Решение срещу държавната подкрепа за “Български пощи” постанови Съдът на Европейския съюз по преюдициално запитване на състав на Върховния административен съд, пред който е висящо дело между “Стар Пост” ЕООД и Комисията по регулиране на съобщенията. Предмет на спора по него е правния интерес на дружеството да оспорва акта на регулатора, с който е определен размерът на бюджетната компенсация на държавните пощи за предоставянето на универсална пощенска услуга на територията на цялата страна, включително и на места, на които частните оператори не я предлагат поради нерентабилност. Именно тази нежелана от частниците дейност възлага „несправедлива финансова тежест“ върху държавния оператор, която държавата „покрива“.
Всичко тръгва от решение на КРС, с което е отнет лицензът за пощенски услуги на частното дружество, а жалбата му срещу акта на регулатора е отхвърлена от административния съд в София на първа инстанция. Пред ВАС обаче жалбата е уважена и решението на КРС е отменено. Частното дружество не спира обаче дотук и подава жалба срещу друго решение на КРС, с което на основание член 29а от Закона за пощенските услуги и въз основа на независим одит е одобрено заявление за компенсиране на “Български пощи” в размер на повече от 28 млн. лева.
Административен съд София-град отказва да разгледа тази жалба по същество с мотива за липса на правен интерес у жалбоподателя, тъй като не е адресат на оспорваното решение. Така и това дело стига до ВАС, който решава да спре производството и да постави на съда в Люксембург въпроси относно тълкуването на израза „доставчик на пощенски услуги, засегнат от решение на регулатора”, както и относно приложението на член 22, параграф 3 от Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата.
Позицията на частния оператор е, че се конкурира с държавния както на пазара на услугите, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, така и на пазара на неуниверсалните пощенски услуги. Твърди, че е участвал в редица процедури за възлагане на обществени поръчки и че необичайно ниските цени на подадените от “Български пощи” оферти водят до съмнения, че използва държавните субсидии, за да финансира и други дейности, което води до изкривяване на конкуренцията и оказва пряко влияние върху търговската му дейност.
От “Стар Пост” ЕООД се оплакват, че са подали няколко жалби срещу компенсациите за “Български пощи”, но твърденията му че те представляват държавна помощ никога не били разглеждани с аргумента, че „разходите за универсалната пощенска услуга се съгласуват от КРС ежегодно в рамките на административна процедура, започваща по заявление на държавния оператор. Частната фирма твърди обаче, че изчисляването на нетните разходи за предоставянето на универсалната пощенска услуга не е обикновена счетоводна процедура, а дава възможност на регулаторния орган да извърши цялостна преценка на въпросния пазар. Това прави решението на регулатора обжалваемо по силата на Директива 97/67/ЕО както от всеки ползвател на универсалната пощенска услуга, така и от всеки доставчик на пощенски услуги, засегнат от него.
Частното дружество твърди, че позицията на българските власти нарушава член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,, член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и член 22 от изменената Директива 97/67. С аргумента, че дружествата, конкуренти на доставчика, на който е възложено извършването на универсалната услуга, могат да оспорват решенията на регулатора, ако те нарушават конкуренцията, “Стар Пост” ЕООД се оплаква от процедурата пред КРС. А именно, че регулаторът издал кратко и автоматично взето решение, в което се позовавал от една страна на доклад, изготвен от “Български пощи”, който не бил обществено достъпен, както и че в анализа на независимия одитор не се извършвали задълбочени проверки в счетоводството на държавния оператор, а одитния доклад бил оповестен само частично.
Именно в тази връзка Съдът на ЕС констатира, че целта на производството за определяне на нетните разходи за извършване на универсалната пощенска услуга и за установяване на това дали тези разходи представляват несправедлива тежест за доставчика на тази услуга е да се възстанови равнопоставеността на посочения доставчик спрямо останалите пазарни участници, които нямат наложено задължение за предоставяне на такава услуга. Изводът е, че ако решението, взето в резултат на такова производство, се основава на погрешна или произволна информация, има опасност положението на този доставчик на съответния пазар да бъде изкуствено засилено, което неизбежно би засегнало положението на неговите конкуренти на този пазар, независимо от механизма за компенсиране на нетните разходи, избран от съответната държава членка. Затова Съдът на ЕС постановява следното:
“Член 22, параграф 3 от Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата, изменена с Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г., във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която доставчик на пощенски услуги, който е конкурент на доставчика на универсалната пощенска услуга, не може да оспорва пред независим орган решение на националния регулаторен орган, на което той не е адресат и с което този орган изчислява съгласно член 7, параграф 3 от изменената Директива 97/67 размера на нетните разходи, понесени от доставчика на универсалната пощенска услуга, и констатира, че тези разходи представляват несправедлива финансова тежест по смисъла на последната разпоредба.“
