите сили договарят т. нар. зърнени сделки и пътеки за солидарност, за да бъде изнесена поне част украинската продукция в други региони. Какъв е проблемът, ако това става със сухопътен транзит редом с морските превози?
Вярно е, че сме точно на пътя от Украйна към Балканите, Азия и Средиземноморието, но ако не пускаме тировете от Украйна през България, какво правим освен да ги пренасочваме по други маршрути. По-дълги, които да ги затрудняват и бавят, но не и да вдигнат международните цени, които от месеци падат на водещите борси, а оттам и на софийската. Да не говорим, че създаването на такива пречки е немислимо предвид закрепения и в евро регламент общ фронт в подкрепа на Украйна.
Ако украинската продукция наистина засяда в съседните страни, вместо да продължава към Близкия изток и Африка, реакцията е все пак оправдана. Но ако родните зърнопроизводители са се наточили за свръхпечалба, следва да поохладят емоциите. По време на кампанията миналата година цените наистина скачаха, но в късната есен тръгнаха надолу. Точно както цените на газа се укротиха след паническия ръст в очакване на зимата. И точно както студът не дойде, зърнената реколта се оказа добра навсякъде, което укроти борсовите индекси.
Освен това малко ни пързалят – както зърнарите, така и гълъбарите. Първите пуснаха в оборот страха от Чернобил с намеци за безконтролен внос на отровни храни. Както знаете полуразпадът при радиацията е дълъг, та всичко украинско няма как да е чисто. Само че агенцията по храните не намери нищо мръсно, нито пък друга държава е повдигала въпроса. Един от протестиращите каза обаче повече, отколкото е редно.
“Тук далеч не говорим само за пшеница и слънчоглед. Става въпрос за внос на яйца, плодове, зеленчуци, мед и други. В момента в България се внася субсидирана стока от Украйна без никакъв контрол. Те получават субсидии за семена, горива и торове и могат да си позволят да продават продукцията си на безценица. Проблемът го има и в Румъния, и в Полша. Регламентът 2022 от май 2022 година просто трябва да се прекрати!”
Е, какво да направим сега, щом като Украйна се справя добре със земеделието дори в условията на свирепа война? Ако най-субсидираният агро сектор не удържа конкуренцията, малко да свали цените. Защото при изобилието от зърно цената на хляба не пада, а качеството му остава отчайващо, докато служебният кабинет и партийните централи се надвикват на тема сваляне на цените, за да имало хляб за народа. Иначе да се протестира е добре, защото Брюксел е далеч от Бахмут, а родните управници често проспиват тънкостите на евроатлантизма.
