Любомир Каримански пред „БАНКЕРЪ“ – част I
Общо 17 институции – главно регулатори и контролни органи, в които работят 69 висши държавни дейци, са с изтекъл мандат. В рамките на целия този хаос и привидно безхаберие обаче две операции бяха проведени внезапно и с изключителна бързина – смяната по върховете на БНБ и Сметната палата. Показателно е и още нещо – хората, които оглавиха тези две институции, по никакъв начин не могат да бъдат наречени независими от едни елити, които са познати под общия етикет „статукво“ и които държат държавата в клещите си от 15 години. Така че единият от големите въпроси на деня е следния: до изтичането на давността по казуса КТБ остава по-малко от година и затова може да се очаква, че хората в цитираните институции ще бъдат натоварени с някои „специфични“ функции. Неотдавна един от нашите най-изтъкнати финансисти – Любомир Каримански, публикува обръщение в една от социалните мрежи, в което призова за отвоюване и независимост на Сметната палата и Българската народна банка. И предложи, вместо бутафорни конституционни промени, основният закон да бъде изменен именно в тази посока – да брани независимостта на Сметната палата и на Българската народна банка.
Г-н Каримански, какво трябва да бъде променено в Конституцията, за да се случи тази независимост?
– Призовавам за конституционни промени, тъй като начинът, по който бяха избрани ръководствата на Централната банка и на Сметната палата, е малко безпринципен. Бърз, недостатъчно задълбочено анализиран и обсъден от всички заинтересовани страни. Тоест не бе направено нищо от предписаното още през 2020 г. в т. нар. конвергентен доклад на Европейската централна банка за засилване на независимостта на БНБ.
А как смятате – ако БНБ е „по-особена“ банка и спешно трябва да я пазим чрез Конституцията, централните банки на другите държави членки достатъчно независими ли са от политическа гледна точка?
– Има презумпции, че не са, особено през последните две години. Тъй като ние се стремим към еврозоната и, ерго – ще бъдем в системата на европейските централни банки, този проблем няма да ни подмине. Това обаче, което най-много ме притеснява е начинът, по който се изпълнява мандатът на БНБ и кой го дава този мандат. Тук трябва да е ясно, че мандатът на Централната банка се дава от обществото – не за нещо друго, а за това, че Централната банка трябва да гарантира стойността на българския лев, стойността на парите ни. И не само да гарантира начина, по който тя ще се грижи за тях, но и възможността те да се увеличават с времето.
Вижте първа част от интервюто с Любомир Каримански:
Но тя трябва да контролира и търговските банки.
– Ето тук искам да обясня защо мандатът на БНБ трябва да бъде дефиниран в Конституцията. В основния ни закон се разглеждат какви ли не други проблеми – козметични или некозметични, фасадни или нефасадни. Повечето от тях будят някакво шумене и безпокойство, като въпросът на коя дата да е националния ни празник – на 3 март или на 24 май. Според мен този въпрос изобщо не би трябвало да стои на дневен ред. В същото време, не се задълбочаваме кой знае колко върху редица други съществени проблеми. Например – върху начина, по който да функционират основните стълбове на независимостта ни като държава. Като под „основен стълб“ имам предвид и БНБ, и Сметната палата. Ще дам пример, който… отдавна би трябвало да е задължителен за България. В Договора за функциониране на Европейския съюз, познат и като Конституцията на ЕС, много ясно са дефинирани обхвата, дейността и мандата на Европейската централна банка. Ако ние се стремим да станем част от европейското банково семейство – чрез влизане в еврозоната – ние отдавна трябваше да сме конституирали мандата и дейността на БНБ по същия начин. И още по-конкретно: в ДФЕС много ясно е записано защо ЕЦБ трябва да бъде независима. Изброени са петте стълба на тази независимост и аз точно това очаквах да чуя по време на изслушването за гуверньор на БНБ – някой да обясни какви са тези пет стълба на независимост на ЕЦБ и как това би се отразило върху дейността на БНБ, когато влезем в еврозоната.
То, за това нещо, изобщо не стана дума.
