Само 50% от гражданите на Германия биха използвали дигитално евро, ако Европейската централна банка (ЕЦБ) вземе решение да пусне цифрова версия на единната европейска валута. Малко повече от година до крайния срок за това решение (31 декември 2025-а) опасенията сред жителите на най-голямото европейско стопанство за сигурността на техните пари не са изчезнали.
Това се потвърждава от една августовска екскурзия на група пенсионери до бункер в живописното градче Кохем, на около 100 км от Франкфурт, които били силно скептично настроени към появата на цифрово евро.
Въпросният бункер е една от най-добре пазените тайни в продължение на десетилетия. Той е изграден през 1962-а и в пещерните му обятия били укрити алтернативни западногермански марки в случай че враговете на студената война в Западна Германия решат да наводнят пазара с фалшиви банкноти, за да предизвикат хиперинфлация. В крайна сметка резервната валута се оказала ненужна и била унищожена през 1988-а, но не и опасенията на германците за сигурността на парите им.
Личната неприкосновеност е първостепенна тревога и гражданите на Германия са най-неспокойни по този пункт сред водещите членове на еврозоната – обстоятелство, което се потвърждава и от предпочитанията към разплащанията в брой и което управителят на Бундесбанк Йоахим Нагел описва като „свещено право“.
По информация на германската централна банка 51% от всички германски трансакции са в брой, 27% са плащанията с дебитни карти, 6% – с кредитни карти, 6% са мобилните трансакции и 4% – кредитните трансфери.
Бивша банкова служителка споделя, че картовите и онлайн плащанията я карат да се мисли, че губи контрол върху разходите си. Други пък смятат, че евентуална дигитална валута ще постави Германия в опасна зависимост от технологиите. Ханс Хайнрих Кьопел, който се пенсионирал от германските пощи през 2010-а и помогнал да се организират екскурзиите до бункера в Кохем, предпочита да използва пари в брой в повечето случаи.
ЕЦБ, която разработва дигиталното евро и в края на 2025-а ще вземе окончателно решение дали да го въведе в употреба, е наясно с тези страхове. И, за да гарантира сигурността и личната неприкосновеност, планира да използва различни техники като криптиране на данните и предотвратяване на директна връзка между трансакциите и отделни конкретни потребители. Нещо повече, европейските централни банкери смятат да направят валутата достъпна чрез карти, а не само на мобилни телефони, за употреба офлайн. Освен това институцията се стреми да достигне до по-слабо грамотните в областта на цифровите технологии граждани и да предложи на уязвими групи, включително и на търсещите убежище, шанс да се качат на борда.
„Предвиждаме дигиталното евро като цифрова форма на кеш, която ще може да се използва за всички електронни разплащания и да съществува успоредно с парите във физическа форма, без да пренебрегваме никоя от тях“, коментира шефката на ЕЦБ Кристин Лагард в началото на фазата на подготовка на проекта.
В действителност, не само германците, чиито картови плащания нарастват стабилно, имат нужда от убеждаване. И други държави, между които Австрия, Словакия и Малта, са дори още по-привързани към кеша от германците. Докато други страни членки на еврозоната като нидерландците са се отказали почти изцяло от парите в брой в полза на цифровите форми. А и по-младите германци не са чак толова загрижени за поверителността колкото по-възрастните. Изследване по въпроса показва, че една трета от хората над 65-годишна възраст биха отказали да предоставят персонални данни онлайн, дори за да подобрят качеството на услугите, срещу едва 10% от лицата между 18 и 24 години.
Нагел обаче е оптимист, че дори най-възрастните му сънародници все пак могат да бъдат убедени в достойнствата на цифровото евро. „Постигнах усех сред по-старото поколение като убедих хората, че кешът няма да изчезне“, сподели председателят на Бундесбанк на срещата на върха на Г-20 в Рио де Жанейро през юли. Той признава, че не може да убеди 92-годишната си майка и нейните „набори“, които са абсолютно незапознати с дигиталния свят, и няма смисъл да ги агитира. Защото те разбират какво се случва.
Обратно в бункера, който навремето е съхранявал 15 млрд. алтернативни западногермански марки, организаторът на обиколките Кьопел споделя съмненията на гостите си за дигитаното евро, но предлага и лъч надежда с коментара си, че „никой не може да се изолира от него … и просто всеки ще трябва да се адаптира новите разработки“.
