Служители на Европейската централна банка (ЕЦБ) обвиняват ръководството, че се държи по „недемократичен“ начин в поредната ескалация на напрежението между главния монетарен орган на еврозоната и персонала му. В писмо до банковата шефка Кристин Лагард, което са прочели репортери на „Файненшъл таймс“, комитетът на работещите в ЕЦБ твърди, че банковите мениджъри не са спазили върховенството на закона, което Лагард неотдавна похвали като едно от „най-важните сравнителни предимства“ на Европа. „Съжаляваме да видим, че на тези принципи, изразени извън институцията, сякаш се отдава малка стойност вътре от нейната властова структура“, пише председателят на комисията по персонала Карлос Боулс до Лагард.
Писмото е изпратено във връзка с отказа на ЕЦБ да отстъпи в спора за работническия съвет на институцията във Франкфурт – влиятелна група от избрани служители. Банковото ръководство предложи тези представители да посветят част от времето си на ежедневните си работни задължения. Съгласно германското трудово законодателство, те имат право да се съсредоточат върху защитата на най-добрите интереси на персонала на пълен работен ден и да получават обичайните си заплати.
Като институция извън германска юрисдикция обаче ЕЦБ не е подчинена нито на германското трудово законодателство, нито на подобни правила в други държави-членки на ЕС и поради това е „безотчетна правна крепост“, подчертава Боулс в писмото. В документа от четири страници той твърди, че отношението на ЕЦБ към персонала е довело до „масови оплаквания от фаворизиране, […] високи нива на прегаряне и уязвимост на много колеги, работещи по временни договори“.
Спорът е поредният признак за обтегнати трудови отношения в централната банка. В проучване сред служителите, проведено от синдиката Ipso по-рано тази година, 77% от приблизително 1400 участници в анкетата са заявили, че „познаването на правилните хора“ е ключово за изкачване по служебната стълбица в организацията, в сравнение с едва 19%, които смятат, че тя върши добра работа по насърчаването на „най-компетентните хора“.
В писмото си до Лагард, Боулс твърди, че ЕЦБ „е едновременно в ролята на работодател и законодател“, излагайки служителите си на ситуация, която заплашва свободата им да „изразяват независимо своите експертни мнения“. Боулс също така обвинява банковия мениджмънт, че използва властта си, за да „подкопае и дори да заглуши единствената институционална противотежест в рамките на ЕЦБ, а именно представителството на персонала“.
В официално изявление банковото ръководство декларира, че е ангажирано търдо с върховенството на закона и работи съобразно ясна рамка за заетост, която е съгласувана изцяло с Правилника за длъжностните лица на ЕС и е обект на контрол от Европейския съд. Освен това банковите шефове напомнят, че са спечелили „по-голямата част от съдебните дела пред Европейския съд относно рамката на трудовото право на ЕЦБ“.
Банковите мениджъри твърдят, че предложените промени в ролите на представителите на служителите, които искат да въведат до средата на 2026 г., биха били в интерес на целия персонал. Защото правилата ще гарантират, че избраниците на работещите могат да „продължат кариерния си път и да останат тясно свързани с текущата работа и публичния мандат“ на централната банка, като същевременно се застъпват за нуждите на персонала.
Шефовете на европейския синдикат в сектора на услугите EPSU и на германския синдикат Verdi също писаха до Лагард по-рано тази година, призовавайки я да се откаже от предложените промени. Правните привилегии и защитата на работническите съвети са залегнали в германското законодателство повече от век.