– Да, не стана дума. Те отговаряха на въпроси, които са изключително дребнави и несъществени. Но за стълбовете, върху които се основава независимостта на Централната банка, наистина не стана дума. Един от тях е правото й да провежда независима парична политика. Именно това е първият, категоричен и ясен стълб, който трябва да бъде забит. И понеже цитирахте моето съждение в една от социалните мрежи, най-странното е, че под него имаше коментар на един бивш министър от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ (ПП-ДБ) – на електронното управление – който сега е депутат. Та, според него, няма как мандатът на гуверньора на БНБ да не бъде даден от политиците, тъй като политиците трябвало да бъдат отговорни за паричната политика. Забелязвате ли колко грубо?
Те бяха отговорни и през 1996 година…
– Затова видяхме къде отидоха парите на държавата.
И през 2014 г. също…
– Точно така. И тук, ако се възмущавам от нещо, то е от начинът, по който тези две неща се смесват. Трябва да искаме политическа независимост от фискалната дейност, която има държавата. Трябва да има ясно очертана разграничителна линия между паричната политика и фискалната политика.
Вие, всъщност, бяхте председател на бюджетната комисия в едни много смутни времена – не че сегашните са много по-спокойни. Тогава обаче опитахте ли се да прокарате тези идеи?
– Те бяха залегнали в концепцията ми, когато бях кандидат за гуверньор на БНБ.
Да, спомням си. Вие я представяхте тогава.
– Това исках да променя в Централната банка. Но, за съжаление, от концепциите дотук аз не разбрах как ще се брани независимостта. Само това, което каза и настоящият управител на БНБ – че повечето европейски страни приличат на България, но по какво – не стана кой знае колко ясно. Аз ще ви дам пример с една независима европейска държава – Швейцария. За да не каже някой, че искам да налагам модела на Словения или на Хърватия. Все пак Щвейцария е пример за банкиране.
Това е световната банкова столица.
– Точно така. В швейцарската конституция има изричен текст, регламентиращ независимостта на централната им банка. Но, тъй като Вие преди малко казахте, че БНБ хем гарантира паричната стабилност, хем регулира банковия сектор. Това също е важен въпрос, който продължава да чака своя дебат – трябва ли регулаторният орган да бъде в рамките на БНБ, или да е извън нея? Защото повечето примери – и в еврозоната, и в европейски мащаб – регулаторните органи са отделени от централните банки. Такъв дебат исках да чуя. Неслучайно, когато организирах кръглата маса за еврото в парламента, една от точките беше точно тази. Но… не успяхме да стигнем до нея, защото отделихме прекалено много време на спорове „За“ и „Против“ еврозоната. Но изключително важно е да кажем, че както платежната регулация – от гледна точка на платежния надзор – така и банковия надзор, могат да бъдат отделени от БНБ. И тогава тя спокойно да заеме своето място в Конституцията. Швейцарската Сметна палата също има своето място в конституцията им. В Договора за функциониране на Европейския съюз има раздел и специални разпоредби, посветени единствено на Сметната палата. Така че аз съвсем съзнателно използвам тези две институции като конституционно гарантирани пилони на независимостта.
И те са един вид обществено око върху процесите, които се случват във финансовата сфера.
– Разбира се, но ето това ни отличава дори и сега. Примерно, чух гуверньора да казва: „В България мандатите се избират сравнително независимо – избор на управител и на подуправители“. Но не е точно така. Защо? Знаете ли, че в Европейската централна банка, първо – механизмът за избор на изпълнителното тяло, което управлява банката, е много сложен: то се избира от Съвета, който взима препоръка от Европейския парламент заедно с Управителния съвет на ЕЦБ, а в Управителния съвет на ЕЦБ влизат всички национални банки на държавите в еврозоната, заедно с другите заинтересовани страни. И, за да има избор, задължително трябва да има консенсус, а не някакви мнозинства. Подобен дебат също не сме водили никога.
Какъв примерен текст би могъл да влезе в Конституцията?
– Според мен първо трябва да влезе текст за мандатите. Тоест – мандатът трябва да бъде ясно очертан. Какъв е мандатът на БНБ? Да поддържа стабилността на националната валута, да поддържа стойността на местната валута или на тази, която се използва в страната. Освен това, напоследък виждаме сближаването между паричната и фискалната политика, а това е много опасно и крие редица рискове. Защото границите между паричната и фискалната политика започват да се размиват твърде много, особено по време и след COVID-кризата. Така че мандатът на БНБ за паричната политика трябва да бъде очертан много ясно – тя е независима по отношение провеждането на паричната политика в страната. Защото, рано или късно, влизайки в еврозоната, ние ще трябва да провеждаме парична политика. А пък я си представете, че ако нещо се обърка и не влезем в еврозоната, но останем без валутен борд? Дали някой има представа какво ще ни се случи, след като и в Конституцията няма да имаме текст, гарантиращ чрез мандатността начина, по който ще функционира паричната политика? Наистина нищо чудно, ако пак се окажем в 1996-а година.
