Федералният резерв (FED) ще понижи лихвените проценти само с 25 базови пункта на официалното съвещание на паричния си комитет на 17 и 18 септември, прогнозират мнозинството икономисти, анкетирани от агенция “Блумбърг” – очакване, което противоречи на призивите на някои акули от Уолстрийт за масивна лихвена редукция през идния месец.
Почти 80% от експертите, чието мнение са потърсили журналистите на “Блумбърг”, са отговорили, че щатските централни банкери ще понижат лихвите до диапазона 5% – 5.25%, докато повечето от останалата една пета предвиждат по-сериозно орязване. Само 10% от участниците в проучването очакват извънредна лихвена намеса преди официалното заседание в средата на септември.
Паричните стратези на Федералния резерв отхвърлят необходимостта от агресивни действия след публикувания по-слаб от прогнозите отчет за американския пазар на труда през юли, показал сериозно забавяне на откриването на нови работни места и безработица (4.3%), изкачила се до най-високото равнище за последните почти три години. Същеременно ръководителите на щатската централна банка начело с председателя Джеръм Пауъл, отбелязват, че започват да наблягат по-сериозно на ангажимента си да гарантират пълна заетост докато продължават битката с инфлацията.
Някои големи банки от Уолстрийт, между които “Джей Пи Моргън Чейз” и “Ситигруп”, са променили прогнозите си след слабите данни за трудовия пазар от края на миналата седмица и вече говорят за лихвено намаление от 50 базови пункта в средата на септември. А търговците на лихвени фючърсни контракти са вкарали в цените редукция от 100 точки до края на тази година, започвайки с понижение от 50 базови пункта през идния месец.
Консенсусът на икономистите обаче е, че Федералният резерв ще тръгне с по-малки стъпки от 0.25% на заседанията си през септември, ноември и декември и през първото тримесечие на 2025 година. Допитването до тях е проведено в периода 6-8 август, в разгара на глобалните пазарни разпродажби.
Призивите за мащабна лихвена редукция “са прекалена и нервна реакция”, коментира Раян Суийт – главен икономист за САЩ в “Оксфорд икъномикс”. И допълва, че “в исторически план, паричният комитет на Федералния резерв е осъществявал междинни лихвени редукции и по-големи от 25 базови пункта намаления когато са били налице ясни негативни икономически шокове или когато данните са били по-лоши от досегашните”.
Два дни преди публикувнето на последните слаби данни за трудовия пазар на страната, щатските централни банкери не промениха лихвените проценти и посочиха, че редукция би била подходяща на събирането им през септември. Те определят охлаждането на темпото на откриване на нови работни места като признак за забавяне на националното стопанство, но не и за рецесия. Според директора на клона на Федералния резерв в Чикаго Остън Гулсбий, растежът продължава на “сравнително стабилно ниво”. О колежката му от Сан Франциско Мери Дейли коментира, че пазарът на труда в Съединените щати, макар и забавящ се, е “приемливо устойчив”.
В проучването 60% от участниците са описали трудовия пазар като стабилен, макар и омекващ, а други 24% са на мнение, че той е отслабнал значително, но вероятно ще се стабилизира. Само 16% прогнозират предстоящи сериозни загуби на работни места. 46% от икономистите пък смятат, че за междинна лихвена промяна (преди официално насрочените съвещания) ще е необходим някакъв шок като нарушаване на функционирането на кредитните пазари и ликвидни проблеми.
Въпреки пазарния срив от последната седмица и забавящото се стопанство, 69% от участниците в анкетата прогнозират, че Съединените щати ще постигнат забавяне на стопанството без рецесия, а други 10% – подобно “меко приземяване”, ако централните банкери на страната действат бързо и агресивно. Само 22% предвиждат рецесия.
По време на мандата на Пауъл като председател на Федералния резерв, банковият паричен комитет е правил резки движения само в извънредни обстоятелства. През първите две седмици на март 2020-а паричните стратези понижиха базовата лихва с 1.5% и бързо стигнаха почти до нулата след като пандемията от КОВИД-19 започна да покосява националното стопанство. През 2022-а пък централните банкери качиха лихвите на порции от 50 и 75 базови пункта, за да възпрат ескалиращата инфлация.
