Мащабна инвестиция за над 600 млн. евро от областта на производството на критични компоненти за автомобилната индустрия се очаква да бъде осъществена в началото на 2024 година в България. Към момента западноевропейският инвеститор, който има няколко производствени локации в Европа и опит в България, обмисля с държавата две възможности да ситуира производството си: в Северна България – около Русе, или в района на Стара Загора. Това съобщи в интервю за БТА министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов.
Министър Богданов изтъкна, че това е един от основните трендове в Европа и е свързан с развитието на електрическите автономни автомобили, а България се позиционира в този сектор, с тенденцията, според „Аутомотив Клъстер България“, през следващата година приносът му в националната икономика да е между 10 и 12 на сто от БВП.
Министърът на икономиката уточни, че предстоящата в началото на следващата година инвестиция е само едно от няколкото инвестиционни намерения за 2024 година, върху които се работи.
Инвестициите
Богданов отчете отиващата си 2023 година като успешна за България на фона на случващото се в Европа и с оглед на навлизането на икономиките на Германия и Австрия в рецесия и отбеляза, че за тази година брутният ни вътрешен продукт бележи ръст от близо 2 на сто, а преките чуждестранни инвестиции само за първите десет месеца на година отбелязват рекорд и достигат 3,4 млрд. евро, което е с близо 54 на сто повече спрямо същия период на 2022 година. Сред факторите за тази положителна тенденция икономическият министър открои нарастващото доверие на инвеститорите към бизнес климата в страната и подобряването на усещането им за предвидимост на действията на държавата. За този процес допринася и наличието на редовен кабинет, твърдата му заявка България да се присъедини към Шенгенското пространство и еврозоната, стабилната финансова рамка. Фактор за подобряването на инвестиционния климат в страната е и приетият държавен бюджет за догодина, в който са предвидени значителни капиталови разходи в инфраструктурата, както и прозрачната политика, водена от кабинета, коментира Богданов и отбеляза, че всичко това дава положителни сигнали на инвеститорите, че икономиката и финансовата ни система е стабилна.
Във връзка с чуждестранните инвестиции през тази година министър ресорният министър отчете сред позитивните аспекти факта, че значителна част от печалбите на инвеститорите се реинвестират в държавата, което по думите му е ясен показател на възвръщащото се доверие към България. И отбеляза, че реинвестираната печалба за периода януари-октомври 2023 година е близо 2,8 млрд. евро, като посочи, че спрямо същия период на 2022 година това е ръст от около 1,4 млрд. евро. Новите инвестиции в България са основно в преработващата промишленост, значителен е ръстът на индустриалните инвестиции в Стара Загора, Русе, Шумен, Пловдив – основно на западноевропейски компании – австрийски, германски.
Богданов съобщи, че тази година основният поток от инвестиции в България са от Нидерландия, Белгия и Швейцария, като напомни и за последната обявена белгийска инвестиция в размер на 1,1 млрд. евро.
Държавните дружества
След започналата реформа в държавните дружества към икономическото министерство те вече са предали бизнес плановете си, имат изготвени ясни инвестиционни програми и финансови отчети. Повечето от тях са вече и с намален състав на бордовете, с редуцирани заплати на директорите и на бордовете, както и с ограничени представителни разходи. Имаме една значителна сума, която ще бъде спестена на държавата, посочи икономическият министър.
Богданов каза, че от 2024 година ще се въведе нова по-ясна методика на формиране на възнаграждението на ръководствата на държавните дружества, която ще е обвързана с генерираните резултати на предприятията. Това се налага, защото не може да се сравнява едно дружество като ВМЗ например, което генерира между 600 и 700 млн. лева печалба и има няколко хиляди служители с Националната компания „Индустриални зони“ (НКИЗ) например, която е под 10 млн. лева на година, обясни министърът.
Като цяло държавните дружества изпращат 2023 година с високи нива на обороти и на печалба, като лидер е ВМЗ – Сопот, чиито окончателни финансови резултати ще станат известни през януари, но очакванията на Министерството са за рекордни нива като производствен капацитет, а сключените договори осигуряват на дружеството хоризонт за работа. Обезпечили сме производството за следващите няколко години. Освен това дружеството има и няколко инвестиционни проекта, участие по европейската инициатива за повишаване на капацитета за производство на снаряди, както и възможности да разшири производството и да поеме нови поръчки по стандартите на НАТО, които ще обезпечат ВМЗ като капацитет за следващите поне 15 години, отбеляза Богданов.