Тук обаче прозират едни чисто политически интереси, и по-конкретно – интереси на статуквото. За шеф на Сметната палата е установен един от ковчезниците на ГЕРБ, а начело на БНБ бе оглавена от същия председател, който ръководи централната банка през последните години от управлението на ГЕРБ. Така че може ли да търсим някаква връзка между процесите, които сега се развиват, и процесуалният факт, че до изтичането на давностния срок по казуса КТБ, познат и като „Грабежът“ на века“, остава по-малко от година?
– Би ми се искало да не търсим такава връзка. Но ще отворя една скоба – непрозрачно водената политика от страна на БНБ през последните години засилва съмненията на хората. И това е много важно нещо, което мога да го дам като отличителен знак.
Това е един от големите упреци към досегашното управление на БНБ.
– Точно така. По един начин се управляват централните банки в ЕС и в еврозоната… Та дори и ЕЦБ да вземем, тя, например, на три месеца прави публичен отчет за дейността си. И обсъжда със заинтересованите страни мотивите за бъдещите си действия. Към БНБ дори нямаме някакъв съвет, в който да участват представители на заинтересованите страни. Нали разбирате какво се случва в такава непрозрачна обстановка? А спомняте ли си, че на изслушването на г-н Радев бе засегнат въпроса за заместник-председателя на Фонда за гарантиране на влоговете – госпожа Кордовска?
Която кара един извънреден мандат, след като нейният е изтекъл отдавна, но никой не я преизбра официално…
– Той дори принизи мандата й до ниво „техническо лице“, което не е така! Нека да бъдем точни! Аз обичам да сме ясни с категориите, с които говорим и с начина, по който ги дефинираме. Госпожа Кордовска – в рамките на Фонда за гарантиране на влоговете – изобщо не е техническо лице. Оттук нататък оставям всички спекулации на колегите…
Ако не бъркам, нейният мандат изтече още през 2019 година.
– Точно така. Оттам нататък тя е с отдавна изтекъл мандат, но тук отговорност носи Централната банка. И тя няма как да избяга от нея, защото заместник-председателят на Фонда за гарантиране на влоговете се определя от БНБ, нека да сме точни. Но, за КТБ това, което казахте, е точно така – след една година давностният период приключва.
След десет години „Пито – платено“?
– Трябва да имаме някаква яснота какво е станало с всички онези кредитни досиета! Ако ще прокуратурата да натиснем, т.е. да има обществен натиск върху държавното обвинение и то да направи отчет какво се е случило с парите на хората! Спомням си, че след обявяването на КТБ в несъстоятелност, бе прието изменение на Закона за банковата несъстоятелност, след като двама народни представители много натискаха промените да са такива, че в портфейла на КТБ да бъдат върнати част от кредитите, прехвърлени чрез цесии към други банкови и кредитни институции. Ще дам един пример, за да може хората по-лесно да го разберат. Да речем, аз имам ипотечен кредит в КТБ, изплащал съм го 23 години и ми остават две години. Разрешена ми е официално цесия от КТБ да го плащам в друга банка и аз започвам да го изплащам към другата банка. Минали са двете години – изплатил съм го и след това народните представители със закон – за да вземат ипотеките на хората – връщат този кредит в патримониума на КТБ с обезпечение.
Ще напомня обаче, за да сме коректни, че макар същите тези двама законотворци да си мислеха, че имат право да правят със законите каквото си искат, защото от 30 години са в парламента, Конституционният съд отмени много от техните предложения, приети безропотно от Народното събрание. Точно така – Конституционният съд каза на хората, че могат да са спокойни, защото ремонтът на закона е противоконституционен и не важи. Така че, ако се върнем отново на КТБ, ние имаме ли отчет какво стана именно с тази маса на несъстоятелността? Нямаме! А би трябвало да имаме…
Следва продължение…
