Ако в 49-ия парламент си бяхме свършили работата, Милиян от Варна можеше още да е жив, а не да е изгорял на кладата на недофинансираната и нереформирана психиатрична грижа.
Това обяви в декларация в началното на пленарния ден (15 август) депутатът от “Продължаваме промяната” – Демократична България” – Стела Николова, имайки предвид последния случай на изгорял пациент в психиатрично отделение.
Тя припомни, че 49-ият парламент приел само на първо четене законодателни промени в главата за психично здраве от Закона за здравето. Въпросните законодателни промени били изготвени от работна група към министерството на здравеопазването, в която участвали водещи психиатри, съдии и представители на НПО-сектора. Работната група се съобразила с препоръките на Комитета против изтезанията и омбудсмана Диана Ковачева.
Стела Николова обърна внимание, че Милиян е шестият пациент, изгорял в държавна психиатрична болница за последните пет години. Това се случва след два безпрецедентни публични доклада на Европейския комитет против изтезанията и нечовешкото и унизително отношение и след многократните предложения и препоръки на националния омбудсман.
Депутатът от ПП-ДБ разказа и за другите случаи – през 2019 г. трима пациенти изгарят в психиатричната клиника в Пловдив и досега не е ясно какво се е случило с разследването.
През май 2023 г. изгаря пациент в болницата в Церова кория – той е завързан и заключен, без да има кой да реагира на виковете му за помощ.
През октомври 2023 г. в Ловешката болница изгаря 25-годишният Георги. Пациентите в съседната стая чули виковете му – единият от тях опитал да отвори вратата, но тя била заключена. В отделението на Георги разказали на журналисти, че се страхували и тях да не заключат, защото това се случвало често като наказание за непослушание.
Стела Николова обърна внимание, че има специална наредба на здравното министерство, в която се казва, че затварянето в изолатор и завързването на пациенти причинява сериозни щети на психиката. Ето защо това се осъществява с постоянно наблюдение от медицинска сестра. Ако наредбата е била изпълнена, Георги е щял да бъде жив.
Средата в държавните психиатрични болници у нас провокира агресия и напрежение и това е отбелязано многократно и от Комитета против изтезанията и от националния омбудсман. Причините – личното пространство и мебелировка в стаите на пациентите са твърде оскъдни – те са наблъскани по трима в стая, вместо по двама, нямат дори шкафчета за личните си вещи и това неизменно провокира конфликти, при които най-лесният начин за решаване – още повече при недостигащ персонал – е пациентът да бъде завързан.
По повод на последния случай от 5 август- на изгорелия Милиян в психиатричната болница във Варна, Стела Николова призна, че със 85% изгаряния, той е нямал шанс да оцелее. Не е имал шанс и да избяга от огъня, защото е бил завързан и е бил оставен без надзор. Освен това в помещението, в което е бил, е нямало видеонаблюдение, каквото е изискването. В цялата сграда тогава е имало само един санитар и една медицинска сестра, като дежурният лекар, отговарящ за четирите клиники по психиатрия във въпросната нощ не е бил в нея. Милиян е бил само на 57 години, баща на двама синове, един от които е все още студент.
Стела Николова призна, че му обявява името, за да могат народните представители да си го представят като реален човек – с години живот пред себе си, с роднини и близки, които не могат да понесат мъката на затворения ковчег заради овъгленото му тяло.
Стела Николова подчерта причината за ситуацията – недофинансирането на психиатричната дейност, за която вече 10 години омбудсманите – Константин Пенчев, Мая Манолова и Диана Ковачева алармират в годишните си доклади. На ден за лекарство на пациент се полагат 78 стотинки, за храна – 2 лева.
Кадровите проблеми в психиатричните отделения са хронични, като голяма част от тези болнични заведения не отговарят на медицинските стандарти за персонал – няма и регламентирано изискване за детектори на дим в психиатриите.
По повод изгарянето на Георги в Ловешката болница през октомври 2023 г. омбудсманът Диана Ковачева препоръчва в доклада си до края на 2023 г. да бъдат изготвени оценки на всички държавни психиатрични болници, така че да се види кои ще бъдат закрити, кои ще бъдат преструктурирани и преместени, за да не са в горите и да са откъснати от реалния живот.
Омбудсманът препоръчва и до края на 2024 г. всички болници, които продължат да функционират, да бъдат приведени в съответствие със Закона за лечебните заведения и наредба № 24 за утвърждаване на медицински стандарт – психиатрия, като се преразгледа наредба № 1 от 2005 г., която е е именно за имобилизацията (връзването на пациентите) и изолацията. Предвидено е да има протокол как това да стане – с ясно отбелязване с каква продължителност и колко често пациентите могат да бъдат фиксирани и изолирани за период от 24 часа, както и да се конкретизират основанията, при които подобни мерки се прилагат.
Освен това омбудсманът е препоръчвал в състава на комисията за надзор по прилагане на мерките за физическо ограничаване да стане задължително включване на лице с юридическо образование и представител на НПО, като те имат възможност по всяко време на денонощието да извършват постоянни проверки по отношение на дейностите за временно физическо ограничаване.
Всичко това, което препоръчва омбудсманът, го има в законопроект, приет от 49-ото Народно събрание, но само на първо четене. Той бе внесен и в 50-ия парламент, но все още не е разгледан в комисията по здравеопазването заради невъзможността да се проведе заседание поради удължения дневен ред на пленарното заседание на парламента, призна депутатът Стела Николова.
