„Много е важно, когато някой се заеме да пише конституционен текст или проект, да тегли една добре премислена концептуална граница и да помисли какво е за конституция и какво не е“.
Така проф. Стефан Попов – преподавател по политическа философия и изпълнителен директор на „Риск Монитор“, коментира предложенията за конституционни промени на „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ в интервю за Българското национално радио.
Той обясни, че преброил колко думи съдържат предложенията за промени и резултатът бил 1800 думи. Цялата Конституция е около 11 500 думи, което означава, че става въпрос за нови текстове, които засягат около 15% от обема на съществуващия Основен закон на страната. Според Стефан Попов това е бъбривост, която може да бъде съкратена.
Но освен чисто езиковата бъбривост, Попов отбеляза като нормативно подозрителна етнонационалистическата идея, която от ПП-ДБ искат да вкарат в Конституцията. Той цитира министъра на правосъдието Атанас Славов, който обявил, че ще интегрират националната доктрина в Конституцията. По този повод Стефан Попов коментира, че той самият не знае каква е тази национална доктрина и второ – времето на национлните доктрини е през XIX век. Той припомни, че когато Сърбия си изработила национална доктрина през 1984 г., тя си постлала пътя за граждански войни.
Ето защо според Стефан Попов промените в Конситуцията трябва да се организират около съдържателни неща, а не върху това кои са будителите, защото един ден са едни, друг ден – други и броят им непрекъснато нараства.
Стефан Попов отправи още една критика срещу конституционните промени – според него въпросът за регулаторните органи не трябва да се качва на конституционно равнище, не е мястото и в Конституцията да се записва, че министърът на правосъдието ще управлява някакви имоти. Той дори изрази мнение, че може да се вземе решение, че и министърът на правосъдието не е нужен. „Министърът на правосъдието в момента фигурира в Конституцията, защото председателства ВСС, но структурното му място е да е председател. Ноиначе какво прави Министерството на правосъдието – управлява затворите, имотите и през него минават законопроектите на Министерския съвет за проверка – т.е. това са неща, които могат да се правят и в някакъв специализиран отдел“, допусна преподавателят.
Според него най-сериозната част от предлаганите конституционни промени е съдебната реформа и по-конкретно нейната идея е най-накрая да се фиксира в Конституцията, че съдебната власт се конкретизира в институциите на съда – т.е. съдебната власт е равна на съд. Всички останали – прокурори и следователи са си прокурори и следователи. Те могат да си имат своите институции, но това не е съдебна власт, категоричен бе Стефан Попов.
По отношение на предложенията за отмяна на част от правомощията на президента – Стефан Попов изрази мнение, че той лично не подкрепя идеята президентът да не може да налага вето и да връща закони и да не може да издава укази за освобождаването или назначаването на главния прокурор и на председателите на двете върховни съдилища.
„Президентската институция в добрата й част, която отговаря на духа на конституционализма, стои встрани от или над властите. От друга страна обаче тя има едни специални процедурни, не толкова структурни взаимоотношения с всички власти. Тези процедурни взаимоотношения са по-скоро коректив и контрол, при който президентът връща закона, за да може депутатите да помислят още веднъж.
През 32 години конституционна практика тези връщания на закони, приети от Народното събрание, от страна на президента са имали добър ефект и заради това Стефан Попов бе категориен, че не би отнел подобно правомощие на държавния глава.
По отношение на правомощията на служебното правителство, преподавателят подкрепя предлаганите конституционни промени, целящи тяхното ограничаване, тъй като според Стефан Попов при сегашния вариант президентът става действителен заместник на Народното събрание като излъчва правителство.
„Този вид чисто служебно правителство, назначавано от президент, го няма дори в президентските републики – това е много силно лашкане на махалото от парламентарна към президентска република – от парламентарен контрол към липсата на такъв“, уточни Стефан Попов.
