Парламентът гласува и на второ четене промените в Наказателния кодекс с вносител – Министерския съвет, предложени след препоръки на Комитета на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа (MONEYVAL). Оттам разкритикували България, че наказателното ни законодателство не допуска обезпечаване и отнемане на облаги от престъпления от трети недобросъвестни лица.
С гласуваните промени днес вече в полза на държавата ще може да се отнема имущество, придобито от престъпна дейност и притежавано или държано от трети недобросъвестни лица. Разписан е процесуалноправният ред за защита на правата на третите лица при обезпечаване и отнемане на имущество.
В Наказателния кодекс се уреждат случаите, в които се приема, че имуществото е придобито от трето недобросъвестно лице, като: имущество, придобито безвъзмездно от трето лице, ако то е знаело или е могло да предполага, че е от престъпление; придобито възмездно от трето лице при същите условия, ако имуществото е на стойност, значително надвишаваща или значително по-ниска от пазарната стойност или е извършена замяна в тези параметри.
В полза на държавата ще се отнема и имущество, придобито от съпруг, лице, с което виновният се намира във фактическо съжителство, бивш съпруг, роднини по права линия без ограничение в степените, роднини по съребрена линия – до четвърта степен включително, и по сватовство – до втора степен включително, ако са знаели или са могли да предполагат какъв е произходът му.
На отнемане ще подлежи и имущество, прехвърлено или внесено в капитала на юридическо лице, ако лицето, което управлява или контролира юридическото лице, е знаело или е могло да предполага произхода му, както и когато е придобито от юридическо лице, контролирано от виновния.
Беше създадена нова глава в Наказателно-процесуалния кодекс, която регламентира участието в наказателното производство на третите лица, чието имущество подлежи на отнемане, като те могат да участват в наказателното производство и чрез повереник.
Променени бяха и сроковете за извършване на разследване и на мерките за процесуална принуда. Първоначалният срок за разследване от два бе увеличен на три месеца, а четиримесечният стана шестмесечен.
Бе прието „…разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в тримесечен срок, а при фактическа и правна сложност в шестмесечен срок от деня на образуването му“. Бе прието и при фактическа и правна сложност на делото прокурорът да може да удължи срока на разследването до 12 месеца. Запазва се възможността, ако и този срок се окаже недостатъчен, административният ръководител на съответната прокуратура или оправомощен от него прокурор да може да го удължава по искане на наблюдаващия прокурор.
По искане на прокурора, съдът ще може да удължава срока на мерките за обезпечаване на глобата, на конфискацията, на отнемането на вещи в полза на държавата и на разноските по делото, като срокът на всяко удължаване няма да може да бъде повече от 18 месеца при обвинение за тежко престъпление и осем месеца – в останалите случаи.
При дела за компютърни престъпления отпадна изискването компютърните информационни данни да се записват върху хартиен носител. Иззетите компютърни информационни данни ще бъдат приобщавани по делото като електронни доказателства и обработвани от компетентните органи с автоматизирани средства.
Бе създаден и процесуален ред за изземване на криптоактиви като обект или средство на престъпление, за да могат да бъдат съхранени за целите на производството.
В хода на дискусията депутатите от „Възраждане“, „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) и „Величие“ възразиха срещу удължаването на сроковете за хода на досъдебната фаза по искане на прокурора.
Надежда Йорданова от ПП-ДБ обясни, че на практика с промените се предлага отваряне на ножицата на възможните срокове за извършване на разследването в досъдебното производство. Тя обърна внимание, че процесуално-следствените действия и събрани доказателства в резултат на тях, извън определения срок за досъдебното производство, не могат да бъдат използвани пред съда и настоя, че този принцип е в сила повече от 30 години с конкретни цели – първо, за да дисциплинира прокуратурата и второ – да ограничи възможността за необосновано задържане под стража в хода на досъдебното производство. Йорданова обърна внимание, че заради необоснованото задържане България е осъждана многократно от Европейския съд по правата на човека.
