Bank of England („Банк ъф Ингланд“) понижи основната си лихва с 25 базови пункта – до 4.25%, в силно разделен вот на британските парични стратези на официалното им съвещание, показал по-предпазлив от очаквания подход към паричната политика. Петима членове на Паричния комитет на английската централна банка са гласували за лихвената редукция от 025%, двама са искали по-голямата стъпка на понижение от 0.5%, докато други двамина са били за запазване на досегашната лихва от 4.5процента. Банкерите отново потвърдиха, че разхлабването на паричните условия ще продължи „постепенно и предпазливо“ в условията на сериозна нестабилност на глобалната икономика, предизвикана от митата на американския президент Доналд Тръмп.
„Инфлационният натиск продължава да отслабва, което ни позволи днес да понижим отново лихвените проценти“, посочи председателят на „Банк ъф Ингланд“ Андрю Бейли в официално изявление по повод на решението на 8 май. В него се обяснява също, че „последните няколко седмици са показали колко непредвидимо може да бъде световното стопанство“, поради което „трябва да се придържаме към поспенен и предпазлив подход“.
Британският паунд поскъпна след обявяването на лихвеното решение до най-високите за валутната сесия стойности към еврото защото търговците орязаха залозите за големината на по-нататъшните лихвени редукции. Пазарите на лихвени суапови контракти свалиха до около 20% подкрепата си за ново намаление на лихвите през юни от 50% преди съвещанието на банкерите. Британските десетгодишни държавни облигации пък заличиха предишните си печалби и доходността им се повиши с пет базови пункта до 4.51%, но впоследствие се върна на 4.47 процента.
Паричните стратези на „Банк ъф Ингланд“ по правило гласуват за лихвите един ден преди да обявят официално решението си. И часове след заседанието си на 7 май Тръмп обяви, че Вашингтон ще разкрие в близките часове търговското споразумение с един от основните си партньори, който по-късно се разбра, че е Обединеното кралство.
Въпреки перспективата за сделка, британските централни банкери заявиха ясно, че най-голямата заплаха за страната им като отворена икономика произтича от въздействието на американските мита върху глобалното стопанство. Експертите са пресметнали, че по-високите разходи и по-голямата несигурност могат да отнемат 0.3% от БВП на Острова в тригодишен период от време и да понижат инфлацията с 0.2% през следващите две години.
От последното парично решение на „Банк ъф Ингланд“ през март Тръмп въведе твърд 10-процентен налог на целия внос в Съединените щати, 25% мита на колите, стоманата и алуминия и наложи дефакто ембарго на китайските стоки със ставките от 145 процента. А Пекин отговори с подобните на ембаргови 125 процента.
Тристранното разделение на мненията в британския Паричен комитет подчертава объркването, внесено от търговските планове на американците. Външните членове на органа Свати Дингра и Алън Тейлър гласуваха за лихвена редукция с 50 базови пункта с мотив, че „развитието на глобалната политика в енергията и търговията сочи потенциални низходящи рискове за световния растеж и глобалните цени на експорта“.
Главният икономист на „Банк ъф Ингланд“ Хю Пил и колегата му извън банката Катрин Ман пък предпочетоха да се запази досегашния лихвен процент, който, според тях, отчитал частично наблюдаваното напоследък облекчаване на финансовите условия, понижили кредитните разходи с 40 базови пункта от март насам. Те са били също и по-разтревожени от инфлационната устойчивост, дължаща се на странични структурни проблеми на предлагането в Обединеното кралство.
Британските централни банкери си запазват правото за промени като посочват, че „ще следят внимателно повишената непредсказуемост на икономическата среда и ще продължат да осъвременяват оценките на риска“.
Решението на „Банк ъф Ингланд“ е оповестено ден след като Федералният резерв запази диапазона на основната си лихва по федералните фондове от 4.25% до 4.50% на трето поредно съвещание. А шефът на банката Джеръм Пауъл, въпреки непрестанните атаки на Тръмп, даде да се разбере, че той и колегите му няма да бързат с лихвените понижения докато не получат по-голяма яснота за въздействието на търговската политика на Белия дом върху икономиката на страната.
Новата прогноза на английските парични стратези е, че инфлацията ще достигне върховите 3.5% през третото тримесечие на тази година – под предишното предвиждане за 3.7%, до голяма степен заради падащите цени на енергията. Което де факто потвърждава очакванията на пазарите за още три лихвени редукции до декември, които да свалят лихвата до 3.5 процента.
„Банк ъф Ингланд“ е разработила два сценария, които да помогнат за прецизирането на решенията за лихвената политика. Първият отчита повишената несигурност, предизвикана от хаотичната търговска политика, която би намалила активността и инфлацията. Вторият моделира по-слаб растеж при по-висока инфлация заради шокове във веригите за доставки.
Паричните стратези са повишили до 1% прогнозата си за тазгодишния икономически растеж на Острова от предишните 0.7% и са понижили очакванията си за 2026-а от 1.5 на 1.25 процента. Перспективата за 2027-а е непроменена. А растежът през първото тримесечие на 2025-а е оценен „около нулата“. Очакваната безработицата за тази година е 5% – над предишните 4.75%, а предвижданията за ръста на заплатите са той да продължи да намалява до 3.75% до края на 2025-а, което отговаря на целевите 2% годишна инфлация.
