Европейската централна банка (ЕЦБ) навлиза в нов етап на непредсказуемост заради изтичането на мандатите на седем от 26-е парични стратези на институцията до декември, което ще наложи най-голямата кадрова промяна в нея от 2019-а насам. Сред напускащите е най-дълго задържалия се на кормилото на Централната банка на Нидерландия Клаас Кнот, както и няколко бивши финансови министри – ветерани от европейската дългова криза. Техният опит може да се почуства особено остро, защото бюджетите отново са недостатъчни, а поведената от Съединените щати търговска война набира скорост.
След най-мощния в историята скок на инфлацията в еврозоната дори някои от онези, които успяха да се преборят за подновяване на мандатите им, трябваше да преминат през изтощителни изпитания. Сред тях е латвиецът Мартинс Казакс, който на 6 февруари беше утвърден за нов петгодишен срок начело на централната банка на страната след като предишният изтече през декември 2024-а. Оттогава съдбата му висеше на косъм защото политиците в балтийската държава се опитаха, но без успех, да го заменят.
Въпреки че радикална промяна на курса на ЕЦБ не се очаква, новият състав ще затрудни предвижданията на наблюдателите на институцията, а балансът между ястребите и умерените членове на банковия управителен съвет може да се промени.Това далеч не е идеалното стечение на обстоятелствата в момент когато вероятните мита на Тръмп на вноса от блока на еврото заплашват да убият слабата перспектива за икономически растеж.
„Тези промени стават във възможно най-неблагоприятното време, защото ЕЦБ ще трябва да взема трудни решения през тази година – стопанската перспектива се влошава и тази тенденция може да се задълбочи още повече заради очакваните мерки на Белия дом в комбинация с все още прекалено високата инфлация“, коментира Карстен Бржески – ръководител на отдела за макропроучвания в „Ай Ен Джи“. Той смята, че банката „със седем новобранци в екипа си би била още по-склонна да допуска грешки“.
Последният набор от фундаментални показатели на еврозоната са резюме на предизвикателствата пред ЕЦБ: БВП на блока не успя да отчете ръст през четвъртото тримесечие на 2024-а, а инфлацията се повиши през януари.
Банковите парични стратези не са загубили надежда, че потребителските цени ще се укротят до целевото увеличение от 2% годишно през идните месеци и планират да продължат да разхлабват паричната политика, която вече свали лихвата по депозитите до 2.75% от 4% в средата на миналата година. Колко далече ще стигнат обаче не е ясно, а новодошлите могат да затруднят прогнозирането на посоката. Просто защото в повечето случаи те предпочитат да се въздържат от коментари и указания. А по-малкото насоки усложняват предвижданията.
Един от примерите е испанецът Хосе Луис Ескрива. След като зае мястото си в Управителния съвет през септември 2024-а, той известно време се въздържаше от публични изявления въпреки обширните си познания в областта на паричната политика като икономист както в Испанската централна банка, така и в ЕЦБ.
Мнозинството анализатори са убедени, че сегашната низходяща посока на кредитните разходи в блока на еврото е ясна и, въпреки предстоящите кадрови промени, приемствеността е гарантирана, най-вече защото те няма да засегнат могъщия Изпълнителен борд. Все пак, според старшия икономист на „Ейч Ес Би Си“ Фабио Балбони, след лихвените редукции „на автопилот“ през януари и март „положението може да се нажежи през пролетта“ когато ястребите и гълъбите се сборичкат за завоюване на позиции.
Един от дебатите, който вероятно ще се разгорещи, е за т. нар. „неутрален лихвен процент“, който нито ограничана нито стимулира икономическия растеж. Мненията за теоретичното му равнище са различни, както и позициите на паричните стратези дали да се слиза под него. Това прави потенциалната промяна на баланса особено важна, защото седем члена на Управителния съвет на ЕЦБ, включително Кнот и австриецът Роберт Холцман, са ястреби. Холцман ще бъде заменен с министъра на труда и икономиката на Мартин Кохер, който рядко коментира паричната политика извън похвалите за усилията на европейските централни банкери да се преборят с инфлацията.
„Ремонтът“ може също да забави ответните действия на ЕЦБ, ако Тръмп изпълни заканите си срещу Европейския съюз. Сред другите банкери, които се очаква да бъдат сменени, са португалецът Марио Сентено – бивш председател на Еврогрупата, и финландецът Оли Рен, който беше комисар на блока на еврото по време на дълговата криза. Рен обаче има по-голям шанс да запази позицията си за нови пет години.
Обратната страна на медала е, че прекалено много политици влизат в Управителния съвет на ЕЦБ – потенциален тест за независимостта на институцията. Шефката й Кристин Лагард подчерта неотдавна колко е важно да се работи без политическа намеса в силно колебаеща се икономическа среда.
„Задължително е централните банки да са независими, за да изпълнят цялостно мандатите си за ценова стабилност“, посочи Лагард.
Консенсусъст е, че нормалтазгодишните кадрови промени няма да затруднят нормалния работен ритъм на ЕЦБ, доколкото вниманието на пазарите са все още е насочено най-вече към икономическите данни, а не към отделните личности.
