Твърденията, че къмпингуващите цапат, са пропаганда, смята бивш депутат от ПП-ДБ

къмпингуващите, пропаганда, къмпинг, Мирослава Петрова

Обвиненията, че къмпингуващите цапат, са пропаганда. Те не са случайни – най-силният глас срещу бетона на Черноморието идва от къмпингсредите.

Това обяви в ефира на БНТ Мирослава Петрова, доскорошен депутат от “Продължаваме промяната” – “Демократична България”, която трябваше да отстъпи поста си на един от завърналите се като депутати членове на кабинета “Денков”.

Тя подчерта, че България е съсипала къмпингите си. Някога страната ни била топ дестинация, но се оказало, че терените, върху които къмпингите са разположени, са изключително апетитни за строителство на първа линия. Петрова обясни и че къмпингуването не е включено в Закона за туризма, въпреки че в него са намерили място и селският, и виненият, и конгресният туризъм, но най-щадящият, по думите й, не фигурира.

Преди шест години – “Патриотите” – по време на управлението на ГЕРБ – направиха една много странна кръпка в Закона за устройството на черноморското крайбрежие и там с една регулация искаха едновременно да има възможност за бързичко уреждане на така наречените обособени места за къмпиране и в същото време да въведат забрана на къмпингуването“, посочи Петрова.

Тя добави, че в крайна сметка, тъй като няма места за къмпиране, и самото къмпингуване става незаконно. За да се реши този проблем, благодарение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от ПП-ДБ допринесли за първата смислена редакция в Наредбата за къмпирането, в която въвели политики.

По думите на Петрова – за първи път въвели видове къмпиране, включително и 72-часова опция за него; записали понятието “кемпер стоп” – тоест място за временно паркиране на кемпер, както и регулацията, когато си кемпер – непосредствено до пътя, който не си е разгънал тентата и не си е извадил къмпинг оборудването, да се смята за паркиран, а не за къмпиращ.

Освен това в наредбата има опция да се ползва общо приложение, чрез което къмпингуващият да отбележи къде е и да си плати малка такса за сметоизвозването.

В развитите държави част от тези такси отиват за културно наследство и за поддържане на екопътеките“, уточни Петрова.

В същото време Петрова отбеляза, че в наредбата е записано, че в България се къмпингува само с къмпинг оборудване, а не с подръчни материали – “кой, каквото си донесъл от вкъщи като врати, плотове и т.н.” – все неща, които наистина оставят следи след къмпингуващите.

На въпрос колко разпространен е къмпинг туризмът в България, Петрова цитира данни от МВР – през 2017 г. новорегистрираните кемпери били към 8 000, а през 2022 г. те вече били 15 000 броя.

Ето защо от МРРБ изпратили предложение до всички общини да обособят места за къмпингуване. Само Бяла отказала, посочи Петрова, но независимо от този факт, изрази надежда, че има 70 места в България, където в бъдеще ще може спокойно да се къмпингува.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст