През последните пет години глобалната икономика премина през поредица от значителни предизвикателства: пандемията от КОВИД-19, последвалата висока инфлация в процеса на възстановяването от нея, а впоследствие – нахлуването на Русия в Украйна, предизвикала шоково поскъпване на горивата и енергията. Публикувано в икономическото издание Baltic Journal of Economic Studies на 20 септември изследване на Лъчезар Борисов доказва, че основен двигател на инфлацията в еврозоната след 2021-а са цените на енергията и храните. Връзката между тях е представена чрез модел, разкриващ силна корелация между енергийната и хранителната инфлация, която достига върхови стойности със закъснение от 6 месеца между двата индикатора, доказана от направения корелационен и динамичен анализ на периода от началото на 2019-а до април 2024 година.
Последните пет години прекараха световната икономика през маса препятствия. Избухването на пандемията от КОВИД-19 изведе на преден план проблема с изхранването на жителите на планетата. Успоредно с него бяха прекъснати множество продоволствени вериги, бяха затворени граници и въведени рестрикции за свободното движение на стоки, а много производствени предприятия спряха работа. Тези процеси оказаха директно въздействие върху стопанството на еврозоната.
Възстановяването на икономиките от пандемията беше съпроводено с инфлационни процеси, които не бяха овладяни своевременно от централните банкери, като Европейската централна банка (ЕЦБ) първоначално предприе далеч по-предпазлив и закъснял подход към инфлационния натиск от Федералния резерв. По време на следпандемичния подем цените на енергията се повишиха чувствително – тренд, последван от ръст на храните. Негативните процеси се задълбочиха след началото на войната в Украйна когато индексите на енергийните суровини достигнаха рекордно високи котировки. Цените на природния газ, петролните производни и електроенергията започнаха да се качват от началото на военните действия, като в някои месеци средният им ръст в еврозоната достигна 60% на годишна база. Хранителните стоки следваха същата тенденция като увеличението им беше средно с над 17% годишно в някои месеци.
Последиците от войната на територията на Украйна се усещат не само в Европа, но и в световен мащаб. Например, по данни на Световната банка, непосредствено след избухването на конфликта цените на природния газ са се повишили с 30%, а на въглищата – с 60 процента. Пшеницата пък е поскъпнала с 40 процента. Тези процеси, в комбинация с колапса на европейските логистични системи, също доведоха до скок на хранителните стоки. Същевременно, някои от силните стопанства от блока на еврото започнаха да изпитват затруднения и по-слаб икономически растеж, а в някои тримесечия – и спад на реалния БВП.
Тези явления са провокирали интереса на господин Борисов да проучи и анализира взаимните връзки между цените на най-скъпите групи суровини през последните пет години, най-вече корелацията между енергийните и хранителните котировки в еврозоната, където са концентрирани най-развитите стопанства на Стария континент. Като допълнение, цените на енергията могат да служат като база за прогнозиране на ценовата динамика на храните.
Основната цел на проучването на Лъчезар Борисов е да анализира съществуването на корелация и причинно-следствени връзки между енергийните и хранителните котировки. Тезата му е, че през последните пет години е имало силно месечно съотношение между годишните промени в горните стойности, както и значителни причинно-следствени връзки между ценовите промени на енергията и храните със закъснение от шест месеца. Което означава, че е възможно при сериозни обрати в енергийните котировки да се прогнозира динамиката на цените на храните и да се разработят специфични икономически мерки и политики.
За целите на анализа са използвани официално публикувани статистически данни на Евростат за еврозоната, по специално месечните стойности на Хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP) на годишна база. Инфлацията, измерена чрез цените на енергията, се отнася за групата “Електричество, газ, твърди горива и отопление”, която е част от Класификацията на индивидуалното потребление (COICOP). Периодът на изследване е от януари 2019-а до април 2024-а, обхващащ предкризисното състояние на икономиката на блока на еврото преди избухването на пандемията от КОВИД-19, целиятпериод на рестриктивните мерки, наложени на бизнеса и индивидите по време на заразата, възстановяването от нея, както и ускореният ценови растеж преди и след нахлуването на руски войски в Украйна.
Използваните данни са подложени на динамичен, корелационен и регресионен анализ, чиято задача е била да се установи съществуването на причинно-следствена и функционална връзка между инфлационните индекси на енергийните и хранителните продукти. Както и да се отхвърли т. нар. “нулева хипотеза”, с други думи, че няма връзка между енергийната и хранителната инфлация.
Изследването на Борисов доказва, че в разгледания период на различни типове кризи, засегнали икономиката на еврозоната, има силна корелация между енергийната и хранителната инфлация, чийто пик настъпва с 6-месечно закъснение. Детайлният регресионен анализ показва, че е налице значима в статистически аспект линейна връзка между месечните стойности на HICP на енергийните продукти на годишна база и същия индекс за хранителните стоки – 89.1% от дисперсията на хранителната инфлация могат да се обяснят с енергийната инфлационна дисперсия, наблюдавана шест месеца по-рано. Идентифицирана е и функционална връзка между двата инфлационни индекса. Както и че енергийната инфлация е могла да послужи за предвиждане на ценовия скок на храните след шест месеца.
Тези заключения предполага, че във времена на кризи със силно въздействие върху икономиката и ценовата динамика енергийната инфлация може да се използва като ранен предупредителен сигнал за предстоящо поскъпване на храните и по този начин – за база за правителствена ответна стратегия.
Лъчезар Борисов посочва, че моделът, кйто е използвал за изследването си, е много сходен с модела, който е разработил за България, където също могат да се търсят причините за високата инфлация в страната ни след 2021-а. Една от тях са забавените мерки за компенсиране на бизнеса за високите цени на електроенергията. Втората е, че след войната в Украйна, въпреки направеното изключение да получаваме доставки на руски петрол сорт “Уралс”, цените на горивата не бяха редуцирани, а останаха сравними със стойностите в региона на ЕС.
Тези фактори, в комбинация с отрицателния ефект от войната, доведоха до много високи ценови равнища на енергията, които, чрез представения модел, се прехвърлиха върху хранителните стоки и като следствие качиха до изключително високи равнища хармонизирания индекс на потребителските цени. А това се оказа и един от проблемите България да изпълни критериите за членство в еврозоната.
Лъчезар Борисов е български икономист, министър на икономиката в третото правителство на Бойко Борисов.
