Развитието на столицата през последните две десетилетия определено не е такова, каквото си го представяха софиянци. Хаотично и често пъти абсурдно застрояване, работа на парче, пълен провал с управлението на трафика, огромна липса на места за паркиране и т.н. След дългото лутане обаче София най-сетне ще се сдобие с пътна карта, която ясно указва къде и какво ще се прави поне до 2020 година.
Става дума за Интегрирания план за градско възстановяване и развитие, който трябва да е готов до края на май. Основната му задача е да обедини всички проекти и програми за обновяване, така че да се подобрят обликът на града, икономическата му жизненост, екологичната устойчивост, социалната активност и като цяло да се повиши стандарта на живот. Намеренията, казано по-просто, са да се идентифицират силните и слабите страни на столицата и да се изгради визия за развитието й в следващите седем години. Обещанието на софийските управници е целият процес да протече при широко обществено участие, с редица форуми на живо и по интернет.
Изработването на документа се финансира от оперативната програма Регионално развитие, по която са предвидени пари за разработването на такива планове и за останалите големи градове в страната (виж карето). Но Столичната община първа се възползва от тази възможност. След провеждането на конкурс в края на февруари тя избра обединението София XXI да се занимава с тази дейност. Дружеството е получило най-много точки за техническата си оферта (74 от 80) и въпреки че е предложило най-висока цена – 734.4 хил. лв., бе класирано на първо място. Останалите кандидати в надпреварата бяха обединението Вердер-Уиг-Булплан-Алтус (с ценова оферата 522 хил. лв.) и регистрираното по Закона за задълженията и договорите Сдружение София (с предложение от 726 хил. лв.). Водещ партньор в София XXI е Националният център за териториално развитие – търговско дружество към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, чийто председател – проф. д-р арх. Веселинка Троева , е и управител на групата. Другите партньори в нея са Урбитат на Яни Вълканов и Инфра проект със собственик и управител Розалина Козлева-Рибарова.
Как точно ще се случи преподреждането на столицата и какви ще са конкретните инвестиции, които ще променят облика й, е още рано да се каже. Но нейната специфика като град с най-много районни администрации налага редица изменения в стандартния формат за интегриран план за градско възстановяване и развитие, както е зададен от регионалното министерство. По думите на главния архитект Петър Диков детайлите ще бъдат изяснявани в процеса на работа. Все пак арх. Троева загатна, че ще бъде отредено специално място на центъра и близките до него квартали. Сериозно внимание според нея заслужават и входно-изходните артерии, включително и пространствата около жп и автогарите.
Всъщност, ключовото значение на интегрирания план е, че само и единствено проектите, включени в него, ще могат да кандидатстват за финансиране по еврофондовете през следващия програмен период. Това налага задълбочен анализ и включване на максимално широк обхват от приоритетни зони за въздействие, които да доведат до максимална полза за развитието на града и защита на повече средства от ЕС, обяснява Диков. Интересното е, че занапред няма да е достатъчно представянето на дадено предложение само за себе си, а то ще трябва да е свързано и с околните територии. Това произтича от новия подход на Евросъюза към инвестициите в градовете и изискването общините да обвързват отделните си проекти в по-цялостни програми за развитие, включващи едновременно инфраструктурни инвестиции, създаване и реконструкция на сграден фонд, мерки за насърчаване на икономическото развитие или подобряване на обществения ред и сигурност. Ако вземем за пример метрото, изграждането му следва да е придружено с обновяването на наземната инфраструктура или с обособяването на социално-културни зони, като археологическия обект пред ЦУМ.
Друга важна подробност е, че за разлика от останалите общински планове за развитие, този трябва да осигури съгласуваност между частните и публичните проекти. Идеята е новите молове или офис центрове, да речем, да са обезпечени с обществен транспорт, а промишлените зони да имат подходяща инфраструктура. Очаква се интегрираният план да очертае също така възможностите на инвеститорите да участват в публично-частни партньорства като строителството на детска градина до кооперацията, която изграждат и други подобни.
Съдейки по одобрената от Министерството на регионалното развитие и благоустройството методика, ще е необходимо архитектите да определят три градски зони – обществени, жилищни и икономически, да очертаят вижданията за развитието им и да предложат решения, които да подобряват не само средата, а и живота на хората. Това може да стане както чрез откриването на работни места и подобряването на услуги като здравеопазване и образование, така и с опазването на реда и околната среда, намаляването на потреблението на енергия дори чрез пребоядисването на фасадите на сгради, ремонта на тротоари и асфалтирането на улици.
Поради тази всеобхватност и разностранност на интегрирания план той, разбира се, не може да бъде изработен от няколко души, пък били те и най-големите специалисти в областта на градското развитие. Без мащабна информационна кампания, допитване до местните общности, бизнеса, строителните предприемачи… и зачитане на тяхното мнение нищо свясно няма да се получи. В крайна сметка някакви планове имаше и досега, само че вижте какъв е резултатът.
nbsp;
nbsp;
Парите от програмата Регионално развитие за изработване на интегрирани планове за градско възстановяване ще се предоставят по две линии. Първата обхваща големите градове: София (960 660 лв.), Пловдив (998 415 лв.), Стара Загора (998 390 лв.), Бургас (997 490 лв.), Варна (999 542 лв.), Русе (999 400 лв.) и Плевен (999 972 лв.), а втората (с общ размер 14.5 млн. лв.) – 29 средноголеми общини: Благоевград, Велико Търново, Велинград, Видин, Враца, Габрово, Гоце Делчев, Добрич, Дупница, Казанлък, Карлово, Кюстендил, Кърджали, Ловеч, Лом, Монтана, Пазарджик, Панагюрище, Перник, Петрич, Разград, Свищов, Силистра, Сливен, Смолян, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол.
По-голямата част от кметствата вече са обявили обществени поръчки за избор на фирми, които да изработят плановете, като задължителното условие е документите да са готови преди края на следващата година. В противен случай възможностите за получаване на средства от оперативните програми ще бъдат крайно ограничени.
