Честит 1-ви март!
Днес отбелязваме един от най-хубавите български празници. С него поставяме символичното начало на новата стопанска година, пролетта и прераждането на природата.
Мартениците, с който всеки се окичва, са най-важният символ на днешния ден. Закичването с бяло-червените кончета на Първи март е един от българските обреди, който няма аналог сред други народи. Извън българската етническа територия мартеници се срещат само в някои области на Румъния и Молдова.
Налице са множество легенди, които разказват за произхода на българската мартеница. Въпреки разминаванията в историите, между тях има и нещо общо – почти всички те са свързани с прабългарите и хан Аспарух – основателят на българската държава.
Може би най-разпространената история е, че хан Аспарух получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Предполага се, че лястовицата е пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука.
Друга легенда обаче, разказва следното:
Имал хан Кубрат петима сина и една чудно хубава дъщеря – Хуба. На тях той завещал повелята да не се разделят и да пазят България. След смъртта на баща си синовете бързо забравили мъдрия бащин съвет и били победени от предводителя на хуните Хан Ашина. Той заграбил владенията им и отвел в плен Хуба. Братята тръгнали да търсят нова земя, а сестра им зачакала новини от тях. И добрата вест пристигнала с разпукването на пролетта, донесена от сокол. В писмото Аспарух съобщавал, че е намерил райско кътче на юг от река Дунав и ще се заселят там. Хуба избягала, водена от сокола, на чието краче завързала бяла копринена нишка. Птицата я отвела до новата земя, но точно в този момент вражеска стрела я пронизала, а кръвта й обагрила конеца.
След като получил скъпата вест, че сестра му е при него, Аспарух започнал да късал конци от бяло-червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял: “Нишката, която ни свързва, да не се прекъсва никога. Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ… Бил ден първи, март, лето 681".
Според второто предание, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, силни и щастливи. Да помним, че сме българи – където и по света да се намираме.
На днешния празник, предвестник на пролетта, традицията повелява възрастните да закичат децата с бяло-червени кончета. За днешния ден са характерни и някои весели стихчета.
Баба Марта бързала,
мартенички вързала
бели и червени
на деца засмени!
Първом на гората
Да листят листата.
И да дойдат всичките:
Щъркелите, птичките,
Първият певец,
Косер хубавец.
После на градините
Да цъфтят гиргините
И латинки алени,
И божури шарени.
Ябълки да зреят,
Круши да жълтеят.
А пък на дечицата
Върза на ръчицата
Мартенички чудни
Със ресни червени,
Да са ранобудни,
Да растат засмени.
