Делът на германските фирми, планиращи да увеличат инвестициите си в Унгария, е паднал до най-ниското си равнище откакто премиерът на страната Виктор Орбан пое властта през 2010-а заради слабото потребление и несигурната икономическа перспектива, твърди Германската бизнес камара. Според проучване, проведено сред 236 германски компании, развиващи дейност на унгарска земя, слабото доверие на бизнеса предсказва лоша икономическа перспектива след две години на доближаващо се до стагнация национално стопанство, противно на надеждите на Орбан за 2.5% икономически растеж през 2025-а.
Публикуваните през миналата седмица данни показват, че унгарското стопанство е затънало в стагфлация през първото тримесечие на тази година като БВП не се е променил спрямо същия период на миналата, а инфлацията е на най-високото си равнище за целия Европейски съюз.
В сериозна опасност са и бюджетните планове на Будапеща за изборната 2026-а, ако предвижданията за икономическия растеж се окажат прекалено оптимистични, посочва шефът на бюджетния надзорник на страната (Фискалния съвет) Габор Хорват. Правителството на Орбан прогнозира 4.1% увеличение на БВП през идната година при очаквани 2.6% от Международния валутен фонд.
Международната рейтингова агенция „Стандард енд Пуърс глоубъл“, която през април понижи от стабилна на отрицателна перспективата на кредитната оценка на страната, пък предвижда растеж от 2.5% през 2026-а. „Мудис аналитикс“ пък предупреди, че митата могат да нанесат поражения на зависимите от износа централноевропейски икономики, като сред най-потърпевшите ще са Чешката република, Румъния и Унгария.
„Отнесени към икономиката, тези корпоративни нагласи показват, че не можем да очакваме нито съществено ускоряване на икономическия растеж, нито значителен подем на износа през тази година“, посочват авторите на проучването на Унгарската бизнес камара, проведено през март и публикувано на 7 май.
Германия е най-големият чуждестранен инвеститор в Унгария и стагнацията на най-голямото европейско стопанство се отразява тежко на унгарската икономика, дърпана назад и от инфлационния скок, последвал нахлуването на Русия в съседна Украйна. През последното десетилетие германските компании са влагали в унгарската индустрия по 2-3 млрд. евро годишно, посочват авторите на анализа. И допълват, че почти 75% от фирмите, участвали в изследването, са посочили слабото търсене като ключов риск за слезващите 12 месеца.
В проучването, проведено преди „Деня на освобождението“, на който американският президент Доналд Тръмп обяви допълнителните реципрочни митнически ставки, се отбелязва също, че икономическата перспектива на Унгария зависи до голяма степен и от развоя на търговскиая конфликт между Вашингтон и Брюксели от евентуалното му разрешаване.
От своя страна, Унгарската централна банка, която запази без промяна базовата си лихва през април – до максималните за ЕС 6.5%, коментира, че митата внасят допълнителни рискове за растежа и за инфлацията, като същевременно увеличават нестабилността на финансовите пазари, което изисква предпазлива парична политика.
