Следващият месец Европейският парламент ще приеме законодателство за подобряване на енергийната ефективност на жилищните сгради. Институцията обсъжда санирането на сгради с лоши характеристики да стане задължително в целия ЕС. Предвижда се и изискване всички нови сгради да бъдат с нулеви емисии от 2028 г., докато новите сгради, заети, управлявани или притежавани от публични органи от 2026 година.
Санирането на сгради е положителна стъпка, особено в държави като България, които имат тежко панелно наследство и и огромен брой тухлени сгради в окаяно състояние. Това се отнася и за паметници на културата, които често се оказват непосилно бреме за техните собственици или златни възможности за по-… коравосърдечните (да речем) инвеститори.
При управлението на ГЕРБ
за саниране бяха отделени над 2 млрд. лева.
Резултатите обаче се оказаха повече от съмнителни и настроиха доста хора срещу програмата за енергоефективност, която – ако бъде прилагана както трябва – е повече от полезна. Оказа се, че са купувани некачествени материали на завишени цени, провеждани са елегантно нагласени и брутално манипулирани обществените поръчки, а доста сериозна част от строителството си е направо некачествено.
За да бъде подигравката пълна, на места приоритетно бяха санирани блоковете и кооперации на богопомазани кметове и общински съветници. Например – блокът, в който има апартамент кметът на Монтана, е бил саниран срещу 750 000 лева. А къщите на трима топ общинари от Червен бряг бяха одобрени за безвъзмездно саниране с европейски пари. Тези и стотици други подобни обстоятелства донастроиха доста хора срещу санирането, защото в техните очи това са си доказателства
за безнаказана корупция или лежерно подминат конфликт на интереси.
Брюксел твърди, че няма да има проблем със санирането, защото е налице най-важният ресурс – финансирането. Именно този мотив изтъкват някои държави, за да отложат програмата.
Европейската комисия обяви, че за подобряване на енергийната ефективност в Общността ще бъдат осигурени 150 млрд. евро от бюджета на ЕС – по линия на Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд и Механизма за възстановяване и устойчивост. А през периода 2025-2032 г. т. нар. Социален фонд за климата, предложен от ЕК, ще мобилизира още 72.2 милиарда евро.
У нас служебното правителство вече работи по програмата за саниране, но политическите неразбории си казаха тежката дума. Предишното редовно правителство – на Кирил Петков, имаше намерение програмата да стартира през септември 2023 г., а след безславната кончина на 48-ото Народно събрание първият служебен кабинет на Гълъб Донев реши този старт да е през ноември.
За получаване на грант от 100%, документи се подават до 31 март 2023 година. След този срок кандидатстващите ще получат
безвъзмездно европейско финансиране в рамките на 80%,
а останалите 20% от парите ще си осигуряват сами.
Като изключим опасенията от корупция и съпътстващите я липса на качество (или по-точно отбиване на номер срещу заплащане), санирането е изключително необходимо. Само една разходка из централните улици на някой от по-големите градове, е достатъчна за „събиране на доказателства“ и „формулиране на добре обоснован извод“.
От друга страна обаче българската икономика продължава да е с много високо енергийно потребление, а цените на тока едва ли ще паднат. Затова целта на ЕК за 30% спестяване на енергия е добра. За България е предвидено
до 2025 г. да бъдат обновени сгради с над 3.6 млн. кв. метра.
По данни на програмата “Развитие на регионите“ е предвидено да бъдат подкрепени проекти за енергийна ефективност за жилищни и публични сгради с 355 млн. лева.
Кой обаче ще носи отговорност за всички тези пари? Необходим е контрол на възлагането на поръчките, на следенето на изпълнението, на изразходването на средствата, както и на качеството. Трябва да стане ясно, че лепенето на стиропор и покриването му с мазилка не е саниране. Сградите трябва да бъдат укрепени и реновирани изцяло, за да има смисъл от харченето на толкова много пари. Иначе ще се получи като при повечето проекти досега – преливане на пусто в празно.
