Официални представители на три от най-големите централни банки в света са споделили на 23 август, че са готови да започнат или да продължат да понижават лихвените проценти през идните месеци, слагайки началото на края на епохата на високи кредитни разходи след като глобалното стопанство се измъкна от примката на следпандемичната инфлация.
“Дойде време за коригиране на политиката”, казал на участниците в годишното съвещание на световните парични стратези и икономисти в Джаксън хол председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл. С което де факто е поел ангажимент той и колегите му да намалят щатските лихви когато се съберат да бистрят паричната политика през септември.
Фиксирането на началната дата на лихвените редукции в САЩ и готовността на много други големи централни банки да гребат в същата посока, тушираха съмненията на инвеститорите, въпреки че безпрецедентната несигурност и рискове остават. Нито Пауъл, нито колегите му централни банкери предлагат насоки за скоростта, с която възнамеряват да понижават лихвените проценти през идните месеци. А на фона на тези неясноти, слабостта на пазарите на труда и на растежа като цяло изместват инфлацията като основната заплаха за паричните стратези.
Освен Пауъл, няколко члена на управителния съвет на Европейската централна банка, взели участие в неконвенционалните разговори в Джаксън хол, също са се изказали в подкрепа на низходящ лихвен цикъл. Шефът на Финландската централна банка Оли Рен и колегите му от Латвия – Мартинс Казакс, от Хърватия – Борис Вуйчич, и от Португалия – Марио Сентено, са дали заявка, че биха гасували за още едно понижение на лихвите на ЕЦБ след първоначалното през юни.
Рен казал, че процесът на понижение на инфлацията “е в ход”, но предупредил, че “перпективата за растеж на еврозоната, най-вече на промишления сектор, е по-скоро слаба”. И допълнил, че именно това “налага лихвена редукция през септември”. Сентено пък е определил като “лесно” решението за ново намаление на лихвените проценти след по-малко от три седмици, предвид нивата на инфлацията и на растежа.
Очевидно, паричните стратези на еврозоната са доста по-обезпокоени за стопанския подем, който определено спадна след силното първо полугодие. Те се опасяват и за отслабналите позиции на пазара на труда и не чак толкова за инфлационния натиск, въпреки че правомощията на ЕЦБ не включват заетостта. Сред членовете на управителния съвет на институцията определно се оформя консенсус за още две лихвени редукции до края на тази година, включтелно тази през септември, поне докато инфлацията се движи в рамките на банковите предвиждания тя да спадне до целевите 2% годишно през второто полугодие на 2025-а.
Шефът на “Банк ъф Ингланд” Андрю Бейли също демонстрира готовност за по-нататъшни лихвени редукции, защото рисковете от упорит инфлационен натиск изглежда отстъпват. Централната банка на Обединеното кралство понижи основния си лихвен процент с 25 базови пункта през авгут – до 5% годишно – първото намаление от началото на пандемията от КОВИД-19.
И в други точки на света орязват лихвите, включително в Канада, Нова Зеландия и Китай. Голямото изключение е Япония, чийто парични стратези положиха началото на първия си възходящ лихвен цикъл от 17 години насам.
Пауъл е изключително пестелив по отношение на лихвения път след септември, посочвайки единствено, че “посоката е ясна и времето и скоростта на лихвените редукции ще зависят от предстоящите фундаментални данни, промените на стопанската перспектива и баланса на рисковете”. Все пак, той показа, че заедно с колегите си ще обръщат по-голямо внимание на случващото се на пазара на труда отколкото на инфлацията. Пауъл е определил като “безспорно” наблюдаваното напоследък охаждане на трудовите условия след ръста на безработицата до 4.3% и е добавил, че централните банкери няма да толерират бъдещи увеличения. “ще направят всичко което е по силите им, за да подкрепят силен пазар на труда успоредно с мерките за гарантиране на ценовата стабилност.
Проучване, представено по време на конференцията в Джаксън хол, предупреждава, че щатският трудов пазар доближава повратна точка и паричните стратези рискуват допълнителното му забавяне да доведе до доста по-голям ръст на безработицата. В тази връзка директорът на клона на Федералния резерв в Атланта Рафаел Бостик коментирал на 23 август, че всичко ще зависи от следващия набор от данни и ако безработицата е скочила още, “то и лихвеното движение ще трябва да е по-голямо”.
Паричните стратези на щатската централна банка ще получат още един анализ на заетостта и други два инфлационни доклада преди следващото си редовно съвещание на 17 и 18 септември. Икономисти, анкетирани от агенция “Блумбърг”, очакват безработицата в Съединените щати да се повиши до 4.4% до края на годината, което може да принуди Федералния резерв да действа по-бързо. На сптемврийското си заседание американските централни банкери ще публикуват и свежи икономически прогнози и ще посочат какви лихвени стойности предвиждат в края на всяка година до 31 декември 2026-а.
