Националната банка на Сърбия планира да прибере всичите си златни резерви на стойност около 6 млрд. щ. долара на родна земя, за да гарантира сигурността им в периоди на кризи. Това ще я направи първата държава от Източна Европа, която няма да има златни кюлчета в традиционните центрове за съхранение като Швейцария, Великобритания или Съединените щати. Централните банкери посочват, че репатрирането на скъпоценните запаси е започнало през 2021-а в условията на засилената несигурност в световен план и след сериозно претегляне на плюсовете и минусите.
Скоростта, с която глобалните централни банки акумулират злато се е удвоила след замразяването на валутните резерви на „Банк России“ през 2022-а, което извади на показ политическия риск да се държат активи, деноминирани в евро и щатски долари. Съхраняването на златни кюлчета у дома ги защитава от подобен род чуждестранни намеси.
Националната банка на Сърбия в момента притежава 50.5 тона злато, каза в интервю за държавната телевизия RTS на 16 юли банковият председател Йоргованка Табакович. И добави, че „в несигурни времена металът подкрепя финансовата стабилност“.
От 2001-а до 2012-а институцията е купила само 4.1 тона от скъпоценната суровина от местния производител RTB Bor. След поглъщането му от китайската компания Zijin Mining през 2018-а банката е увеличила местните покупки до 19 тона, а допълнително 17 тона е придобила на международните пазари, включително 9 тона през 2019-а, три тона в края на 2020-а и пет тона през юли 2024-а.
За тези 17 тона страната е платила 993 млн. евро, информира Табакович и допълни, че в момента оценката им е грубо 1.8 млрд. евро. Тя обърна внимание, че Сърбия плаща за добития у дома скъпоценен метал в динари, което определи като стратегическо предимство.
Сърбия е била и сред най-едрите купувачи на злато през първите пет месеца на тази година, попълвайки резервите си с 1.7 тона, по информация на Световния съвет по златото, цитирана от местния новинарски портал Biznis.rs. Златните вложения на Националната банка на Сърбия в момента имат 16.6% дял от общите й чуждестранни резерви.
Само купените през 2024-а пет тона жълт метал (от общото количество от 50.5 тона) все още са на съхранение в Швейцария засега, докато останалите са в Белград. При сегашните цени за незабавна доставка на суровината общата златна наличност на страната се оценява на около 6 млрд. щ. долара.
В регионален план делът на златните резерви, съхранявани на национална територия, варира от 86% в съседна Унгария до около 25% в Полша, по данни на агенция „Блумбърг“.
Значтелна порция от световните златни резерви на стойност около 550 млрд. щ. долара по сегашни цени се намира в хранилището на „Банк ъф Ингланд“ в Лндон – глобален център за търговия на скъпоценния метал.
Клонът на Федералния резерв в Ню Йорк също съхранява скъпоценния метал на други държави, включително на Германия и Нидерландия. Това се превърна в сериозен политически проблем в Германия прди повече от десетилетие и наложи широко отразено от медиите репатриране, за да се увеличи дела й на германска земя. Суровината се е пазела отвъд Атлантика, отчасти заради близостта на силите на бившия Съветски съюз и опасенията от инвазия по време на Студената война, и е останала там и след падането на Берлинската стена.
Подобни акции по прибиране на златните кюлчета са предприети и от Полша и Нидерландия, като искания за връщането им в местни хранилища има в Словакия и Румъния.