Злоупотребите
Министерството води няколко дела във връзка със съмнения за злоупотреби при ремонтите на язовири, като разчетите са за щети за държавата от около 600 млн. лева. Министерството е сезирало съда, въпреки че прокуратурата е отказала да образува производство по темата с язовирите, независимо от това, че по случая са приложени доклади от Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата. Прокуратурата ще бъде сезирана и заради обоснованите предложения за умишлено ощетяване на „Ел Би Булгарикум“ с близо 1,5 млн. лева. Дружеството е продавало под себестойност на продуктите, без аргументация. Проверките показаха, че дружеството явно е водено към фалит, каза министър Богданов, като уточни, че става дума за решения, взети в ущърб на дружество, в периода от края на 2022 година до юли 2023 година. Вдигнахме производството на 100 процента капацитет, тъй като до лятото на 2023 година предприятието е работило само на 60 процента. Пуснахме и публични конкурси за доставки на суровина и то от български производители. Ще стабилизираме финансовите резултати, поясни Богданов.
По темата с правителствения комплекс, по който са похарчени над 86 млн. лева, без обществени поръчки и без финансова обосновка, като са преведени авансово, икономическият министър посочи, че са предприети действия от отказ от договора с изпълнителя. Там има развитие и държавата ще си върне една съществена част от средствата, като изрази очакване още януари да може да си получи от изпълнителя първоначално 46 млн. лева. Начисляваме и ежедневна лихва по закон, която се трупа на сумата, която не е възстановена. Имаме индикации, че тя ще ни бъде възстановена от компанията и Държавната консолидационна компания (ДКК) ще спре да погасява кредита, който е изтеглен от Българската банка за развитие и по който дължи лихви на година по 6-7 млн. лева, защото всичко това продължава да ощетява данъкоплатците, коментира министърът.
За делото за придобиване на вземания и дялови участия между ДКК ЕАД и търговско дружество „Кемира“, което ведомството загуби заради липсващи документи и нищожен договор, Богданов напомни, че то се обжалва, но допълни, че не е оптимист държавата да бъде компенсирана за щетите от около 97 млн. лева, защото повечето от компаниите вече са в несъстоятелност и въпросните цесии не са реални. Виждаме едни кухи дружества. Много е вероятно това да е поредната щета, нанесена върху ДКК, и това поставя въпроса дали това дружество – с този модел на работа и с тази структура, има бъдеще, с оглед нанесените щети, коментира министърът. Очакваме проверка на прокуратура за цесиите, които са се случили, защото те може да се окажат фиктивни, допълни той.
Бъдещето на ДКК
ДКК не е необходимо да остане в този си вид като структура, защото тя отваря врати за инхаус възлагания – основен механизъм, по който са били възлагани поръчките и генерирани загубите, счита икономическият министър. Бъдещето на ДКК е под въпрос, но не може да се вземе прибързано решение, което да не е съобразено с необходимостта от запазването на всички работещи активи към ДКК. Трябва да запазим всички работещи активи като ВМЗ, а не те да продължат да покриват генерираните загуби, добави той. И изтъкна, че общият размер на щетите за ДКК възлиза на 700 млн. лева, генерирани основно за няколко месеца през 2018 година.
Кампанията „Достъпно за вас“
Министър Богданов отчете като успешна кампанията на ведомството за трайно намаляване на цените на хранителни стоки от първа необходимост. Започнахме с три икономически оператора и 200 обекта в страната, а сега те са вече над 450, като в последната седмица се включи още една голяма верига, заяви министърът и отбеляза, че това означава, че кампанията вече е близо до повече граждани. Сред трайно ниските цени на стоки от малката потребителска кошница той посочи тези на олиото – между 2 и 2,30 лева, яйцата – около 38 стотинки, при захарта, ориза. Очаква се кампанията да продължи поне до май, но по думите на Богданов вече има индикации, че тя ще се запази и след това. Следващият етап на кампанията предвижда разработването на интерактивна карта, от която потребителите да откриват необходимия продукт в съответния най-близък магазин. На дневен ред остава и разширяването на инициативата, като има индикации, че от 2024 година в кампанията на Министерството ще се включат и изделията от фармацията.
Цените на бензина и евентуалната продажба на рафинерията
Ако няма значителни сътресения на световните пазари, не се очаква да има скок на цената на бензина догодина. През октомври и ноември дори имаше намаление на цените, надеждата ни е този тренд да се запази и през следващата година, отчете министърът. И напомни, че през последните месеци е разработен план и график във връзка с отпадането на дерогацията за руски петрол. Ние продължаваме разговори с европейските ни партньори, както по отношение на контрола на износа на нефтените продукти, защото България няма как сама да се справи с този процес, така и по отношение на бъдещите доставки на суровини за рафинерията, обясни той.
Овен вече заявеното от „Лукойл“ в медиите намерение да разговаря с потенциален купувач, подобно официализирано намерение не е било изпратено до правителството. По думите на икономическия министър обаче потенциален интерес към рафинерията не липсва. Важното обаче е държавата да има активна роля в процеса, за да може да защити този ключов за национална ни сигурност актив и той да не попадне в недобросъвестни ръце. Трябва да излезем от тази зависимост, която сме имали през последните 15 години, подчерта Богданов.
