Със 148 гласа “За” (петдесет и пет от ГЕРБ-СДС, 26 от ПП-ДБ, 36 от “Възраждане”, 15 от ДПС, 13 от “Има такъв народ” и трима от нечленуващи парламентарни групи), нито един “Против” и петима “Въздържал се” (един от ГЕРБ-СДС и четирима от нечленуващите в парламентарни групи) депутатите приеха на първо четене законопроект за допълнение на Търговския закон, с който приеха бързото производство по ликвидация на прекратените търговски дружества.
Вносител на проектозакона е Министерският съвет. Очаква се, че с гласуваните промени ще се осигури достъпно, бързо и ефективно производство по ликвидация, проведено в електронна форма, чрез обслужване на едно гише и в съкратени срокове.
Друго очакване от законодателната промяна е, че ще се намали броят на вписаните дружества, които макар да са прекратили дейността си, не са започнали производство по ликвидация поради продължителните и скъпи процедури.
Законопроектът предвижда съответни изменения и допълнения на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), във връзка с разглеждане на заявленията за вписване на бързото производство по ликвидация и създаване на условия за подаване на заявления до териториалните поделения на НОИ и на НАП чрез Агенцията по вписванията.
Законодателните промени са в съответствие с една от основните стратегически цели на Актуализираната стратегия за развитие на електронното управление в Република България, приета с Решение № 298 на Министерския съвет от 2021 г. а именно – електронно административно обслужване, ориентирано към потребителя, в съответствие с европейски приоритет „Улесняване на взаимодействието между администрациите и гражданите/предприятията с помощта на цифровите технологии с оглед на предоставянето на висококачествени публични услуги“.
Принципът „цифрово по подразбиране“ – предоставяне на публичните услуги по електронен път като предпочитан вариант, чрез единно звено за контакт или обслужване на едно гише по различни канали, както и принципът на еднократно събиране и създаване на данни (принцип „само веднъж“) са последователно приложени при уредбата на подаване на всички заявления само веднъж, чрез Агенцията по вписванията, която по служебен път ще обменя информацията с останалите публични органи, участващи в производството по ликвидация – НАП и НОИ.
Освен това създаването на правна рамка за ускорена ликвидация има пряко отношение към изпълнението на „Националната стратегия за малките и средните предприятия“ 2021-2027 г., приета с Решение № 281 на Министерския съвет от 2021 година.
Срещу промените в Търговския закон има постъпило едно становище на Българската стопанска камара. В него тя изразява несъгласието си с неравнопоставеното третиране на частни и публични задължения, като според тях с промените се закрилят вторите, а първите – са напълно неглижирани.
Законопроектът предвижда бърза ликвидация само на търговци, които нямат непогасени задължения към държавата и към общините и нямат неприключени производства по установяване на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, по които страна е Националната агенция по приходите.
Според Българската стопанска камара тази закрила на публичните кредитори е в противоречие с Конституцията, която гарантира неприкосновеност на частната собственост, еднакви правни условия за стопанска дейност. От БСК смятат, че предлаганата процедура е подходяща за търговци, които никога не са упражнявали дейност, не са били регистрирани по ЗДДС, не са назначавали работници и служители, не са поемали права и задължения. Ако обаче тя се приложи към търговци, действали допреди 12 месеца, крие висок риск от неразплатени задължения, а оттам и от повишаване на взаимната задлъжнялост.
