На 1 януари 2026 г. България за втори път (след 2018 г.) ще поеме председателството на Дунавската стратегия. Тя дава на страните от региона на река Дунав много добри възможности за сътрудничество в области като свързаността, инфраструктурата, миграцията, демографския натиск, изменението на климата и други проблеми, с които не бихме могли да се справим самостоятелно.
„За България като домакин на председателството е от изключително значение как можем да допринесем за развитието на региона и неговата стабилност в нашия свят на динамични промени“. Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов по време на първото заседание на Националната група на високо ниво по Националния координационен механизъм за изпълнение на Стратегията на ЕС за Дунавския регион.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството отговаря за ръководството
и изпълнението на Стратегията. Предстои да се изготвят предложения за събития по време на председателството. Това могат да бъдат срещи, различни форуми, конференции или семинари по актуални теми като води, околна среда, транспортна или енергийна свързаност, култура и туризъм, които засягат Дунавския регион за да бъдат включени в календара на Председателството.
Вяра Минчева, която е национален координатор за България, подчерта, че Дунавската стратегия е инструмент за сътрудничество, който обхваща над 100 млн. души или една пета от жителите на Европейския съюз. България е ангажирана в две приоритетни области, свързани със сигурност, култура и туризъм.
Работата по подготовката на Българското председателство на Стратегията на ЕС за Дунавския регион ще продължи на ниво Национална група за координация, на ниво заместник-министри и експерти. Страната ни ще получи символа на председателството – корабен рул, за втори път в началото на месец ноември тази година от сегашния председател на Стратегията – Босна и Херцеговина.
Дунавската стратегия е приета от Европейската комисия през 2010 г. и обхваща 14 държави.
Стратегията залага на регионалния подход – насърчаване на съвместната работа между широк кръг от заинтересовани страни за справяне с общите предизвикателства, но без да се създават нови институции.
Дунавската стратегията се основава на четири основни приоритетни стълба – свързаност, околна среда, изграждане на просперитет и устойчивост на региона.
