В началото на изслушването й в бюджетната парламентарна комисия финансовият министър Людмила Петкова посочи, че предвид действащите политики, заложени и за 2025 г., разходите в държавния бюджет за т.г. значително превишават приходите и по-конкретно става въпрос за недостигащи 18 млрд. лева.
В тази връзка депутатът от ГЕРБ-СДС Красимир Вълчев я попита на какво се дължи този недостиг от 18 млрд. лева, като посочи, че не приема обяснението й, че това са разходите за персонал (обещаното увеличение на заплатите в армията, във висшите учебни заведения и др.) тъй като ръстът им през 2025 г. спрямо 2024 година е с 0.9% от БВП. Той обърна внимание, че гласуваното увеличение на разходите за персонал води до допълнителни малко повече от 2 млрд. лева, а не до 18 млрд. лв., които представляват 7% от БВП.
Вълчев подчерта, че за последните четири години социалните разходи са се увеличили от 15.1% на 18.8%, т.е. с 3.7%, а финансовият министър акцентира най-вече на разходите за персонал, а не на влиянието на социалните разходи. Депутатът от ГЕРБ-СДС настоя и Петкова да обясни колко голям е бюджетният проблем.
Людмила Петкова прие забележката му, посочвайки, че дори и да не се извърши обещаното увеличение на заплатите в бюджетния сектор, пак ще трябва да се намерят отнякъде 9 млрд. лева. Добави и че проблемът е в неусвоените средства по Националния план за възстановяване и устойчивост. Припомни, че непоисканите пари по НПВУ са 7.7 млрд. лева, които заедно с неизплатените 1.3 млрд. лева по второто плащане, правят общо 9 млрд. лева.
След това Петкова добави, че е проблемно и увеличението на капиталовите разходи. Това се дължи на начина, по който е заложена капиталовата програма през 2024 г. – тогава са поети повече ангажименти, отколкото е възможно да се изпълнят. Финансовият министър посочи, че за 2025 г. капиталовата програма е 14 млрд. лева, от които 3 млрд. лева са заложени като необходимо увеличение, 7 млрд. лева са за първостепенните разпоредители с бюджетни средства и общините, а други 4.2 млрд. лева са за започнатите и недовършени инфраструктурни проекти – както национални, така и общински. Ето защо, ако капиталовите разходи бъдат намалени, това ще означава, че ще остане много недовършена работа.
На упрека на Красимир Вълчев, че има спад на приходите от 30% от БВП на 28% от БВП, финансовият министър отговори, че реално за 2024 г. се регистрира преизпълнение на данъчно-осигурителните приходи със 101.3% или 754 млн. лева отгоре. Това означава, че данъчно-осигурителните приходи през 2024 г. представляват 29.1% от БВП, докато през последните пет години те са били не 30%, а 28 процента.
И Асен Василев от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ попита Людмила Петкова на какво се дължи „дупката“ от 18 млрд. лева, предвид факта, че бюджетните дефицити през последните четири години са по-ниски от три процента. По-конкретно по данни на МФ, изнесени по време на самото изслушване на финансовия министър в бюджетната комисия, дефицитът през 2020 г. е 2.9%, през 2021 г. – 2.1%, през 2022 – 0.8%, през 2023 – 2% и през 2024 – 3 процента. Петкова отново повтори, че „дупката“ се дължи на ръста на възнагражденията в бюджетния сектор, на социално-осигурителните плащания и на капиталовите разходи.
