До преди месец изглеждаше, че резултатите от местните избори в София са предрешени. Предимството на новата тройна коалиция (ПП, ДБ и „Спаси София“) пред ГЕРБ не подлежеше на съмнение. На парламентарния вот преди няколко месеца ПП/ДБ получиха в столицата (общо в трите МИР-а) 192 хиляди гласа срещу 121 000 гласа за ГЕРБ. Третите („Възраждане“) бяха далеч назад с 68 хиляди гласа и много трудно биха могли да се преборят за участие в евентуален балотаж.
Би могло с основание да се възрази, че резултатите от парламентарните избори не бива да се екстраполират върху местните. Има доста сходства в пропорциите и тенденциите, ако сравняваме вота в столицата през април 2023-та с местните избори през 2019 година. Например, наблюдава се напълно идентична изборна активност (около 43 на сто). Подкрепата за ГЕРБ на парламентарните избори е много близка до гласовете, които те получиха на вота за столичен общински съвет преди четири години.
Позитивният политически ефект от коалирането
на ПП и ДБ е най-силен в София, плюс успешното привличане на „Спаси София“ и „Екипът на София“, които отдавна заявяват сродни позиции. С една дума, електоралната перспектива за градската дясно-либерална формация изглеждаше безоблачна, освен ако не се случи някакво драматично сътресение.
И такова наистина настъпи, при това с последици, които напълно подхождат за култовата реплика на готвача от филма „Мисия „Лондон“. Катаклизмът започна с издигането от ПП/ДБ на кандидатурата на Васил Терзиев за кмет на столицата. Независимо от възможните различни съображения относно релевантността на произхода му към ситуацията, няма спор, че тази особеност на Терзиев бе изключително силен дразнител за част от ядрото на избирателите („старите десни“) на коалицията в София.
Дали това обстоятелство е било подценено
или ПП за пореден път показаха склонността си безусловно да налагат своето мнение, може да се спори. Факт е обаче, че след първите възмутени (тогава все още неформални) реакции на привържениците, ръководствата на партиите от коалицията не само не успяха да овладеят кризата, а допълнително я разпалиха с изявления от рода на „Няма да избираме патриарх, а кмет на София“. Вероятно партийните лидери са смятали, че твърдото ядро ще поръмжи, но няма да наруши електоралната дисциплина. Тази илюзия бе подхранвана от някои десни експерти, които публично заявиха, че кандидатурата на Терзиев е най-добрата възможна и че възраженията срещу нея произтичат от маргинални среди, а единственото, което трябва да направи кандидатът, за да успокои недоволството, е … да се изкаже конкретно за бъдещето на Паметника на Съветската армия.
Тогава настъпи нова фаза на драмата:
инициативата на група известни лица от градския десен спектър за издигане на Вили Лилков за кандидат за кмет на столицата. Лилков прие почти веднага и лавината тръгна. Реакциите на партийните ръководства от ДБ продължиха да бъдат неадекватни (например, внушенията, че Лилков е човек на ГЕРБ), а атаката срещу Терзиев продължи. Към този момент, ако някоя от страните не отстъпи и не оттегли своето предложение, най-вероятен сценарий е (условно наречените) градски десни да се явят на изборите с двама кандидати за кмет и най-вероятно с две листи.
Какви са възможните последици от това развитие? Би трябвало да обърнем внимание на три основни потенциални ефекта.
Първо, по отношение на изхода от местните избори. Безспорният печеливш е ГЕРБ, които
получават неочакван шанс за победа
– както за столичен и районни кметове, така и за общинския съвет. Ако разединението на градските десни се задълбочи, то няма как да не се отрази и при евентуален балотаж, независимо от това кой от двамата стигне до него, да не говорим за неизбежното демотивиране на част от електоралната периферия.
Едва ли можем да се съмняваме, че Бойко Борисов ще се възползва максимално от открилата се възможност. Спекулациите, че ГЕРБ ще се откаже да издига кандидат и ще подкрепи Лилков, са напълно безпочвени, а изказаните ласкави оценки за него от ключови фигури на ГЕРБ – част от играта. Напротив, Борисов ще играе тази игра както умее и вероятно ще задържи до последно оповестяването на кандидата на ГЕРБ, за да не даде шанс за възстановяване на единството на десните.
Нещо повече, по-реална става и заплахата от страна на „Възраждане“, защото при очакваното, макар и леко повишаване на подкрепата им, един добър техен кандидат като Деян Николов става съизмерим с останалите и получава известен шанс да се пребори за участие в балотаж.
Накрая, софийската драма вероятно ще окаже известно отражение върху усилията ПП/ДБ да излязат с общи кандидати в другите големи градове на страната.
Вторият възможен ефект е свързан с по-нататъшната съдба на коалицията ПП/ДБ. Тук
непосредствените губещи от разлома
са традиционните десни и най-вече ДСБ. Техните партийни ръководства и без това са обект на недоволство, а отказът да се подкрепи един „стар седесар“ като Лилков в полза на кандидат като Терзиев ще плисне бензин в огъня. Трябва да се отчита, че след формирането на „голямата“ управляваща коалиция е много трудно да се използва „образът на врага“ (Борисов и ГЕРБ) за сплотяване на фрагментите на дясното.
При това положение конфликтът по повод София и особено евентуалната загуба на изборите може да даде нов силен тласък на споровете за плюсовете и минусите от коалицията между ПП и ДБ и особено за печелившите и губещите от нея.
Третият много вероятен ефект е
по-нататъшно усложняване на отношенията
в управляващата коалиция. Като отчитаме афинитета на Борисов към политическите интриги и неговата базисна цел да омаломощи и „занули“ коалицията ПП/ДБ, още в следващите седмици темата за изборите в София ще се превърне в бомба с цъкащ механизъм пред управляващото мнозинство. Трудно може да се предвиди докога ще издържи търпението и рационалното мислене за необходимостта от голямата коалиция, но създалата се ситуация е дори по-токсична от предвиждания ясен челен сблъсък между кандидатите на ГЕРБ и ПП/ДБ.
Остава да видим дали ще бъдат предприети някакви смислени опити за предотвратяване на разлома и каква ще е тяхната ефективност. В противен случай такава „политическа стабилност“ ще настъпи, че камък върху камък няма да остане.
