Глобалното затопляне намалява скоростта на вятъра в летните месеци в Европа, което подлага на допълнителен натиск енергийните системи на региона, защото катерещите се нагоре температури засилват търсенето на енергия за охлаждане, показва ново проучване. Феноменът, известен като “stilling” (“затишие”), се причинява от ускореното затопляне както на земята, така и на тропосферата – атмосферния слой, който е най-близо до земната повърхност, обяснява водещият изследовател Кан Чанг – учен в областта на климата и професор в Университета на Илинойс Ърбана-Шампейн.
Намалението на скоростта на вятъра, което се наблюдава и в други северни райони със средна ширина като Северна Америка, се предвижда да е под 5% в периода от 2021-а до 2050-а, но дори малък спад предизвиква големи колебяания в генерирането на енергия от вятърните турбини.
“Енергийната система е маргинален пазар”, пише Чанг. И допълва, че “това означава, че ако се промени маржа с 5-10 процента, ценовият отговор ще е огромен”.
По-ниската скорост на ветровете подчертава предизвикателствата пред европейските нации, които се отказаха от изкопаемите горива и ядрената енергия и се насочиха към възобновяемите енергийни източници – затишието има потенциал да застраши постигането на климатичните цели на региона. Минусовите температури и дните на безветрие през тази зима опразниха изчерпват по-интензивно газовите запаси, въпреки че засега все още няма надеждни данни, че това е свързано и с промяната на климата.
Пулсационният ефект от дори малки намаления на скоростта на вятъра е фундаментална промяна в Европа от зависимия от температурата енергиен пазар към друг, определян от вятъра и слънцето, посочва Кристъфър Фогел – анализатор на енергията на вятъра и на приливите и отливите в Оксфордския университет. Той допълва, че “начинът, по който се развиват нещата, в действителност се определя от факторите дали има слънце или вятър”.
Фогел отбелязва, че новото проучване за “затишието” през лятото е в тон на другите изследвания, предполагащи, че въздействието на промяната на климата върху вятъра ще стане значително от статистическа гледна точка през втората част на нашето столетие. Засега обаче все още не е ясно как то ще засегне бъдещото производство на енергия и част от тази неизвестност е породена от факта, че дори най-надеждният набор от данни за климата не успява да улови екстремните равнища в скоростта на вятъра.
За разлика от натрупаните в исторически план сведения за температурата и валежите, няма солидни данни за поведението на вятъра в различните сезони, въз основа на които да се моделират бъдещите климатични резултати, коментира Фогел, който е изучавал безветрието във Великобритания през 2021-а, принудило Лондон да вкара отново в играта остарелите въглищни централи. Освен това, измерванията на параметрите на вятъра са силно локализирани и се влияят силно както от топографията, така и от наличието на сгради, дори и от самите вятърни ферми.
Въпреки липсата на данни, Иван Фьоре Свегаарден, чиято фирма TradeWpower в Норвегия предлага съвети за времето и климата, смята, че европейското производство на енергия от вятъра вече показва признаци на спад по климатични причини. “Периодите, в които е доминиращо високото налягане, идват по-често и траят по-дълго”, обяснява той. И допълва, че тези тенденции стават по-ясно, ако се обръща по-малко внимание на по-старите исторически данни и се акцентира върху по-малкия набор от направените напоследък изследвания, които отразяват по-точно атмосферните промени в Европа, предизвикани от рекордното затопляне.
Чанг от Университета в Илинойс обяснява, че неговият екип от изследватели е преодолял липсата на исторически данни като е използвал множество набори от показатели и е правил симулации, констатирали ръст на летните “затишия”. За разлика от Свеегарден обаче, който твърди, че намаляващата скорост на вятъра предполага, че лидерите на Европейския съюз вероятно са отредили прекалено голяма тежест на тази форма за производство на енергия, Чанг е по-оптимистично настроен. И смята, че дори с по-малка сила, вятърът маже да остане част от енергийния микс за повечето европейски държави.
И Фогел и Чанг обаче са на мнение, че Европа трябва да е по-креативна в развитието на възобновяемата енергия като разнообразява генериращите активи, изгражда повече интерконектори и запазва резервни източници на електроенергия, за да компенсира предизвикателствата от спада на вятърната генерация.
