78-ият филмов фестивал в Кан се открива на 13 май. Обширната му програма (само в основната конкурсна програма има 22 филма) макар и да изглежда претоварена, обещава открития и изненади.
Всеки нов фестивал на Лазурния бряг е съпроводен с голямо вълнение и очаквания, които често се оказват твърде високи. В продължение на много години, дори десетилетия, формулата на най-големия филмов фестивал в света включваше така наречения Кански ареопаг – задължителното присъствие в програмата на имената на режисьори, превърнали се в класика още приживе. Днес почти всички от тях са или починали, или са остарели и са изгубили във форма. Те бяха заменени от ново поколение автори.
Първата битка срещу „канската номенклатура“ бе дадена в края на ХХ век.
През 1999 г. журито, председателствано от Дейвид Кроненберг, игнорира почти всички филми на култови режисьори и присъжда „Златната палма“ на „Розета“ на младите белгийски режисьори Жан-Пиер и Люк Дарден. По-късно те откъснаха още една палмова клонка и самите те станаха редовни посетители на Кроазет. Тази година новият филм на братята – „Млади майки“, отново е в конкурса, но малцина прогнозират, че ще се превърне във фаворит. В течение на четвърт век „етичният реализъм“ на Дарден забележимо намаля и стана подчинен на политически коректния дневен ред.
От останалите режисьори в състезанието, този с най-големи постижения беше
иранецът Джафар Панахи.
Малко се знае за новия му филм „Проста злополука“, но артистичният авторитет на Панахи е голям и се допълва от политически интриги. Филмът е заснет в Иран при условия на строга цензура и ограничения върху професионалната дейност, на които Панахи е подложен от много години.
Един от признаците за еволюцията на филмовия фестивал в Кан през XXI век е
все по-значимото присъствие на жени режисьори.
Те вече са печелили състезанието повече от веднъж. Една от тях, французойката Джулия Дюкурно, отново се състезава с филма „Алфа“, който тя нарича „най-личния“ от всички свои творби. Спомняйки си шока, причинен от нейния „Титан“ преди няколко години, може да се предположи, че историята на проблемно тринадесетгодишно момиче ще се окаже не банална тийнейджърска драма, а нещо по-радикално и сериозно. Друга креативна режисьорка, която е с голямо очакване, е Кели Райхард. Нейният й филм „Геният“, за дърводелец, който се превръща в музеен крадец, вероятно ще се окаже дълбок поглед върху нравите на американските провинции, към които Райхард има специален ключ.
Действието на „Геният“ се развива през 70-те години на миналия век, сюжетът на „Алфа“ се разиграва през 80-те години, също в провинцията, само че френската.
Ретро атмосфера и местен колорит
украсяват „Поклонение“ на испанската режисьорка Карла Симон разказва за момиче, което пътува до Галисия по стъпките на баща си, починал от СПИН. Това е продължение на поредицата филми с елементи на автофикция и лични мемоари, с които Симон е известна. И накрая, друго забележително женско име в конкурса в Кан е Лин Рамзи. Филмът ѝ се казва „Умри, любов моя“ и отново е заснет с провинциален – американски – материал, но в жанра на черната комедия.
Присъствието на холивудски звезди на червения килим в Кан
ще бъде осигурено от премиерите на два състезателни филма – „Едингтън“ на Ари Астър с Хоакин Финикс и Ема Стоун, както и „Финикийската схема“ на Уес Андерсън, в който участва цяло съзвездие от известни личности: Бенисио дел Торо, Том Ханкс, Бенедикт Къмбърбач, Скарлет Йохансон и Бил Мъри.
В същото време, във филма на Ричард Линклейтър „Нова вълна“ за създаването на филма на Жан-Люк Годар „Без дъх“ се появяват предимно неизвестни изпълнители. Героите на тази кинофилска комедия са режисьори и актьори от френската Нова вълна: Франсоа Трюфо, Клод Шаброл, Агнес Варда, Ерик Ромер, Жан-Пол Белмондо и Жан Себерг, както и, разбира се, самият Годар.
Географски, състезателната програма обхваща най-активните региони на Азия:
Китай, Япония, Иран. Западна Европа е най-пълно представена – не само от Франция, Великобритания, Германия, Италия, Испания (цели два филма), но и от Швеция и Норвегия. Присъствието на Източна Европа е много по-скромно. По същество става дума за филма на Сергей Лозница „Двама прокурори“, заснет с руски материали от епохата на сталинските репресии в международна копродукция, в която участват Латвия, Литва, Украйна, Румъния, както и Франция, Германия и Холандия.
„Златна палма“ (Palme d’Or) е най-високото отличие, което се връчва на филма победител в конкурсната програма на филмовия фестивал в Кан от 1955 година.
(по материали от чуждестранния печат)
