Разцеплението в ДПС изправи ЦИК пред тежък казус. Двете крила в партията – на Ахмед Доган и Делян Пеевски, се опитват да регистрират поотделно движението за предстоящите предсрочни парламентарни избори. Процедурата обаче е ясно описана в членове 132-135 на Изборния кодекс.
Чл. 133. (1) Партиите представят в Централната избирателна комисия заявление за регистрация не по-късно от 45 дни преди изборния ден. Заявлението се подписва от лицето, представляващо партията според актуалната и съдебна регистрация. Заявлението може да бъде подписано и от лице, изрично упълномощено от представляващия партията.
В документа се посочват името на формацията, как искат да се изписва върху бюлетините, искане за регистрация за участие в изборите, адрес, телефон и лице за контакт.
Към заявлението за регистрация партията представя също:
- удостоверение за актуално правно състояние към датата на насрочване на изборите;
- образец от подписа на представляващия партията;
- образец от печата на партията;
- поне 2500 валидни подписа на избиратели;
- удостоверение от Сметната палата за внесени финансови отчети на партията за всяка от последните три години;
- удостоверение за актуална банкова сметка;
- имената и длъжностите на лицата, които ще отговарят за приходите, разходите и счетоводната отчетност на партията, свързани с предизборната кампания и изрично пълномощно от лицето, представляващо партията, когато документите се подават от упълномощено лице.
Администрацията на ЦИК приема всички заявления, които са подадени в срок, което все още обаче не означава регистрация. Следващата стъпка в процедурата гласи, че комисията разглежда документите и на свое заседание решава дали са изрядни и дали да регистрира дадената формация.
Чл. 53. (4) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) Централната избирателна комисия се произнася с решения, които се приемат с мнозинство две трети от присъстващите членове и се подписват от председателя и секретаря. Когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на кодекса. При обжалване на решения за отхвърляне Върховният административен съд се произнася по същество или връща преписката със задължителни указания по прилагане на материалния закон.
Ако документите са непълни, ЦИК дава възможност партията да ги допълни за три дни, но не по-късно от крайния срок за регистрация – в конкретния случай, това е 11 септември. Ако ЦИК повторно откаже, партията може да обжалва решението пред ВАС. Когато съдът се произнесе, което той прави до 3 дни, срокът за регистрация е не по-късно от 35 дни преди изборите, т. е. 21 септември.
Съществува вариант и за служебно отказване на регистрация. Подписките с поне 2500 души се представят в електронен вид и на хартиен носител и се предават на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за проверка. Тя трябва да приключи не по-късно от 42 дни преди изборния ден или 14 септември. Ако няма достатъчен брой валидни подписи, регистрацията се заличава. Партията има право да обжалва по същите срокове и процедура пред ВАС.
Едва след като мине целият този процес, регистрацията се счита за приключила.
Изводът е, че ако ЦИК откаже регистрацията на едно от двете ДПС-та или и на двете, въпросът ще бъде отнесен към Върховния административен съд, който ще вземе окончателното решение. Иначе две партии с едно и също име не могат да бъдат регистрирани, но има опция едното ДПС да се яви на вота като коалиция – затова съдебна регистрация не се изисква, но партиите в нея трябва да са регистрирани.
